Политиката на Сирийската арабска република е под формата на президентска система и към 2025 г. е в преходен период, под ръководството на преходно правителство. Седалището на правителството се намира в столицата Дамаск.

На 8 декември 2024 г. сирийските бунтовници постигат успех в своите офанзиви, довели до свалянето на президента Башар ал-Асад. Множество бивши държавни служители от неговия режим напускат страната, търсейки убежище в съседни държави. Доминиращата опозиционна групировка Хаят Тахрир ал-Шам възлага на премиера Мохамед ал-Башир от Сирийското правителство на спасението да ръководи служебното сирийско правителство.

На 29 януари 2025 г., по време на Конференцията за победа на Сирийската революция в Дамаск, Сирийското главнокомандване официално назначава Ахмед ал-Шараа за президент на Сирия за преходния период. Той вече е действал като фактически лидер след падането на режима на Асад.

На 13 март Ал-Шараа подписва временна конституция за петгодишен преходен период, установявайки ислямското право като основен източник на юриспруденция, като същевременно гарантира защитата на правата на всички етнически и религиозни групи в Сирия. По-късно, на 29 март, Ал-Шараа обявява създаването на преходно сирийско правителство по време на церемония в Президентския дворец в Дамаск, заменяйки предишното временно сирийско правителство, създадено след падането на режима на Асад.

Предистория

Хафез ал-Асад взима властта през 1970 г. и след смъртта му през 2000 г. синът му Башар ал-Асад го наследява като президент. След идването му на власт възниква интерес за политически реформи. Активисти за правата на човека и други защитници на гражданското общество, както и някои парламентаристи, стават все по-гласовити през периода, наричан „Дамаска пролет“ (юли 2000 г. – февруари 2001 г.), който е смазан от правителството на Баас при претекст за национално единство и стабилност.

Хафез ал-Асад изгражда управлението си върху три стълба, сърцевината на които е партията Баас и свързаните с нея организации, които имат широко влияние върху обществото чрез своя монопол върху медиите и гражданския активизъм. Алавитските елити, които са лоялни към семейство Асад, формират друга мрежа за покровителство. Последният стълб е всеобхватният военен апарат, който се управлява от централното командване на Баас, състоящ се от сирийските арабски въоръжени сили, Мухабарат (сирийското разузнаване) и различни паравоенни формирования на Баас, всички от които се ръководят от висши партийни лидери, които отговарят директно на патриарха Асад.

Необаасизъм Платформата на Баас е обявена лаконично в лозунга на партията: „Единство, свобода и социализъм“. Партията е едновременно социалистическа – застъпваща се за държавна собственост върху средствата за промишленото производство и преразпределение на земеделска земя (на практика номинално социалистическата икономика на Сирия е ефективно смесена икономика, съставен от големи държавни предприятия и малки частни предприятия), и революционна – посветена на извършването на панарабската революция във всяка част от арабския свят. Основана от Мишел Афлак – сирийски християнин, Салах ал-Дин ал-Битар – сирийски сунит, и Заки ал-Арсузи – алавит, арабската социалистическа партия Баас, е разпусната през 1966 г. след сирийския държавен преврат от 1966 г., което води до създаването на едно доминирано от Ирак движение Баас и едно водено от Сирия движение Баас. Партията приема секуларизма и привлича поддръжници от всички вероизповедания в много арабски страни, особено Ирак, Йордания и Ливан. От август 1990 г. обаче тя тенденциозно намалява влиянието на социализма в идеите си, като набляга на панарабското единство.

На шест по-малки политически партии е позволено да функционират, като заедно с Баас съставят Националния прогресивен фронт (НПФ) – обединение на партии, което представлява единствената законова рамка за участие на гражданите в партийния живот. Бидейки създаден, за да бъде привидно многопартийна системата, НПФ е доминирана от Баас и не променя по същество еднопартийния характер на политическата система. Извънпартийните членове на Баас от НПФ съществуват като политически партии до голяма степен само по име, като се подчиняват стриктно на Баас и правителствената политика. През 2000 г. се появява информация, че правителството обмисля закон да разреши в НПФ да се включат нови партии, включително и забранени такива – тези промени не се случват. Въпреки това една такава партия (Сирийската социална националистическа партия) (СНСП) е узаконена през 2005 г.

Традиционно партиите в НПФ приемат арабската националистическата и номинално социалистическата идеология на правителството. Въпреки това СНСП е първата узаконена и приета партия в НПФ, която не е с нито социалистическа, нито с арабско-националистическа ориентация. Това дава основание да се мисли, че по-широко идеологически перспективи могат да предоставят известна степен на толерантност в бъдеще, като обаче етнически базираните (кюрдски и асирийски) партии продължават да бъдат потискани. Строгата забрана на религиозните партии също продължава да е в сила.

Законът за извънредното положение в Сирия е в сила от 1963 г., когато партията Баас идва на власт, до 21 април 2011 г., когато е отменен от Башар ал-Асад (указ 161). Законът, оправдан с мотивите за продължаващата война с Израел и заплахите от терористите, суспендира повечето конституционни защити.Decrees on Ending State of Emergency, Abolishing SSSC, Regulating Right to Peaceful Demonstration , Syrian Arab News Agency, 22 април 2011

Ситуацията към 2025 г. На 8 декември 2024 г. режимът на Башар ал-Асад е свален след бърза офанзива, водена от коалиция на опозиционни сили, включително Хаят Тахрир ал-Шам и подкрепяната от Турция Сирийска национална армия. Тази офанзива започва със завземането на Халеб на 30 ноември и води до падането на Дамаск, след което Асад и семейството му бягат в Русия. След падането на режима опозиционните сили обявяват създаването на преходно правителство с цел възстановяване на управлението и стабилността в страната.

Към май 2025 г. Сирия се управлява от временния преходен президент Ахмед ал-Шараа, бивш опозиционен лидер, свързан с групата Хаят Тахрир ал-Шам. На 29 януари 2025 г. ал-Шараа е назначен за президент за 5-годишния преходен период. През март той обявява съставянето на преходно правителство, което включва 23 министри от различни етнически и религиозни групи. В този нов кабинет длъжността на премиер е премахната, като ал-Шараа поема изпълнителната власт директно. Към май 2025 г. длъжността на вицепрезидент остава вакантна.

На 13 март 2025 г. ал-Шараа, подписва временна конституция, известна като „Конституционна декларация“, която ще бъде в сила за петгодишен преходен период. Основните характеристики на временната конституция са: Президентска република: Сирия остава президентска република, като длъжността на премиер е премахната, а изпълнителната власт е концентрирана в ръцете на президента. Планирани демократични избори: след изтичането на петгодишния преходен период се предвижда провеждането на демократични избори и приемането на постоянна конституция . Многоетническо и многорелигиозно представителство: Конституцията обещава защита на правата на всички етнически и религиозни групи в Сирия, включително гаранции за свобода на словото, права на жените и независимост на съдебната власт . Ислямско право: Ислямската юриспруденция е определена като основен източник на законодателството, а президентът трябва да бъде мюсюлманин .

Въпреки тези обещания някои групи, като Сирийският демократичен съвет, изразяват опасения, че конституцията не осигурява достатъчна защита за разнообразието на сирийското общество и може да концентрира прекомерна власт в ръцете на президента.

През февруари 2025 г. в Дамаск се провежда Национална конференция за диалог, организирана от временния президент Ахмед ал-Шараа. Събитието събира над 4000 участници от различни региони, етнически и религиозни групи, включително представители на гражданското общество, активисти и политически фигури. Конференцията се фокусира върху шест ключови теми: преходно правосъдие; конституционна реформа; реформиране и изграждане на държавните институции; лични свободи; роля на гражданското общество; икономически принципи. Целта е да се създаде ново политическо споразумение и да се постави началото на процес на преходно правосъдие, включително разследвания на военни престъпления.

Значим е фактът, че кюрдските сили от Северна Сирия, включително Сирийските демократични сили, не участват в конференцията. Те не са поканени, освен ако не се съгласят да се разоръжат и да се присъединят към новото правителство. Това отсъствие подчертава оставащото напрежение между централната власт и автономните региони.

Два дни след конференцията в Дамаск в Ар-Ракка се провежда паралелна среща, организирана от Демократичната автономна администрация на Северна и Източна Сирия и Сирийските демократични сили. Това събитие събира около 200 участници и подчертава различията във визиите за бъдещето на Сирия.

Към май 2025 г. Сирия остава силно фрагментирана, като централното правителство в Дамаск, ръководено от временния президент Ахмед ал-Шараа, не контролира напълно територията на страната: Районите на североизток, включително провинциите Хасака, Ракка и части от Дейр ез-Зор, са под контрола на Сирийските демократични сили (СДС), доминирани от кюрдски сили. След падането на режима на Асад СДС разширяват влиянието си, но отношенията им с централното правителство остават напрегнати. Преговорите между двете страни са в застой, като СДС настояват за автономия и запазване на своите сили. Турция продължава да разглежда СДС като терористична организация и поддържа военно присъствие в региона. Турция и съюзните ѝ сили, включително Сирийската национална армия, контролират значителни части от Северна Сирия, включително градове като Азаз, Джараблус, Манбидж, Тал Абяд и Рас ал-Айн. Тези райони функционират като „безопасни зони“ под турска военна администрация, с местни съвети, подкрепяни от Анкара. Въпреки номиналната принадлежност към сирийската опозиция, на практика те действат като отделни протодържавни образувания. В южната част на страната, особено в провинция Сувейда, се наблюдават протести срещу централната власт и напрежение между различни групи. В Идлиб и западните части на Сирия, включително Латакия и Тартус, продължават сблъсъци между правителствени сили и проасадски бунтовници. От март 2025 г. насам тези сблъсъци дводят до значителни жертви сред военни и цивилни. Въпреки загубата на териториален контрол Ислямска държава остава активна в Сирия, особено в провинциите Дейр ез-Зор, Хасака и Ракка. През 2025 г. групата извършва множество атаки срещу Сирийските демократични сили и други цели, включително засади, бомбени нападения и атаки срещу контролни пунктове. Присъствието на ИДИЛ в пустинните райони и опитите за освобождаване на задържани бойци представляват сериозна заплаха за стабилността на региона. Тези факти подчертават сложната и нестабилна ситуация в Сирия, където различни вътрешни и външни актьори продължават да се борят за влияние и контрол.

Управление на Сирия и разделение на властите Изпълнителна власт Временната конституция на страната, приета на 13 март 2025 г. и валидна за пет години, установява президентска система, при която президентът държи изпълнителната власт и назначава министри, без министър-председател. Съгласно временната конституция вицепрезидентът е политическа длъжност в Сирия, назначавана от президента, който също така определя техните правомощия, освобождава ги от длъжност и приема техните оставки. Ако президентският пост се оваканти, вицепрезидентът поема отговорностите на президента.