MDMA(RS)-1-(benzo[d][1,3]dioxol-5-yl)-N-methylpropan-2-amineCAS номер42542-10-966142-89-069610-10-281262-70-6Емпирична формулаC11H15NO2Моларна маса193,25 гр/молТемпература на топене:148 – 153 °C (хидрохлорид)Процес на полуразпад в организма S- изомерът се разгражда за около 4 часа, докато R- изомерът за около 16.Легален статутСписък I (САЩ); Клас A (Великобритания); Списък III (Канада); Приложение 1 (България);ФормаТаблетка; Кристал;Медицински приложения: Посттравматичен стресwww.sciencealert.comwww.nytimes.com Болест на Паркинсон (недоизследвани)Противопоказания: Не се препоръчва в комбинация със стимуланти. Не се препоръчва в комбинация с диуретици. Не се препоръчва на хора с високо кръвно налягане и учестен пулс. Не се препоръчва на хора с алергии към амфетамини. НИКОГА не трябва да се използва в комбинация с МАО-инхибитори.Странични ефекти:Ендокринни: ХипертермияОчи: Разширени зенициПсихологически: Еуфория Чувства на принадлежност и любов към другите (емпатия) Позитивно мисленеКожа: Потене на ръцетеДруги: Скърцане със зъби
MDMA (3,4-метилен-диокси-мета-амфетамин) е най-популярен под наименованието екстази (), но бива наричан понякога и Моли (). Уличните наименования невинаги имат директна връзка със субстанцията, затова и не е коректно да бъдат свързвани. MDMA е синтетичен ентактоген от семейството на фенетиламините (към които спадат мескалин, 2C-I, амфетамин). Неговият главен ефект е увеличаването на секрецията и инхибирането (спирането) на връщането на огромни количества серотонин, допамин и норепинефрин в мозъка, причинявайки всеобщо усещане за отвореност, емпатия, енергия и усещане за благополучие. Осезанието е подобрено, което прави по-приятен физическия контакт с други, но противно на митовете, то само по себе си няма свойства на афродизиак.
Дехидратация е риск сред повечето потребители, които са физически активни, тъй като дрогата би могла да маскира нормалното усещане за изтощение и жажда. За обратното (водно отравяне) също е било съобщавано. Но най-голямата опасност, която се крие зад екстази, е фактът, че други, още по-опасни субстанции често се смесват с него или директно се продават за екстази. Дългосрочните ефекти от употребата му при хора са предмет на доста спорове, главно заради рисковете от депресия, поради намалените нива на серотонина вследствие на изчерпаните запаси.
История Патентът за MDMA е бил първоначално попълнен 24 декември 1912 г. от немската фармацевтична компания „Мерк“, но бива признат две години по-късно. Тогава обаче MDMA не е бил тестван за психоактивни свойства, а е бил патентован като междинен химикал за синтез на кръвоспиращо лекарство. Около половин век ще мине до първите администрации на MDMA от хора.
Противно на някои слухове, субстанцията никога не е била използвана медицински за потискане на апетита или е била давана на въоръжени сили като стимулант (метамфетаминът е бил използван за такива цели. MDMA привлякъл за пръв път публичното внимание чрез доктор Александър Шулгин (известен психонавт, изследовател на психоактивните вещества, синтезирал над 230 такива) през 60-те години, като го препоръчал за употреба в психотерапевтични сесии, кръщавайки лекарството „прозорец“. Бил е широко използван в практиката на психотерапевти и психоаналитици в САЩ до неговата криминализация през 80-те години на XX век. Лекарството е било приветствано като чудо и от брачните консултанти, които твърдели, че една употреба на веществото била равносилна на 6 месеца прогрес при скараните двойки.
Също така войниците, завърнали се от Виетнам, преодолявали изключително лесно психическите травми нанесени им там. Малък брой терапевти продължават да го използват и днес.
До 1985 г. MDMA е бил законен в САЩ и по-голямата част от света. След появата му в някои луксозни юпи-барове в Далас, бързо достига до рейв-клубовете и голяма част от младото общество. През 90-те години на XX век заедно с нарастващата популярност на рейв субкултурата, употребата на MDMA е добила изключителна популярност сред ученици и студенти, по хаус и техно партита. То бързо се превръща в една от трите най-популярни дроги, заедно с кокаина и хероина.
Химия Химическата структура на MDMA е подобна на тези на мескалина и метамфетамина, но вместо с метокси (както е при мескалина) бензеновият пръстен е заместен с метилендиокси група на позиция 3,4.
Той е член на семейството на фенетиламините – група от вещества, обикновено притежаващи изразено биологично действие. MDMA се синтезира чрез химикала MDP2P при химична реакция, наречена редуктивна аминация. Тъй като MDP2P също е контролирана субстанция като директен прекурсор, MDP2P често се синтезира от сафрол, съдържащ се в някои етерични масла.
Употреба MDMA обикновено се взема под формата на таблетки. Таблетките се продават в различни видове и „марки“, които се обозначават чрез картинки, щамповани върху тях. Картинките, обаче, не винаги биха могли да гарантират за съдържанието в таблетките.
Хапчетата, продавани за екстази не винаги съдържат само MDMA, като активна съставка. Според един разпространен мит, често в хапчетата се слагат стимулиращи амфетамини, но според анализите на полицията вещества, като MDA, MDEA, MDBD се срещат най-често. Това, разбира се, съвсем не значи, че не се срещат други добавки или директно, като главни активни съставки веществата: метамфетамин, DXM, ефедрин, кофеин, кетамин и др. Много малко вероятно е присъствието на по-скъпи и добре продаващи се субстанции като хероин, кокаин и пр.
Много таблетки аспирин, парацетамол и дори хапчета срещу кучешки глисти са били издрасквани с картинки и продавани от недоброжелателни дилъри. Докато свръхдоза MDMA е рядко явление, много значително по-токсични вещества са заплашвали живота на потребителите поради незаконната природа на дрогата.
Употребата на MDMA се е увеличила значително от края на 80-те години отдавна се е отцепила от своите субкултури. Цените и качеството на продукта също доста са се променили оттогава. В по-голямата част от Европа те варират между 5 и 40 евро в зависимост от качеството и разпространеността на употребата му. В България те варират между 8 и 25 лв. В България е много трудно да се намери чист MDMA. Повечето хапчета се смесват с други синтетики от което ефектът намалява, но могат да бъдат тествани чрез различни методи. Организации като ecstasydata.org се занимават именно с тази дейност. Повечето хапчета на черния пазар се правят от не достатъчно добри професионалисти, главно от продукти не предизвикващи подозрения, но често съдържащи други вещества в тях, което от своя страна води до допълнителни рискове.
Ефекти Фармакодинамика Серотонинът е медиатор в мозъка, който има съществена роля за настроението и удоволствието. Главното действие на MDMA е причиняването на отделяне на ненормално големи количества серотонин в синапсите. MDMA също повишава и нивата на допамина и норадреналина. Тези ефекти са главно поради действието на MDMA върху транспортерите на серотонина, чието предназначение е да върнат свършилия своята работа медиатор в аксона на съответния неврон. Счита се, че MDMA така променя пространствената структура на серотониновия транспортер, че обръща неговото действие, като го кара да изважда серотонин от аксона, вместо да го връща.
Психологически ефекти повишаване на настроението; чувства на комфорт, принадлежност и близост към другите, особено ако и те са на дрогата; откровеност и снизходителност; интензивна еуфория; емпатия и любов; усещането, че нещо фундаментално и извънредно позитивно се случва, съчетано с усещане, че ежедневните проблеми нямат значение в този момент; омекотяване на егото, повишено себесъзнаване и усещане за душевен комфорт; Детинско усещане за интерес към света, усещане за възвърната детска невинност; усещане за умствена чистота; забележимо до очебийност показване на щастие във външния вид на употребилия екстази; възможен неудържим устрем да прегръщаш и целуваш хора; стимулация подобрено съзнаване на усещанията (за музиката, за ядене, пиене, миризми и др) промяна в съзнанието, блещукаща аура във визуалното поле, слаби видения (при по-чувствителните или по-опитните и при по-големи дози)
Неговата слава като клубна дрога е, както поради повишаването на енергията в първоначалните моменти на действието му, така и поради подобряването на цялостното усещане за социално и музикално преживяване.
Често за максимално усещане на ефектите, потребителите имат нужда от някой, когото да докосват, прегръщат, целуват и пр.
Рискове и неблагоприятни ефекти Освен рисковете от примеси, други рискове са изключително редките алергични реакции и дехидратацията. Много често, ако потребителят е свръхактивен, MDMA, подобно на амфетаминът, може да маскира временно естествените механизми за жажда и изтощение. Също така MDMA редуцира способностите на тялото да регулира телесната температура (обикновено се покачва) и в места като клубове това би могло да доведе до тежка хипертермия. Някои потребители (предимно от мъжки произход) също съобщават за понижено либидо и неспособност за получаване на оргазъм.
Дългосрочните ефекти от употребата на MDMA са доста дебатирани сред учените. Има сведения за халюциногенна персистираща перцептивна психоза (HPPD – Hallucinogen Persisting Perception Disorder), причинени от MDMA. Това явление е характерно за халюциногените, но обикновено е трайно само при много малък процент от потребителите. Причините за това са все още неизвестни.
Някои изследвания показват, че големи дози MDMA за дълги периоди от време може да доведе до увреждане на серотонинови неврони. Според изследванията метаболит на MDMA води до отделяне на свободни радикали, химикали, за които е доказано, че водят до окислително увреждане на клетките. Тези експерименти, обаче, са били проведени върху плъхове, на които са давани изключително високи дози MDMA през дълъг период от време (обикновено два пъти дозата в мг/кг в сравнение с типичната за човек; през период от 2 часа). Плъховете стават изсушени и нефункционални. Големи дози витамин C (натуралният антиоксидант на тялото) са показали значително понижение на уврежданията при плъховете, ето защо е препоръчително Витамин C да се взема като средство за намаляване на вредите от употребата на MDMA.
Друг начин за намаляване на нежеланите ефекти, приет от много потребители, е вземането на 5-хидрокситриптофан. Това е прекурсор на серотонина за тялото и приемането му помага да се възстановят изчерпаните от MDMA запаси на серотонин. Доста потребители намират това за ефективно. Вземането на 5-HTP преди MDMA, обаче, не води до увеличаване на субективните ефекти.
Тъй като невротоксичността на MDMA е зависима от метаболитите му, не е ясно дали тези експерименти върху плъхове имат някаква пряка връзка с употребата му по начина използван от хората. Ако има увреждания от този тип, вероятно те са минимални при умерена употреба.
Значителни изследвания са правени върху възможните когнитивно-поведенческите дефицити сред потребителите на екстази, но данните не водят до никакви заключения. Според изследванията по-голям процент от потребителите на MDMA са по-импулсивни и депресирани в сравнение с нормалните субекти. Естествено такива заключения са неточни, тъй като пред тях стои проблема с яйцето и кокошката: Дали тези импулсивни и депресирани хора не са решили да самолекуват своите психически проблеми с екстази, ставайки редовни потребители, или MDMA има някаква вина, че са такива? Още повече, че практически всички изследвани субекти са употребявали и други психоактивни вещества. Поради тези причини директни връзки не биха могли да се направят.
Въпреки съществуващите клинични изследвания, според които дългогодишните потребители на екстази имат проблеми с паметта, голямо проучване през 2002 г. показва, че потребителите на екстази в колежите нямат никакви разлики в успеха в сравнение с другите студенти.
Други ефекти са: Значително разширение на зениците с придружаващата го фоточувствителност и светоусещане Бруксизъм (стискане или скърцане на зъбите)