Атанас Георгиев Бадев е българскиПравославная енциклопедия.The New Grove dictionary of music and musicians, George Grove, Stanley Sadie Macmillan, 1980, ISBN 0-333-23111-2, p. 343.Deutsche Nationalbibliographie und Bibliographie der im Ausland erschienenen, deutschsprachigen Veröffentlichungen, Deutsche Bibliothek (Frankfurt am Main, Germany, Buchhändler-Vereinigung, 1999, s. 67. композитор, хоров диригент и учител по музика, фолклорист и музикален теоретик от Македония. Един от първите български професионални музиканти, първият със солидно общо и специално образование.Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 425.
Биография
Роден е в 1860 година в Прилеп, тогава в Османската империя. Учи при Коте Пазов, а после при псалт Георги Смичков в родния си град. По съвет на Йосиф Ковачев семейството му го изпраща да учи в Солунската българска мъжка гимназия, продължава средното си образование в Първа софийска мъжка гимназия.Известия, том 18. Народна библиотека „Кирил и Методий“, Софийски университет, 1983, стр. 359.Известия, том 18. Народна библиотека „Кирил и Методий“, Софийски университет, 1983, стр. 359. През 1879 или 1880 година Бадев, който е ученик в София, организира през ваканцията си църковно-училищен хор в Прилеп. Хорът се състои първоначално от четирима певци – алт, дискант, тенор и басист. След това съставът се разширява, участват и църковни певци, достига до 50 – 60 души.
Атанас Бадев завършва Първа софийска гимназия в 1884 година. След Съединението през 1885 година Бадев осъжда БТЦРК, както и самото Съединение, понеже смята, че трябва първо Македония да се присъедини към Източна Румелия и после да се мисли за обединение с Княжество България. При избухването на Сръбско-българската война е доброволец в Ученическия легион.
През учебната 1886/1887 година е учител в родния си град Прилеп, където преподава пеене и поставя певческия хор на солидна основа.
Следва математика в Одеския университет. По-късно учи музика в Москва и в Придворната певческа школа в Санкт Петербург, като там преподаватели са му няколко велики композитори като Милий Балакирев и Николай Римски-Корсаков (1886 – 1890). През 1888 и 1889 година за обучението на Бадев в Петербург от българския бюджет са отпуснати по 300 лева парична помощ.Танчев, Иван. Българската държава и обучението на българи в чужбина (1879 – 1892), София 1994, с. 148. Завършва в 1892 година.
Учителства в българската девическа гимназия в Солун, в Русе, Самоков и Кюстендил. Диригент е на училищни и църковни хорове. При него учи музика Йосиф Чешмеджиев. Автор е на черковни песнопения и детски песни.Енциклопедия България, том 1, Издателство на БАН, София, 1978. Отделно от своите хорови адаптации на народни и детски песни Бадев е също композитор на „Литургията на св. Йоан Златоуст“ (за първи път публикувана в Лайпциг през 1898 г.). През 1904 г. Атанас Бадев изнася пред Втория конгрес на учителите по музика в София доклад за ритмиката и метриката на българските народни песни.Научни трудове на Русенския Университет – 2008, том 47, серия 5.2. Народната песен в българския музикален фолклор. Пелагия Векилова, Светла Минкова, стр. 191.
В Научния архив на БАН се съхранява личен фонд на Атанас Бадев (ф. 197К, оп. 1).
Женен е за Мария Бадева.
Външни препратки "Химн на св. св. Кирил и Методий; Детска Песен", публикувано в сп. „Художник“, брой 19 и 20, София, 1906 година в „Библиотека Струмски“
Бележки
Категория:Български композитори Категория:Родени в Прилеп Категория:Учители в Солунската българска девическа гимназия Категория:Български творци от Македония Категория:Български просветни дейци от Македония Категория:Починали в Кюстендил Категория:Български музикални педагози Категория:Незавършили ученици в Солунската българска мъжка гимназия Категория:Доброволци в Българската армия в Сръбско-българската война