Паметникът на Съветската армия, наричан още монумент на окупационната Червена армия (МОЧА),https://www.mediapool.bg/sofiya-iska-ostankite-ot-mocha-za-da-reshi-po-lesno-kakvo-da-pravi-na-myastoto-na-pametnika-news383348.htmlhttps://offnews.bg/nashite-avtori/poniatia-i-fakti-kam-debata-za-pametnika-na-savetskata-armia-mocha-796925.html е монументална композиция, разположена в Княжеската градина, в центъра на българската столица София, посветена на Съветската армия и издържана в стил социалистически реализъм. Построен е с пропагандни цели от комунистическия режим. Строителството му се извършва по време на сталинисткия период. между 1952 и 1954 година.Любомир Далчев-син: Истината за баща ми и Паметника на Съветската армия. бТВ, Интервю на Светослав Иванов с Любомир Далчев-син от 17.12.2023 г. През декември 2023 година започва демонтаж и преместване на паметника по решение на Столичния общински съвет, което впоследствие не е довършено.Ново развитие по казуса с Паметника на Съветската армия, спират демонтажа (ОБЗОР), Vesti, 16 декември 2023.

История Обсъжданията за подобен паметник започват след като през октомври 1946 г., когато страната е все още под съветска окупация, продължила до декември 1947 година. БКП печели мнозинство на изборите за VI Велико народно събрание и през ноември Георги Димитров е избран за министър-председател. Така на 17 януари 1947 г. той внася доклад до Министерски съвет, в който предлага: „Да се построи на подходящо място в Столицата на народната република величествен паметник на Червената армия - Освободителка на народите в знак на всенародна почит и признателност към нашата освободителка - героичната и непобедима Червена армия“. На 4 октомври 1949 г. доминираният от БКП Министерски съвет с председател Васил Коларов приема решение за изработване на паметник на Съветската армия. Първата копка на бъдещия монумент е направена на 5 юли 1952 г. Завършен е при управлението на сталиниста Вълко Червенков през 1954 година.

При откриването на 7 септември 1954 г. присъства съветският маршал Сергей Бирюзов. Това става десет години след навлизането на Съветската армия в България през септември 1944 г. в хода на настъплението срещу отстъпващата германска армия. България е съюзник на Третия райх във войната, но с приближаване на съветските войски до българските граници прогласява неутралитет на 26 август 1944 г. и разпорежда германските войски да напуснат страната. На 5 септември 1944 г. СССР обявява едностранно война на Царство България. Германските войски напускат страната и на 8 септември 1944 г. България обявява война на Германия. Въпреки това на 9 септември съветските войски навлизат в българска територия. Независимо от обстоятелството, че СССР обявява едностранно война на Царство България, а при нахлуването няма реални бойни действия и жертви от двете страни, на предната страна на паметника стои пано с надпис: „На Съветската армия освободителка - от признателния български народ“. Той, както и източният му барелеф, посветен на Октомврийската революция, произвела първия в света комунистически режим, са обект на противоречиви оценки и спорове. Още повече, след подписването на Парижкия мирен договор през 1947 г., когато България е все още под съветска окупация, легалната опозиция в страната е напълно ликвидирана. Паметникът символизира освобождението на България от монархофашисткия режим, управлявал по това време страната – спорна теза на марксистката историография от периода на Студената война, отречена днес от повечето историци в страната и чужбина.If in the late 1980s per Bulgarian Marxist historiography 1920s were increasingly viewed as form a fascist political base, the mid-1930s would still be associated with fascism and its manifestation in Bulgaria. While this categorization was not accepted by Western historians, it was only after the political changes in 1989 that the label “fascism” was openly challenged by Bulgarian scholars and instead, the term “authoritarian regimes” was adopted to denote the country's increasing political centralization in the mid-1920s and, especially, from the mid-1930s. Currently, a consensus has been reached between Bulgarian and international experts who have recognized that Bulgaria's agrarian social structure as well as her monarchic rule were the major barriers towards the infiltration of fascist practices and establishment of fascism in the country...Despite the military coup of 19 May 1934, it is acknowledged that Bulgaria's political system preserved a relative pluralism in its leading (governmental) sector up to the very eve of the communist takeover (1944). For more see: Svetla Baloutzova (2011). Demography and Nation: Social Legislation and Population Policy in Bulgaria, Central European University Press, p. 97, .The Western authorities on fascism categorically deny that a fascist regime ever existed in Bulgaria. For more see: Roumen Daskalov (2011) Debating the Past: Modern Bulgarian History: from Stambolov to Zhivkov, Central European University Press, p. 170, .In my opinion, Bulgaria cannot be defined as a classic fascist country, as can be said about then fascist Italy or Nazi Germany. We may treat Bulgaria as a pro-Nazi, pro-fascist country, but Bulgaria is not a fascist country at that time, says the Macedonian co-chairman of the joint Macedono-Bulgarian commission for historical and educational issues Dragi Gjorgiev. For more see: Фросина Димеска, интервју со Драги Ѓоргиев - Имало бугарска окупација или инвазија, но не фашистичка. Радио Слободна Европа / Радио Слобода. 06.02.2022. Според тях управлението на страната от 1934 г. до 1944 г. е авторитарно, но не и фашистко.Фашизмът никога не идва на власт в България, Vesti, 23 ноември 2022.

След 1989 година паметникът е предмет на разгорещени спорове относно неговото значение, предназначение и бъдеще. Два пъти са вземани решения на Столичния общински съвет за преместването му, които до 2023 г. не са реализирани. След 2010 г. паметникът става чест обект на протестни акции, най-често израз на несъгласие спрямо империалистическата политика на бившия Съветски съюз и агресивната политика на путинска Русия.

Паметникът е едно от местата, където привърженици на левите политически партии и движения и русофилските организации в България всяка година отбелязват исторически дати, свързани с празничната обредност на НР България и СССР. Там те поднасят венци и цветя и организират тържествени концерти и други събития.

Разположение и композиция

Паметникът е създаден от колектив с ръководител скулптора Иван Фунев. Автори-архитекти са арх. Данко Митов, арх. Иван Васильов, арх. Любен Нейков и арх. Борис Капитанов. Автори-скулптори са Иван Фунев, проф. Любомир Далчев, Мара Георгиева, Иван Лазаров, Васка Емануилова, Васил Зидаров и Петър Дойчинов. Художник график е Борис Ангелушев.

Самият паметник представлява висока 37 метра пресечена пирамида, над която се извисява 8-метрова фигурна скулптурна композиция – съветски воин, български работник и майка с дете, изработена от Васка Емануилова и Мара Георгиева. Целият комплекс включва и други скулптурни композиции. Източният орелеф представлява композицията „Октомври 1917“, изработена от проф. Любомир Далчев по рисунка на Борис Ангелушев. Изобразени са матроси, войници, работници, девойки от Съветската армия. Релефът на южната страна представлява композицията „Тилът“ („Всичко за фронта, всичко за победата“) и показва целия съветски народ в тила, вложил всичките си усилия в помощ на своята армия. Работа е на скулптора Петър Дойчинов и колектив. На западния релеф „Великата отечествена война на Съветския съюз“ е показан бойният устрем на Съветската армия във войната. Скулптор – Васил Зидаров и колектив.

Паметникът е издигнат в централната част на София, край бул. „Цар Освободител“, непосредствено до Орлов мост и Софийския университет.

Критики и противоречия

От началото на прехода на България към демокрация паметникът е обект на разгорещени спорове относно неговото значение и бъдеще.

В негова защита се отбелязва, че той изразява уважението към приноса на Червената армия в победата на Съюзниците над Нацистка Германия през Втората световна война, както и това, че подобни паметници има и в други страни в Европа.

Противниците му подчертават, че въпреки оказвания от Германия натиск, България, която е страна от Оста, не обявява война на СССР, а в началото на септември 1944 г. обявява неутралитет, като дава ултиматум на германските части да напуснат страната и започва да ги разоръжава. Независимо от това, на 5 септември Съветският съюз обявява война на Царство България. Изтъква се и ролята на съветските войски в насилственото налагане в страната на комунистическо тоталитарно управление в съветски стил. Наричат паметника „МОЧА“ (монумент на окупационната Червена армия)Трети ден демонтаж на МОЧА: Преди Паметника на Съветската армия е трябвало да има дворец, bTV Новините, 14 декември 2023 Допълва се, че не е приемливо в суверенна държава паметник на чужда армия да бъде разположен по-високо и на по-централно място от националните символи. Това прави София единствената такава столица в Европа.

През 1993 г. скулпторът Любомир Далчев, участвал в създаването на паметника, пише писмо, в което отбелязва, че Паметникът на Съветската армия не трябва да се извисява в центъра на столицата, а да бъде премахнат. Според него паметникът е жалон на робството и жестокостта и никой народ няма право да търпи паметници за възхвала на своите поробители комунистите.Любомир Далчев, един от авторите на фигурите, определя паметника като един от жалоните на робството. Факти.бг, 13 Декември, 2023 г.

През септември 2010 г. се създава инициативен комитет за премахването на Паметника на Съветската армия. Инициативният комитет е на мнение, че паметникът е построен в чест на войска, която без основателен повод навлиза в България заради обявена едностранно война срещу българската държава. Така от международноправна гледна точка съветската армия е нападател, а не освободител. Според този комитет паметникът изразява окончателната победа на комунистическа партия над Горянското движение.

Инициативният комитет организира няколко събития пред паметника с искане за неговото премахване: 9 ноември 2010 – събитие под наслов „Берлинската стена падна, окупаторският паметник стои!“; 9 януари 2011 – шествие с плакати около паметника; 2 април 2011 – събитие под наслов „Да празнуваме градско пространство, свободно от лъжи!“; 9 ноември 2012 „Стената падна, паметникът си стои“.„Граждани отново поискаха събарянето на паметника на Съветската армия“, в. „Дневник“, 9 ноември 2012

Интервенции върху паметника Части от паметника биват често жертва на хулигански прояви като рисуване на графити с най-различна политическа тематика (най-често антикомунистически, антисъветски или насочени срещу рашизма в Русия). Повечето такива графити са без особена сложност или опит за задълбочено послание. Особена популярност придобиват няколко арт интервенции с обществени и политически послания, направени след 2011 година.

2011: Американски комикс герои

На 17 юни 2011 г. статуите на скулптурната композиция от западната страна на паметника са оцветени като американски комиксови и попкултурни герои (от ляво надясно): Маската, Жокерът, Върколакът, Дядо Коледа, Супермен, клоунът Роналд – символът на „Макдоналдс“, Капитан Америка, Робин – помощникът на Батман, Жената-чудо. Знамето е изрисувано в цветовете на американското, а под графитно-скулптурната композиционна група е поставен надписът „В крак с времето“.

Интервенциите са отразени в световните медии,Bulgaria’s Soviet army monument gets superhero makeover , euronewsSoviet monument gets pop culture update , CNN„Sofia, i soldati del monumento diventano supereroi“, La Repubblica, 19 юни 2011. като анонимният художник е сравнен с Банкси.