Стрезимир (, ) е бивше село в Северна Македония, на територията на община Гостивар.
География Развалините на селото са разположени в областта Горна Река, в подножието на Кораб по горното течение на Радика.
История Стрезимир (Strazimir) е засвидетелствано в османски дефтер от 1467 година като село в зиамета Река под властта на Карагьоз бей. Селото има пет домакинства и антропонимията е албанска.
В началото на XIX век Стрезимир подобно на останалите села в Горна река е в активен процес на албанизация. В 1844 година Атанасий Иванов от Стрезимир подкрепя финансово издаването на „Первоначална наука за должностите на человека“.Селищев А.М. „Славянское население в Албании“, София, 1931, стр. 13. Симон и Стефан Трифунови от Стрезимир в 1879 година са участници в Кресненско-Разложкото въстание в четата на Георги Пулевски.
В края на XIX век Стрезимир е разделено в конфесионално отношение албанско село в Реканска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Стрезорив (Strézorive) е посочено като село с 40 домакинства, като жителите му са 136 албанци православни.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Стрезимир има 180 жители арнаути християни и 56 арнаути мохамедани.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Стрезимир е смесено село българи, помаци (българи мохамедани) и албанци в Реканската каза на Дебърския санджак с 20 къщи.
Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Стрезимир има 14 сръбски къщи.Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Стрезимир (Strezimir) се състои от 84 албанци.
Албанците християни са привлечени от сръбската пропаганда и според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Стрезимир има 26 албански патриаршистки къщи.Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
След Междусъюзническата война от 1913 година селото попада в Сърбия. Селото изгорено от сръбска войска при потушаването на Охридско-Дебърското въстание в 1913 година. През Първата световна война, преди 1916 година е опожарено отново от българи.
Личности
Родени в Стрезимир Исмаил Стразимири (1868 – 1943), албански революционер, военен и просветен деец
Свързани със Стрезимир Дрита Аголи (1927 – 2017), албанска театрална режисьорка и актриса, по произход от Стрезимир
Бележки
Категория:Исторически села в Северна Македония Категория:Села в община Гостивар