Ресѝлово (, Харитомени, до 1927 година Ρεσίλοβο, РесиловоΠανδέκτης - Μετονομασίες) е село в Гърция, дем Просечен.
География Селото се намира на 300 m надморска височина в Драмското поле в източното подножието на Сминица, южно от Карлъково (Микрополи).
История Етимология Според Йордан Н. Иванов името е по личното име *Ресил от личното име Ресо и -ил, развито от реса, myriophillum spicatum, сравнимо например с местното име Брезиловец от бреза, личното име Кацилов от каца и подобни. Сравними са селищните имена Русилово, Воденско, и Ресилово, Дупнишко.
В Османската империя В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Зъхна от 1659 – 1660 година селото е отбелязано като Ресилова, с 57 джизие ханета (домакинства).Турски извори за българската история (т. VIII), предговор и съставителство Е. Грозданова, издание на Главно управление на архивите при Министерския съвет, Архивите говорят, т. 13, София 2001, с. 291.
През XX век Ресилово е село, числящо се към Зъхненската каза на Серския санджак. Църквата „Свети Георги“ е от 1847 година. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол през 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Расилова (Rassilova) е показано като село със 137 домакинства и 180 жители мюсюлмани и 200 българи. В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Ресилова като село с 43 български къщи. В 1893 година Атанас Шопов пише че в Русилово „говоримият език на българите е турският“. Според Георги Стрезов към 1891 Росилово е гръцко село.
Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в началото на XX век Росилово има 350 жители турци мюсюлмани и 500 турци християни.
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Русилово (Roussilovo) има 240 гагаузи.
Според Йордан Н. Иванов Ресилово е било населено от гагаузи и малко българи.
По време на Балканската война един човек от Ресилово се включва като доброволец в Македоно-одринското опълчение.
В Гърция През войната селото е освободено от части на българската армия, но остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. През 1916 – 1918 година е под българско управление. Данни от март 1918 година сочат 193 жители и 49 къщи.Цокова, Полина. Дейността на Неврокопската митрополия в периода на войните 1912-1919 година, Исторически преглед, книжка 1-2, 2009, с. 105.
В 1923 година мюсюлманските му жители по силата на Лозанския договор са изселени в Турция и на тяхно място са заселени 191 семейства с 540 души гърци бежанци от Турция. Според преброяването от 1928 година селото е смесено със 121 бежански семейства и 496 души. В 1927 година името на селото е сменено на Харитомени.
През 60-те години започва усилена миграция към големите градове.
Населението произвежда тютюн, жито и други земеделски продукти, като се занимава и със скотовъдство.
+ Прекръстени с официален указ местности в община Ресилово на 13 януари 1969 година Име Име Ново име Ново име Описание Бахчелик Μπαξελίκι Кипи Κήποιместност на С от Ресилово Беляна Μπελιάνα Аспротопос Άσπρότοποςместност на СИ от Ресилово Орта баир Όρτά Μπαΐρ Месокорифи Μεσοκορυφήвръх на Ю от Ресилово Бат баир Μπάτ Μπαΐρ Витос Βυθόςвръх на Ю от Ресилово
Личности Родени в Ресилово Васил Ичов Чоманов (1877 – 1913), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 7 кумановска дружива, загинал в Междусъюзническата война на 10 юли 1913 година при Царево село Димитър Ресиловски, български революционер, четник при Филип войвода Иван Самарджиев, български революционер, четник при Филип войвода Петър Белювски, български революционер, четник при Филип войвода
Бележки
Категория:Села в дем Просечен Категория:Гагаузки селища