Каменик (, Петрия, на катаревуса: Πετραία, Петреа, до 1926 година Κάμενικ, Каменик) е село в Егейска Македония, Гърция, област Централна Македония, дем Въртокоп (Скидра).
География Селото е разположено на 60 m надморска височина, на около 5 km южно от демовия център Въртокоп (Скидра) в областта Сланица и на около 20 km югоизточно от град Воден (Едеса), в североизточното подножие на планината Каракамен (рида Габер).
История В Османската империя В обобщен списък на джизието на немюсюлманите от вилаета Водане за 1619-1620 година Каменик е отбелязано като село с 15 ханета (домакинства).Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 270 (превод Стефан Андреев).
В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Каменек като българско село. Гробищната църква „Света Параскева“ е от 1800 година.
Според Николаос Схинас („Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας“) в средата на 80-те години на XIX век Каменик (Καμενίκη) има 15 семейства християни.Σχινάς, Νικόλαος. Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας / Συνταχθείσαι υπό Νικολάου Θ. Σχινά ταγματάρχου του μηχανικού, Αθήναι, τόμοι 3, 1886-87. Цитирано по: Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βοδενών 1886 - 1927 (διοικητικά όρια 1911)
В началото на XX век Каменик е малко българско селце във Воденска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Каменикъ има 220 жители българи. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“), публикувани в 1905 година, в Каменик (Kamenik) има 120 българи патриаршисти гъркомани и в селото работи българско училище. През същата година обаче Каменик е едно от 16-те села във Воденска каза, които в периода от февруари до май минават под върховенството на Българската екзархия. На 16 април 1905 година църквата в селото е затворена от османските власти. Към края на 1908 година църквата в селото продължава да е затворена.
В 1910 година в селото (Κάμενικ) има 134 жители екзархисти и 11 мюсюлмани.Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου, Αθήναι 1910. Цитирано по: Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βοδενών 1886 - 1927 (διοικητικά όρια 1911)
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Каменик е доброволец в Македоно-одринското опълчение.
В Гърция По време на войната в селото влизат гръцки части и селото остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Според преброяването от 1913 година Каменик има 71 мъже и 55 жени. В 1913 година Панайотис Деказос, отговарящ за земеделието при Македонското губернаторство споменава Каменик като село населено със „славяногласни елини“.Δεκάζος, Παναγιώτης Α. "Η Νάουσα της Μακεδονίας: Οικονομολογική μελέτη της γεωργίας, κτηνοτροφίας και δασών της περιφερείας ταύτης". Εν Αθήναις, 1913.
Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Каменик има 8 къщи на християни славяни и 11 къщи на християни цигани. В 1926 година името на селото е преведено на Петреа. В 1928 година селото е смесено (местно-бежанско) с 89 бежански семейства и 396 жители бежанци. От 722 души в 1940 година 290 са местни, а останалите бежанци.
Селото е богато. Населението произвежда овошки – праскови и ябълки, и в по-малки количества жито. Частично е развито и краварството.
+ Прекръстени с официален указ местности в община Каменик на 6 август 1969 година Име Име Ново име Ново име Описание Голем дол Γκόλεμ Ντολ Мегало Рема Μεγάλο Ρέμαместност на З от Каменик
Личности Родени в Каменик Костас Тириакидис (1947 – 1998), гръцки футболист Таше Христов (Таши, 1890 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Григор Джинджифилов, четата на Дякон Евстатий
Бележки
Категория:Села в дем Въртокоп