Черно море (, , , ; ) е вътрешноконтинентално море между Югоизточна Европа и Мала Азия.
Разположено е между 40° 55' и 46° 32' северна ширина и 27° 27' и 41° 42' източна дължина. То е сред най-изолираните от Световния океан морета. Свързано е със Средиземно море чрез Босфора, Мраморно море и Дарданелите, а с Азовско море – чрез Керченския проток.
Има положителен воден баланс; ежегодно 300 km³ вода преминава в Мраморно море.
Международен ден на Черно море е 31 октомври.
История
В древността Черно море е наричано Понтос Аксинос, Евксински Понт. През Черно море минава едно от разклоненията на средновековния Път на коприната, свързващо Европа през Кавказкия регион и Централна Азия с Китай. Днес по това направление минава трасето на трансконтиненталния транспортен коридор TRACECA (TRAnsport Corridor Europe Caucassus Asia, Транспортен коридор Европа – Кавказ – Азия).
Съвременния си вид Черно море придобива преди около 7600 години, но някои специалисти смятат, че е преди около 5000 години, когато се създала връзка със Средиземно море и със Световния океан посредством Босфора и Дарданелите. Старата брегова ивица се проследява на границата шелф – континентален склон на дълбочина от 90 до 120 m под морското равнище. Постепенно солеността на Черно море преди около 1000 – 1500 години достигнала стойности, подходящи да се появят голям брой средиземноморски видове. Днес около 80% от черноморския животински свят съставляват средиземноморски заселници. Сладководни организми се срещат в заливите и лиманите с по-ниско съдържание на сол, подобно от времето на Карангатския басейн.
География Черно море, по своето разположение на прехода между Европа и Азия, е типично вътрешноконтинентално море. Простира се между младите гънки на Стара планина и Кавказ. На север граничи с Руската плоча, а на юг с Понтийските планини. Черно море има водообменна връзка през протоците Босфора и Дарданелите с по-топлите и по-солени Мраморно и Егейско море. На север през Керченския проток то осъществява водообмен с по-плиткото и студено Азовско море.
Площта на Черно море е 436 402 km2. Максималната му дълбочина е 2245 m, установена южно от Кримския полуостров, а средната – 1253 m. Най-голямата дължина е между градовете Бургас и Кобулети – 1167 km, а най-голямата ширина – между Березанския лиман и нос Гиресун – 624 km. В най-тясната част между нос Сарич (полуостров Крим) и нос Керемне (полуостров Синоп) ширината е 263 km. Черно море има вместимост от около 537 хил. km3 вода.
Поради обилния приток на речни води, морската вода на Черно море е по-слабо солена (17,3‰), отколкото в Средиземно море и в Световния океан, които имат соленост около 36‰. Чистите води в открито море имат син до зеленикаво-син цвят, а край бреговете, поради наличието на наноси – най-често зелен цвят. Прозрачността на водата в открито море достига 30 m, а край бреговете е 1 – 2 m. През летните месеци морската вода по крайбрежието се затопля до 24 – 28 °С.
Поради малките му размери, в Черно море се образуват незначителни приливи и отливи (3 – 8 cm). При буря ветровете предизвикват значително по-големи колебания на морското равнище (10 – 20 cm). Основното морско течение в западната част на Черно море е в посока, обратна на движението на часовниковата стрелка. По българското крайбрежие то е от север на юг.
Бреговете на Черно море са слабо разчленени. Разкъсаността е най-силно изразена е в северните части на крайбрежието. Единственият голям полуостров е Кримският. Най-големите заливи по северното крайбрежие са Ягорлицки, Тендровски, Джарългачки, Каркинитски, Каламитски и Феодосийския. На запад водите му се вдават във Варненски и Бургаски залив, а на юг – в Синопския и Самсунския залив. Районът на северозападното му крайбрежие е осеян с множество лимани, които се образуват от непрякото вливане на реките от водосборния басейн. Общата дължина на бреговата линия е около 3400 km.
Някои от крайбрежните участъци имат собствени наименования. Такива са Южно кримско крайбрежие в Украйна, Черноморско кавказко крайбрежие в Русия, Румелийски бряг и Анатолийски бряг в Турция, а българската ивица е известна като Българско Черноморие. На запад, северозапад и части от Крим бреговете са ниски, а в южните части на Крим, района на Кавказ и Понтийските планини бреговете са стръмни, а шелфовата част на морето е доста ограничена.
Островите в Черно море са също малко на брой. Най-големият от тях е Джарългач, с площ от 62 km2. България има 16 черноморски острова, от които 7 с площ над 5 дка – Свети Иван, Свети Кирик, Света Анастасия, Свети Петър, Змийски остров, Птичи остров и Амбелиц.
В Черно море се вливат три големи европейски реки – Дунав, Днепър и Днестър, както и индиректният приток Дон, вливащ се в Азовско море, и по-малките Мзимта, Псоу, Бзъб, Риони, Кодор, Енгури (от изток), Чорох, Къзълърмак, Йешилърмак, Сакария (от юг), Южен Буг (от север), Камчия, Ропотамо и Велека (от запад). Водосборният басейн на Черно море е с площ над 2 млн. km2 и обхваща голяма част от Централна и Източна Европа и Мала Азия, като покрива изцяло или частично територията на 24 държави. В него живеят около 180 млн. души, половината от тях – в басейна на река Дунав.
Географският център на Черно море (в България) е изчислен през 1981 г. Координатите му, отчетени тогава, като е използван методът на ротация, са: 34015' източна дължина и 43013 – северна ширина.
Крайбрежие
Излаз на Черно море имат шест държави, с крайбрежна ивица съответно: България – 378 km; Грузия – 310 km; Румъния – 225 km; Русия – 800 km, вкл. Азовско море; Турция – 1329 km; Украйна – 2782 km, вкл. Азовско море. За България, Грузия, Румъния и Украйна черноморската зона е единственият излаз на море.
Населението на крайбрежната ивица е около 16 милиона души. Някои по-важни крайбрежни градове на Черно море са: Истанбул (население 11 372 613 души), Одеса (1 001 000), Самсун (725 111), Трабзон (400 187), Севастопол (378 600), Варна (358 000), Херсон (335 000), Сочи (334 282), Констанца (302 171), Новоросийск (231 100), Батуми (214 806), Бургас (199 364), Керч (158 165), Орду (136 000), Зонгулдак (104 276).
Най-населените градски райони по крайбрежието на Черно мореНомерГрадДържаваОбласт, окръг, вилаетНаселение с околностите1ИстанбулИстанбул16 004 2402ОдесаОдеса1 003 7053СамсунСамсун535,4014ВарнаВарна474,0765СевастополПрез 2014 г. градът е окупиран от Русияобщина с национално ниво на Кримския полуостров379,2006СочиКраснодарски край343,3347ТрабзонТрабзон305,2318КюстенджаКюстенджа283,8729НоворосийскКраснодарски край241,95210БургасБургас223,90211БатумиАджария152 839
Някои български черноморски курорти са: Албена, Ахтопол, Балчик, Бяла, Дюни, Елените, Златни пясъци, Китен, Несебър, Поморие, Приморско, Сарафово, Свети Влас, Св. св. Константин и Елена, Синеморец, Слънчев бряг, Созопол, Царево и Черноморец.
Известните курортни селища в Украйна се намират основно по южните кримски брегове като Ялта, Алуща, Судак, Коктебел и Феодосия. В Русия курортните селища са в района на кавказкото крайбрежие – Анапа, Геленджик, Сочи, в Абхазия – Пицунда и Гагра, в Грузия – Батуми. В Румъния курортните селища са концентрирани на юг от Констанца – Мамая и Ефорие. В Турция липсват известни черноморски курорти. Причина за това е скалистият бряг, който не предлага подходящи условия за изграждане на почивни селища.
Български защитени черноморски територии са Природен парк „Странджа“ с вътрешните защитени местности „Устие на река Велека“ и Силистар, резерватите „Ропотамо“ и „Калиакра“, защитените местности Иракли, Паша дере и др.
Геология Водите на Черно море изпълват изолирана падина, разположена между два сравнително стабилизирани континентални щита – руския и африканския. В началото на архайската ера океанът Тетис е заливал целия балкански полуостров без Родопите. През миоцена в процеса на активно планинообразуване, древният океан Тетис се е раздробил на няколко отделни големи водоема, чиито наследници днес са Черно, Азовско, Аралско и Каспийско море.
Една от възможните хипотези (създадена от проф. Петко Димитров през 1982 г. и допълнена от американските учени Ryan and Pitman през 1997) за възникването на Черно море гласи, че преди около 7500 години то представлявало безотточно сладководно езеро. Бреговете му били разположени на около сто метра под нивото на Световния океан. Към края на последния ледников период нивото на океаните рязко се повишило. Така през най-ниската част на съвременния Босфор от Средиземно море нахлула морска вода към басейна на тогавашното езеро. В подкрепа на тази хипотеза се привежда подводната река, открита на дъното на Черно море през 2010 г., която се е образувала преди около 6000 години и продължава да тече и днес. Нивото на морето започнало бързо да се повдига и за кратко време били залети около 100 000 km2 по крайбрежието, които по това време били населени и от хора. Вероятно този факт е послужил за изграждането на мита за потопа.
В резултат на повишаване на солеността на водата сладководните видове измират, потъват на дъното и започват да се разлагат. Продукт от гниенето е сероводородът, чиято концентрация на дъното на морето е много висока. Експедицията, наречена Black Sea Maritime Archaeology Project (Черноморски археологически проект) успява да намери идеално запазени благодарение на сероводорода потънали антични кораби, сканирани триизмерно с подводни роботи. В предишни етапи на експедицията са открити 40 кораба, а през 2017 – още 20 с помощта на два подводни робота. Откритието включва галери от Римската, Византийската и Османската империя. Някои от тях са потънали около 400 г. пр.н.е.
Черноморската падина е разделена на две основни части – западна и източна. Те са разделени от възвишение, което е естествено продължение на Кримския полуостров. Северозападната част на морето се характеризира с относително широка шелфова ивица (до 190 km). Южното и източното крайбрежие е стръмно със сравнително къса шелфова зона.
Заледявания Заледяванията са характерни за северните части на Черно море. Почти ежегодно замръзват районите около устията на Днепър, Буг и Днестър. При по-студени зими замръзва и делтата на Дунав. След започване на ледохода, теченията носят ледове, които достигат нос Калиакра. В изключително сурови зими замръзва и българското крайбрежие, а начупен лед достига и Босфора. По кавказкия и малоазиатския бряг обикновено няма ледове. Черноморската вода замръзва при температура –0,9 °C, но само при тихо време.
Първи сведения за ледовете в Черно море дава Херодот, който споменава, че Босфор Кимерийски (Керченски проток) и Меотида (Азовско море) често се сковават от ледове, които през пролетта се изнасят в Понта (Черно море). Римският поет Овидий, който бил заточен в началото на Новата ера в Мала Скития (Добруджа), описва замръзването на р. Дунав и крайбрежните морски води. Голямо замръзване на Черно море е регистрирано през 401 г., когато почти цялото било заето от лед и напролет големи блокове задръстили Босфора, преминали през него и плавали в Мраморно море. Най-голямото замръзване било през 762 г., според написаното от летописеца Кедрин, когато от Месемврия (Несебър) могло да се стигне до кавказкото крайбрежие по лед.
Морето е замръзвало на големи пространства и през 1929, 1942 и 1954 г.
Природа