Катедралата „Нотър Дам дьо Шартър“ (, в превод „Света Богородица от Шартър“) е римокатолическа катедрала, разположена в град Шартър, на 80 км югозападно от Париж, Франция. Счита се, че тя е сред най-добрите примери на готическа архитектура в цяла Франция.

Катедралата е осветена на 24 октомври 1260 г. в присъствието на крал Луи IX.

От далечината тя изглежда сякаш се носи във въздуха над вълнисти пшеничени поля и само когато посетителят се приближи се вижда градът, скупчен около хълма, на който е издигната катедралата. Двете ѝ контрастни кули – едната, 105-метрова обикновена пирамида, датираща от 1140-те г., а другата 115-метрова островърха кула от XVI век, построена над по-стара кула и пример за стила Пламтяща готика, се извисяват над бледозеления покрив, докато навсякъде от външната страна има сложни подпорни арки (аркбутан).

Катедралата все още е седалище на епископа на Шартър в Шартърската епархия в духовната провинция Тур. Шартър е спирка от поклонническия път на Св. Яков или пътят към Сантяго, водещ до катедралата „Свети Яков“ в Сантяго де Компостела, Испания.

История Ранно средновековие Изграждането на първата катедрала, наречена Авентинска по името на първия епископ на града, датира около 350 г. През 743 или 753 г. тази катедрала е опожарена от вестготите на Хунал при разграбването на града. Построена е втора църква, която е унищожена на 12 юни 858 г. от викингски пирати. Епископ Жислбер построява по-голямо здание, от което вероятно са останали някои части на настоящия мартириум, наречен параклис на Св. Любен. На 5 август 962 г. и тази трета катедрала е унищожена по време на войната между нормандския херцог Ришар I и Тибо I дьо Блоа.На същото място са изграждани няколко катедрали, повечето от които стават жертва на твърде обичайния бич на средновековния град, изграден в значителна степен от дърво, без комини: пожарите в епоха, разчитаща на горенето на дърва за готвене и отопление. Настоящата катедрала е един от френските архитектурни шедьоври. По време на ранния ѝ строеж катедралата изгаря до основи веднъж, а втори път почти бива погълната от огъня. Тя става средище на няколко данъчни бунта и други безредици, подбудени от местна графиня и влиятелни граждани, противопоставящи се на растящото влияние на църквата и особено на тежките данъци, налагани за финансирането на строежа.

Според легендата, от 876 г. насам там се пази плащаница (туника), за която се твърди, че е принадлежала на Дева Мария, Sancta Camisa. Реликвата била подарена на катедралата от Карл Велики, който я получил като подарък по време на кръстоносен поход до Йерусалим. Всъщност реликвата е дар от Шарл II Плешивия и се твърди, че тъканта произхожда от Сирия и датира от I век.

Когато първата катедрала (чийто строеж започва през 1145 г. като разширение на по-стара църква) изгаря, се предполага, че реликвата е изгубена в пожара. Според историята хората се отчаяли, смятайки че свещената им реликва е изгоряла. Но три дни по-късно пред очите на мнозина свидетели от развалините се появили свещеници, намерили убежище от пожара в подземието, които носели непокътнатата реликва. Това „чудо на оцеляването“ се приема като знак от самата Богородица и се признава официално от папски легат и кардинал от Рим, който по същото време бил на посещение. Драматичното спасение на Sancta Camisa от своя страна засилва подкрепата за проекта и привлича дарения от цяла Европа, като така става възможно увеличаването на размера и великолепието на новата катедрала.

Катедралата е най-важната сграда в средновековния Шартър. Тя е център на икономическа дейност, най-известната забележителност и място за почти всяка обществена дейност, която днес се осигурява от гражданските сгради. Катедралата понякога служи и като пазар: на различните портали на базиликата се продават различни продукти: текстил в северния край; гориво, месо и зеленчуци в южния край. Понякога духовниците се опитват да попречат на пазара да влезе в катедралата: например, на продавачите на вино е забранено да продават вино в криптата, но им е позволено да търгуват в нефа на катедралата, като така избягват плащането на данъци отвън. Работници от различни професии, като дърводелци и зидари, се събират при катедралата в търсене на работа.

Дори преди построяването на ранната готическа катедрала Шартър е поклоннически център. Когато много хора са засегнати от ерготизъм (отравяне с гъби), криптата на първоначалната църква се превръща болница за грижа за пациентите.

Църквата е особено популярна поклонническа цел през XII век. Провеждат се четири големи панаира, които съвпадат с четирите големи празника на Дева Мария: Сретение Господне, Благовещение, Успение Богородично и Рождество Христово. Панаирите се разполагат около катедралата и на тях се стичат много от жителите на града за празниците и за да видят плащаницата на Дева Мария. В течение на векове Шартър е важен център за поклонниците на Богородица. Вярващите продължават да се стичат от целия свят, за да видят реликвата. Всяка година в края на седмицата на Петдесетница в Шартър се стичат не по-малко от 6000 поклонника от целия свят.

Готическа реконструкция

След като първата значителна катедрала изгаря през 1020 г., под ръководството на епископ Фулбер дьо Шартър, а по-късно под ръководството на Жофроа дьо Лев, е построена нова римска базилика, включваща масивна крипта.

На 5 септември 1134 г. пожар унищожава почти целия град, но пощадява римската базилика на епископ Фулбер. Възползвайки се от освободеното пространство пред нефа е издигната познатата западна фасада. Работите са започнати от северната кула. От 1142 до 1150 г. е издигнат кралския портал, със своя забележителен скулптурен ансамбъл. През 1145 г. е започната южната кула (наричана понастоящем „старата“ камбанария), чиито строеж е завършен, заедно с острия ѝ връх, през 1160 г. Северната кула (наричана „новата“ камбанария) първоначално има само два етажа. Дълго време тя е покрита със скеле и олово – до 1506 г.

На 11 юни 1194 г. избухва нов пожар, който пощадява само криптите, западната фасада и кулите. Плащаницата на Богородица предвидливо е положена в мартириума, наречен „Параклис на Св. Любен“. Възстановяването на сградата, която стои и до днес започва незабавно с дарения от цяла Франция, използвайки плановете на първоначалния анонимен архитект, за да се запази хармоничният аспект на катедралата. Ентусиазмът за проекта е такъв, че местните жители доброволно се събират, за да теглят камъни от каменоломни на 8 km разстояние. Основната част от катедралата е готова до 1220 г., което е сравнително кратък период за средновековни катедрали. Сградата притежава няколко невиждани дотогава архитектурни характеристики (арките и подпорните арки) и въвежда нови строителни методи на голяма височина над земята (като преобразуването на стенобойни машини, известни като требушет в повдигащи кранове). Старата крипта и кралският портал от средата на XII век са вградени в новата сграда. Официалното освещаване се състои на 24 октомври 1260 г. в присъствието на крал Луи IX.

Анри IV е единственият крал на Франция, коронован в Шартърската катедрала, а не в Реймс, какъвто е обичаят. Реймс и Париж са в ръцете на католиците, които се противопоставят на краля поради протестантската му вяра. Той приема католицизма и е коронован в Шартър през 1594 г.

Френска революция Катедралата е повредена по време на Френската революция, когато тълпата започва да унищожава скулптури при северната порта. Антирелигиозната разпаленост е потушена от гражданите на Шартър. Революционният комитет решава да унищожи катедралата с експлозиви и иска от местния магистър масон (архитект) да го организира. Той спасява сградата, като посочва, че огромното количество отломки така би задръстило улиците, че биха били необходими години, за да ги освободят. Месинговата плоча от центъра на лабиринта обаче е махната и претопена за нуждите на армията – описанието на Фелибиен е единственият източник за това какво е имало на плочата. Многобройните реставрации не са намалили репутацията на катедралата като триумф на готическото изкуство. През 1979 г. катедралата е включена в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.

Размери Дължина: 130 m Ширина: 32 m / 46 m Неф: височина 37.5 m; ширина 16.4 m Площ: 10875 m² Височина на югозападната кула: 105 m Височина на северозападната кула: 115 m 176 прозореца със стъклописи Презвитериумът със своите 650 m² е най-огромният във Франция, съдържа 200 статуи в 41 сцени. Нотър Дам дьо Шартър притежава близо 3500 статуи. Заедно с изображенията на прозорците в катедралата са представени почти 9000 личности. Катедралата съдържа най-голямата остъклена площ от 12 и 13 век в света.

Архитектурно устройство

Тринефната сграда съгласно плана представлява латински кръст с кратък тринефен трансепт и деамбулаторий. Източната част на храма има няколко полукръгли радиални параклиси. Три от тях забележимо излизат от границите на полукръга на деамбулатория, четири останали имат малка дълбочина. За определен момент сводовете на Шартърската катедрала били най-високи във Франция, което се постигнало в резултат на използването на аркбутани. Допълнителните аркбутани, поддържащи апсидата, се появяват през XIV век. Шартърската катедрала е първата, в конструкцията на която се използва този архитектурен елемент, което му придава съвършено невиждани преди това очертания, позволява да се увеличат размерите на прозорците и височината на нефа (36 метра).

Особеност на външния вид на катедралата са двете силно различаващи се кули. 105-метровият шпил на южната кула на постройката през 1140 година е изпълнен във формата на романска пирамида. Северната кула с височина 113 метра има стил, останал от романската църква, а шпилът на кулата се появява в началото на XVI век и изпълнен в стил Пламтяща готика.

Шартърската катедрала има девет врати в три портала, три от които са се съхранили от старата романска църква. Северният портал датира от 1230 г. и съдържа скулптури от старозаветни персонажи. Южният портал, създаден между 1224 и 1250 г., използва сюжети от Новия Завет с централна композиция, посветена на Страшия съд. Западният портал на Исус Христос и Дева Мария, по-известен като Кралски, датира от 1150 г. и е известен с изображението на Христос в Слава, създаден през XII век.

Западен портал Западният портал е главния вход на религиозната сграда. Рамкиран от две кули, тя има забележителна група от скулптури: 24 големи статуи (днес те са 19) и повече от 300 фигури образуват украса в хармония с архитектурата на катедралата. Декорацията зад статуите все още има влияние от романския стил: клонки, колони и листа, произхождащи от южните влияния.

Една от малкото части на катедралата, оцеляла след пожара през 1194 г., Кралският портал е интегриран в новата катедрала.

Централната порта е отворена само за влизане при шествия и големи фестивали, от които най-важният е Adventus или интронизация на нов епископ. Margot Fassler, Adventus at Chartres: Ritual Models for Major Processions in Ceremonial Culture in Pre-Modern Europe, ed. Nicholas Howe, University of Indiana Press, 2007 Хармоничният вид на фасадата се дължи отчасти на относителните пропорции на централния и страничните портал, чиито ширини са в съотношение 10:7 – едно от често срещаните средновековни приближения на корен квадратен от „2“.

Освен основните им функции за осигуряване на достъп до интериора, порталите са основните места за извайване на изображения при готическата катедрала и именно на западната фасада в Шартър тази практика започва да се развива във визуална сума или енциклопедия на богословските познания. Всеки от трите портала се фокусира върху различен аспект от ролята на Христос в историята на спасението; неговото земно въплъщение вдясно, неговото Възнесение или съществуване преди Въплъщението вляво и Второто пришествие (Теофаническото видение) в центъра. Adolf Katzenellenbogen, The Sculptural Programs of Chartres Cathedral, Baltimore, 1959