Валеж (още атмосферен валеж) е водата в течно или твърдо състояние, падаща от облаците или образуваща се непосредствено върху земната повърхност в резултат от кондензация на водните пари, намиращи се във въздуха.www.geoznanie.com
Валежите са основен компонент от кръговрата на водата и са средство за снабдяване на земята с прясна вода. Те са съставна част от жизненоважните процеси на Земята и без тях живот на нея не би съществувал за човечеството и животинското царство. Изследователи в областта са единодушни по отношение на бъдещите модели на глобално затопляне, което от своя страна оказва влияние върху количеството и интензивността на валежите и по-общо – в глобални климатични промени. Тези промени включват в себе си не само промени при температурите, но и промени при валежите.
Въпреки факта, че земното кълбо е покрито около три четвърти с вода, едва по-малко от 1% от нея е класифицирана като прясна, леснодостъпна за хората.
Изследвания на учени от белгийския университет KU Leuven извеждат на показ връзката между промените в климата и тяхното пряко въздействие върху екстремни валежи (в т.ч. наводнения).
Класификация на валежите Според агрегатното състояние на водата твърди валежи – сняг, градушка, суграшица, слана, скреж, поледица; течни валежи – дъжд, ръмеж, роса; и смесени валежи – лапавица, леден дъжд, мокър сняг.
Според мястото на образуване високи (атмосферни) валежи – твърдите, течните и смесените валежи, които се формират в облаците и падат от тях (дъжд, сняг, суграшица, снежни зърна и ледени зърна, ръмеж, град); и
ниски (хоризонтални) валежи – резултат от кондензация или сублимация на атмосферната влага върху земната повърхнина и предметите по нея (росата, сланата и скрежът).
Според начина на изваляване обложни валежи – спокойни, продължителни валежи над големи територии; характеризират се със средна интензивност; падат обикновено от фронтални слоесто-дъждовни и високо-слоести облаци, по-рядко от слоесто-купести; и поройни валежи – падат обикновено от купесто-дъждовни облаци; започват и спират внезапно; имат резки колебания в интензивността; обикновено обхващат малка площ; капките им, особено в началото на валежа, са много големи. Поройните валежи могат да бъдат разгледани в две направления: летни поройни валежи – често съпроводени с гръмотевични бури; понякога могат да бъдат придружени от град; и зимни поройни валежи – през зимата пороен характер имат снеговалежите от едри снежни парцали.
Според условията на тяхното образуване вътрешномасови валежи – се образуват в една и съща въздушна маса. Те падат от купестодъждовните облаци, които се развиват вследствие създаването на мощни конвективни (възходящи) движения в неустойчива въздушна маса по време на силно слънчево греене. Към вътрешномасовите валежи спадат и ръмежите от слоестата облачност в устойчивите (с малък вертикален температурен градиент) въздушни маси. фронтални валежи – падащи с преминаването на топли или на студени въздушни вълни (атмосферни фронтове), по които се образува слоесто-дъждовна и купесто-дъждовна облачност; и орографски валежи – формиращи се при принудително изкачване на въздуха по склона на орографски прегради; често са модификация на фронтални валежи, като подсилват ефекта им.
В метеорологичните станции се наблюдават всички видове валежи. За атмосферните валежи се отчита тяхното количество (в mm/m² или l/m²), интензивност (количество валеж, паднал за единица време (минута, час, денонощие, месец, година (mm/h, mm/денонощие, mm/месец, mm/година), интензивност (в минути, часове, денонощия), вид на валежа и др. За хоризонталните валежи (роса, слана, скреж, поледица) се отбелязва само времето на появяването и приключването им.«Обща физическа география, С., 1977 г.» – Валежи, стр. 94 – 101
Денонощен и годишен ход на валежите Освен вида, количеството и интензитета на валежите важно значение за стопанството има и разпределението на валежите през денонощието и през годината. Техният денонощен и годишен ход се установяват въз основа на многогодишни наблюдения. Изучаването на денонощното и годишното разпределение на валежите е трудна задача, тъй като те се отличават с голямо разнообразие както по количество, така и по честота поради особеностите на атмосферната циркулация и на местните физикогеографски условия. Въпреки това са установени редица близки особености в денонощния и годишния ход на валежите, които се проявяват в определени райони.
Денонощен ход на валежите В денонощният ход на валежите се отличават следните два главни режима: Континентален режи. При него денонощният максимум настъпва след пладне, а минимумът – към полунощ. Наблюдава се също така един вторичен максимум сутрин и вторичен минимум след пладне. Този ход на валежите се обуславя преди всичко от развитието на кълбестодъждовната облачност в горещата част на деня и от изчезването на тези облаци след полунощ. Той е характерен предимно за континенталната част на екваториалния климатичен пояс. В умерените ширини (континенталните райони) този режим се отнася за част от валежите (особено вътрешномасовите) през топлото полугодие. Морски и крайбрежен режим. Отличава се с максимум през нощта и минимум през деня. Нощният максимум на валежите над повърхността на морето се дължи на засилване неустойчивостта на по-високите въздушни слоеве вследствие топлинното излъчване от подстилащата повърхнина и на постоянната висока температура в долните слоеве на въздуха. Подобно наслояване на атмосферата дава възможност през нощта да се развива кълбестодъждовна облачност, от която падат валежи.
Годишен ход на валежите Обикновено в известни периоди от годината валежите се увеличават, а в други – намаляват. В едни периоди това увеличение или намаление е изразено по-рязко, а в други има по-постепенен характер. Според годишният им ход се различават следните 8 типа валежи: Екваториален – характеризира се с постоянни и с обилни валежи през цялата година. Валежите се дължат почти изключително на конвективните (възходящи) движения, вследствие прегряването на приземните слоеве на атмосферата. Те имат вътрешномасов характер. В годишния ход на валежите има два максимума и два минимума. Този валежен тип се проявява в екваториалния пояс, ограничен в пространството между 10°с.ш. и 10°ю.ш. Тропичен – наблюдава се един максимум (през лятото) и един минимум (през зимата). Това се дължи на изменението във височината (максимум и минимум) на слънцето над хоризонта. Този валежен тип се проявява в степните и саванните райони на тропичните пояси. Пасатен – наблюдава се по източните крайбрежия на континентите, в областта на пасатната циркулация. Характеризира се със зимен максимум на валежите, което се дължи на засилване на пасатите през зимния сезон. Това засилване на валежите през зимата е много добре проявено по източното крайбрежие на Хавайските острови. На другата страна (западното крайбрежие) валежите рязко намаляват. Мусонен – този валежен тип е развит най-добре в Югоизточна Азия и особено в Индия. Валежите са свързани само с летния мусон. През зимата, обратно – валежите са незначителни. Това се дължи на сухия континентален мусон, който духа през този сезон. Мусонният валежен тип се наблюдава също така и в умерената част на източните крайбрежия на Азия и на Северна Америка. В Индия за 4 месеца – от юни до септември – падат 90% от годишния валеж. Субтропичен – характеризира се със зимен максимум на валежите и летен минимум. Летният минимум е рязко изразен. Този валежен тип е свързан със сезонната смяна на тропичен въздух с въздух от умерените ширини. Най-добре е изразен в областта на Средиземноморието. Континентален – преобладават летните валежи, които се обуславят от засилените конвективни движения през топлите часове на деня. Зимните валежи намаляват. Причината се крие в наличието на низходящи движения в атмосферата (тъй като преобладава антициклоналното състояние) и на нахлуването на арктични въздушни маси, които са бедни на влага. Океански и крайбрежен – благодарение на по-честата циклонална дейност през зимата настъпва увеличение на валежите. Особено характерни са зимните валежи по западното крайбрежие на Европа и по западното крайбрежие на Британските острови. Полярен – характеризира се с максимални валежи през лятото. Това се дължи на повишаването на температурите, на засилването на изпаренията и на засиления пренос на по-топли и по-богати на влага въздушни маси от юг.
Разпределение Вертикално разпределение на валежите Във височина валежите се увеличават. Това се дължи на по-благоприятните условия за кондензация на водните пари при принудителното издигане на настъпващите въздушни маси по склоновете на планините и възвишенията. Увеличението на валежите е по-подчертано по склоновете, които са обърнати към посоката на най-честите нахлувания на въздушните маси (т.нар. наветрени склонове). Във височина се наблюдава и друга особеност на валежите. До известна височина (в зависимост от географската ширина тя силно се мени) преобладават течни валежи (дъжд), а след това започват твърди валежи (сняг). Например от 2000 m нагоре в Алпите снеговалежите представляват 90% от общия валеж. Познаването на тази особеност има голямо значение при изчисляването на водната маса на планинските реки и за изясняването на други природни явления.
Като пример за увеличаване на валежите във височина може да послужи северният склон на Рила планина, от град Самоков до връх Мусала. Метеорологичните станции в Самоков, Боровец, Ситняково, Саръгьол, хижа Мусала и връх Мусала, които в хоризонтално отношение са разположени близо едно до друга, а средното превишение между тях се движи от 220 до 530 m, показват постепенно увеличение на валежите във височина: Самоков – 683 mm годишен валеж, Боровец – 969 mm, Ситняково – 1043 mm, Саръгьол – 1076 mm, хижа Мусала – 1137 mm, връх Мусала – 1228 mm.
Хоризонтално разпределение на валежите Най-добра нагледна представа за хоризонталното разпределение на валежите се получава от валежните карти. На тях ясно се обособяват 4 типа валежни пояси: Екваториален пояс. Очертава се от изохиетата 1000 mm, която минава успоредно на север и на юг от екватора. Това е пояс на обилни и много чести валежи. Годишната сума на валежите достига около 2000 mm, но има места с валежи и над 5000 mm (особено по островите). Изобилието на екваториални валежи се дължи на много влажния и неустойчиво наслоен въздух, на високите температури и на постоянните и мощни възходящи движения на въздуха. Тропични пояси. От екваториалния пояс към полюсите валежите силно намаляват. Това се дължи, от една страна, на низходящите движения на въздуха, а от друга – на сухите пасатни ветрове. В този пояс, който се разпростира приблизително между 20° и 30° с.ш. и ю.ш. лежат известните пустини Сахара, пустините на Арабския полуостров, Тар, Атакама, Намиб, пустинята Виктория в Австралия и др. Такива малки валежи се наблюдават във вътрешността на континентите и извън тропичните области. Това се дължи на отдалечеността им от океаните. Така са се образували вътрешноконтиненталните пустини, оградени с с изохиетата 200 mm – Деще Кевир, Деще Лут, Къзълкум, Каракум, Такламакан, Гоби (Азия), областта на Голямото Солено езеро (Северна Америка), Патагония (Южна Америка). Умерени пояси. На север и на юг (за Южното полукълбо) от тропичните пояси във връзка със засилването на циклоналната дейност валежите отново нарастват. Поради преобладаването на западния пренос на въздушни маси валежите са по-обилни в западната част на континентите, а постепенно намаляват във вътрешността. Валежите в този пояс се колебаят между 500 и 1000 mm годишно. Полярни пояси. Към тях спадат поясите, затворени между полярните окръжности и полюсите. В тях валежите отново намаляват под 300 mm. Това се дължи на ниските температури, слабото изпарение и малката абсолютна влажност.