Тарфа или Тарфо (, Йоренджик) е село в Източна Тракия, Турция, вилает Истанбул.
География Селото се намира северно от Чаталджа, близо до западния бряг на езерото Деркос (Дурусу гьол).
История В 19 век Тарфа е българско село в Османската империя. Анастас Разбойников предполага, че то е възникнало по-рано, на базата на български овчарски къшли.Разбойников, Анастас и Спас Разбойников, Населението на Южна Тракия с оглед на народностните отношения в 1830, 1878, 1912 и 1920 година, София 1999, с. 84-85 Нови българско заселници идват от Ени махле (Чирпанско), Беброво, Тетевен, Троян, Казанлък, Пловдив, Копривщица, Златица, Факия, Старозагорско, Софийско, Западна Македония.Райчевски, С. Източна Тракия. История, етноси, преселения XV – XX век, С., Изд. „Отечество", 1994, с.121.
В 1830 година Тарфа има 100 български къщи, в 1878 - 160, а в 1912 - 240.Разбойников, Анастас и Спас Разбойников, Населението на Южна Тракия с оглед на народностните отношения в 1830, 1878, 1912 и 1920 година, София 1999, с. 344. Около 1868-1869 година в Тарфа се открива българско училище, финансирано от благотворителното дружество „Просвещение“ в Цариград.Тодев, Илия. Българското национално движение в Тракия 1800-1878, София 1994, с. 182. По-късно в училището в селото учителства деецът на ВМОРО от Крива паланка Манасий Лучански.„Илюстрация Илинден“, книга 3 (93), 1938, стр.7. През учебната 1908-1909 година в началното училище в Тарфа се обучават 90 ученици.
При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Тарфа са доброволци в Македоно-одринското опълчение. През Балканската война в покрайнините на селото са погребани много български войници, участвали в атаката на линията Чаталджа основно от 29 Ямболски пехотен полк, 42 пехотен полк и 32 загорски полк, които са били авангарда на операцията. По това време при Тарфа върлува епидемия от холера.Dimitrova, Snezhana. Of Other Balkan Wars: Affective Worlds of Modern and Traditional (The Bulgarian Example). In: Perceptions: Journal of Foreign Affairs, Ankara, 2013, pp. 29, 40. В спомените си от Балканската война Петър Курдоманов, учител от Калипетрово, Силистренско описва селото последния начин:
Българското население на Тарфа се изселва след Междусъюзническата война в 1913 година. Бежанците от Тарфа са настанени в селата Архиянли, Доуруклий, Урузово, Стралджа, Каба сакал, Карагьозлер, Трашакьой, Кафка, Коскьой, Якезли, както и в Ямбол. Най-голяма група - 90 семейства се установяват във Ваякьой, по-късно Долно Езерово, днес квартал на Бургас.Райчевски, Стоян. Източна Тракия. История, етноси, преселения XV-ХХ век, София 2002, с. 255-256, 262-263, 267, 272-273, 279-281, 284.
Личности Родени в Тарфа Георги Илиев (1881 - 1961), български писател Димо Стоянов, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 8 костурска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен Тодор Стоянов Николов, български военен деец, младши подофицер, загинал през Първата световна война на 23 юли 1918 годинаДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 30 Яне Генчов (Яни Ганчев, 1881 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 12 лозенградска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен
Починали в Тарфа Иван Иванов Комарницки, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война на 4 ноември 1912 годинаДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 7, л. 50 Райчо Минев, български военен деец, капитан, загинал през Балканската война на 4 ноември 1912 годинаДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 13, л. 14 Стефан Радев Иванов, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война на 8 ноември 1912 годинаДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 14, л. 88 Тодор Колев Джаджев, български военен деец, капитан, загинал през Балканската война на 14 ноември 1912 годинаДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 15, л. 41
Бележки
Категория:Села в околия Чаталджа