Балканската криза от 1908 – 1909 година е международен конфликт, предизвикан от провъзгласяването на независимостта на България на 22 септември 1908 и от анексирането ден по-късно на Босна и Херцеговина от Австро-Унгария.
Тези два акта, предварително съгласувани между София и Виена, са в нарушение на Берлинския договор от 1878 г., който гарантира суверенитета на Османската империя над Княжество България и над окупираните от австро-унгарците провинции Босна и Херцеговина. Австро-унгарската експанзия в Западните Балкани накърнява пряко интересите на Сърбия и Черна гора и на техния съюзник Русия, но с помощта на Германия през март-април 1909 г. Австро-Унгария ги принуждава да признаят анексирането на западните османски провинции. Българо-османският конфликт е решен по същото време (април 1909) с руско посредничество: Османската империя признава независимостта на България срещу парична компенсация.Енциклопедия „България“, Том I, Издателство на БАН, София 1978, стр. 193
През септември 1908 г. парламентът на автономния остров Крит (с преобладаващо гръцко население) обявява, че се отцепва от Османската империя и се присъединява към Гърция. С намесата на големите европейски държави (Великобритания, Франция и др.) османското върховенство над острова е възстановено и продължава до избухването на Балканската война.Димитров, Стр.; Манчев, Кр. История на Балканските народи, том II, „Парадигма“, София 1999, ISBN 954-9536-19-X, стр. 302 – 303
Макар че не води до въоръжен сблъсък, Балканската криза от 1908 – 1909 г. съдейства за засилване на политическото напрежение в Европа в навечерието на Първата световна война (1914 – 1918).Britannica Online Encyclopedia: Bosnian crisis of 1908 (посетен на 22 септември 2009) Кризата кара Сърбия да потърси сближение с България, което води до създаване на Балканския съюз под покровителството на Антантата.
Източници