Република Ангола е държава в южната част на Централна Африка. Граничи с Намибия, Демократична република Конго, Замбия, а на запад – с Атлантическия океан. Неин ексклав (граничещ с Република Конго) е Кабинда. С територия, възлизаща на 1 246 700 кв. км (без Кабинда) Ангола е третата по площ държава в Субсахарска Африка след Демократична Република Конго и Судан.
Столицата на Ангола е град Луанда, океанско пристанище в северозападната част на страната.
Етимология Името Ангола произлиза от португалското произношение на думата N'gola на езика банту, която е титла на местните владетели от времето на Куинбундското кралство през 16 век. Този период е известен като Ера до Менос Гранде.
География
Разположение и релеф Ангола е разположена на западното крайбрежие на Африка, граничейки на юг с Намибия, на север и североизток – с Демократична република Конго, а на югоизток – със Замбия. Столицата на Ангола – Луанда, се намира в северозападната част на страната на брега на Атлантическия океан.
Около 2/3 от територията на страната се състои от плата. Анголското крайбрежие се характеризира с планински релеф на север до устието на река Кванза и с равнинен с откъслечни скалисти местности на юг. Крайбрежните равнини са разделени от вътрешни плата и тераси с неправилна форма. Повечето от реките в държавата не са плавателни и не предоставят лесен достъп до вътрешните региони на страната. Въпреки това те носят потенциал за осигуряване на енергия и напоителни системи.
Климат и природни ресурси Ангола има значителни природни ресурси. По-голямата ѝ част е разположена в субтропичния пояс на Южното полукълбо. Северът се характеризира с влажен тропически климат с обилни валежи, а на юг се наблюдава умерен тропически климат с по-малко количество валежи. В най-южната ивица от страната, климатът е почти пустинен и се усеща близостта на пустинята Калахари. В Ангола се намират богати находища на нефт, диаманти, желязна руда, фосфати, мед, фелдшпат, злато, боксит и уран. Петрол се добива най-вече в близост до брега на провинция Кабинда (особено богата на него), а основният регион за добив на диаманти е Лунда Норте. В Кабинда преобладават гъсти гори, които са източник на черна дървесина, абанос и африканско сандалово дърво. Нарастването на населението и нуждата от земеделски земи води до изсичане на горите и преексплоатиране на наличните селскостопански земи и пасища, което довежда до ерозия на почвата, опустиняване, замърсяване на язовирите и реките и недостатъчен достъп до питейна вода.
Административно деление
Ангола е разделена на 18 провинции и 158 общини. Провинциите са:
История
През 1482 португалската експедиция на мореплавателя Диогу Кана открива бреговете на Ангола. През 1576 е основан фортът Сан-Паоло-ди-Луанда (Луанда), който по-късно ще стане столица на Ангола. До средата на 19 век главната политика на португалците в Ангола е търговията с роби. Според приблизителни оценки за 300 години от страната са изведени (главно в Бразилия) около 5 млн. души. През 1885 – 1894 Португалия, Белгия, Германия и Великобритания сключват поредица от договори, които очертават съвременните граници на Ангола. През 1951 Ангола получава статут на „задморска провинция“ на Португалия. През 1950 възникват първите въстанически групировки. През 1961 избухва антипортугалско въстание начело с Холденом Роберто (лидер на групировката UPA, а след това на FNLA). Лагерът на въстаниците е разположен на територията на съседно Конго (Киншаса). Войната за независимост продължава около 15 години. През 1962 е образувано временно правителство на Анголската република в изгнание начело с Холденом Роберто. През 1966 е извършена първата въоръжена акция на UNITA. През 1974 избухва Революцията на карамфилите в Португалия. Страната предоставя свобода на всички свои колонии. През 1975 на 11 ноември е провъзгласена независимостта на Ангола. Първият президент на страната е лидерът на просъветската групировка MPLA – Агостиньо Нето, чиято войска завзема Луанда – административният център на Ангола. Започва гражданска война за власт в страната между просъветската групировка MPLA и проамериканската UNITA. Тази война разпалва и междуетническите противоречия. Правителствените войски се обучават от съветски и кубински инструктори. През 1975 просъветското ръководство на Народна република Ангола влиза във вътрешен конфликт с редовните части на кубинската армия. UNITA се ползва от помощта на ЮАР. През 1979 президент на Ангола става новият лидер на MPLA Жозе Едуарду душ Сантуш. През 1992 MPLA губи поддръжката си на разпадналия се СССР и се преориентира към САЩ. През 2002 e сложен край на гражданската война в Ангола (1975 – 2002).
Политика
Изпълнителната власт принадлежи на президента на страната, министър-председателя ѝ и министерски съвет, съставен от всички министри и заместник – министри, които заседават редовно и обсъждат текущите проблеми. Губернаторите на провинциите в Ангола се назначават непосредствено от президента.
През 1992 година е приета Конституцията на страната, която описва държавната структура, както и правата и задълженията на гражданите. Юридическата система на Ангола е основана на португалското законодателство, но е слабо развита. Само в 12 от повече от 140 общини има съдилища.
На провелите се на 5 и 6 септември 2008 година парламентарни избори управляващата партия Народно движение за освобождение на Ангола – Партия на труда (MPLA) печели 81% от гласовете, а основната опозиционна партия Националният съюз за абсолютна независимост на Ангола (UNITA) едва 10%.
Икономика
Икономиката на Ангола претърпя ускорена трансформация през последните години, преобразуване от безредиците, породени от четвъртвековната война до най-бързо растящата икономика в Африка и на едно от първите места в света. Развитието се дължи изцяло на покачването на добива на нефт, който надвишава 1,4 милиона барела на ден по данни от края на 2005 г. Контролът на нефтената продукция се осъществява от компанията Сонангол груп – конгломерат, собственост на Анголското правителство. Икономиката записа растеж с 18% през 2005 г., предполага се, че ще достигне до 26% през 2006 г. и ще остане над 10% през остатъка от десетилетието. Високият износ на нефт води до започването на амбициозна програма от страна на правителството за строежи на пътища и инфраструктура.
Население и култура Португалия управлява Ангола близо 400 години и двете страни поделят културни аспекти: езика (португалски) и главната религия (християнство – католически). Анголската култура е местната на народите банту, обединена с португалската култура. След като е синонимен с робство, престъпност и насилие, бойният стил капоейра е сега доста известен навсякъде по света като форма на изкуство.
Вижте също Анголска кванза Фернанду да Пиедаде Диаш душ Сантуш Комуникации в Ангола Лейла Лопес Овамбо Африканско изкуство Моко Шоу (футболист) Транспорт в Ангола Армия на Ангола Външна политика на Ангола Анголагейт Кизомба
Източници
Външни препратки
Библиография Ждаркин, Игорь А. „Такого не было даже в Афгане“. Воспоминания участника войны в Анголе (1986 – 1988). М., Memories, 2008. Михайлов, Боян. Записки от далечна Африка. С., Българи, 2012.