Община Крумовград се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Кърджали.
География Географско положение, граници, големина Общината е разположена в източната и югоизточната част на област Кърджали. С площта си от 843,319 km2 е най-голямата сред 7-те общините на областта, т.е. 26,27% от територията на областта. Границите ѝ са следните: на югозапад – община Кирково; на запад – община Момчилград; на северозапад – община Кърджали; на север – община Стамболово, област Хасково; на североизток – община Маджарово, област Хасково; на изток – община Ивайловград, област Хасково; на юг – Република Гърция.
Природни ресурси Релеф Релефът на община Крумовград е ниско планински и хълмист. Тя се намира изцяло в пределите Източните Родопи. Централните ѝ части са заети от голямото долинно разширение на река Крумовица (десен приток на Арда), където е разположен и общинският център град Крумовград.
На изток, юг и запад от него се простират части от три източнородопски рида. В южната част на община Крумовград и по границата с Република Гърция се намира рида Мъгленик, по билото на който преминава държавната ни граница. На нея, на около 5 km югозападно от село Горни Юруци се издига най-високият връх на рида и общината – Ветрен (1267 m). От главното било на рида на север се спускат къси и тесни странични малки ридове, между които в дълбоки долини протичат реките Крумовица и Бяла река и техните многобройни притоци.
В западната периферия на общината, западно от река Крумовица и северозападно от нейния най-голям приток река Кесебир (Вировица) се простират източните склонове на Стръмни рид, който завършва на север при долината на река Арда под името Бойник планина. Неговата максимална височина е едноименният му връх (960 m), разположен северозападно от село Рибино.
В източната половина на община Крумовград се простира от юг на север тритият източнородопски рид Ирантепе (Ирански рид), който започва в района на село Черничево и завършва на север със стръмни склонове до долината на река Арда. Неговата максимална височина е връх Ирантепе (Иранов връх, 817 m), разположен северно от село Перуника.
В коритото на Арда, на около 8 km източно от село Бряговец се намира най-ниската точка на общината – 153` m н.в.
Води По северната граница на общината, на протежение от около 20 km преминава част от средното течение на река Арда. На нея, северно от село Студен кладенец е изградена преградната стена на язовир „Студен кладенец“, като в пределите на общината остава съвсем малка част от водното огледала на язовира непосредствено над стената.
Основни водни артерии на община Крумовград са река Крумовица и нейният ляв най-голям приток река Кесебир (Вировица), които отводняват над 2/3 от територията ѝ. Река Крумовица извира от рида Мъгленик, на границата с Гърция, южно от село Аврен и тече на север в дълбока и гориста долина. В района на град Крумовград образува голямо долинно разширение, което е заето от обширни обработваеми земи. След село Вранско долината ѝ отново става дълбока, на места каньоновидна между ридовете Ирантепе и Стръмни рид и се влива отляво в Арда източно от село Поточница, където отново образува малко долинно разширение. Нейни основни притоци на територията на общината са реките: леви притоци – Пазар дол (влива се при село Малко Каменяне), Егречка река (при село Малко Каменяне), Кесебир (Вировица, при село Скалак), Елбасандере (Ветрица, при град Крумовград), Кутлуджадере (при село Вранско), Дишкая дере (при село Стари чал); десни притоци – Големия дол (при село Девесилово), Градински дол (Бостандере, при село Малко Каменяне), Бююкдере (при село Рогач), Пандаклъдере (при село Хисар), Душундере (при село Джанка.
Останалата около 1/3 югоизточна част на общината попада в горния водосборен басейн на Бяла река (ляв приток на Луда река, от басейна на Арда). Тя води началото си също от рида Мъгленик, югоизточно от село Черничево, тече на север и малко преди да навлезе в община Ивайловград рядко завива на изток-югоизток. Тя както и нейните многобройни малки притоци протичат в много дълбоки долини със стръмни склонове.
Климат Територията на община Крумовград попада в северната периферия на средиземноморското климатично влияние и се характеризира с преходно-средиземноморски климат. Средната годишна температура е 13,2 °C, с максимална температура 37,0 °C и минимална температура -16,0 °C. Зимите са сравнително меки, като дните със задържане на снежна покривка са 43, а лятото е продължително и горещо. Средната годишна сума на валежите е 52,1 л/м², която е около средните стойности, измерени в метеорологичните станции през 2001 г. Нископланинският релеф, отвореността през долината на река Крумовица на север, позволяват безпрепятственото нахлуване както на средиземноморски, така и на студени континентални въздушни маси, в резултат на това се получава твърде голямо разнообразие на климата.
Почви Най-разпространени са канелените почви и кафявите планински почви, а по поречията на реките има алувиално-ливадни почви. Алувиално-ливадните почви се характеризират със средномощен хумусен слой и добро почвено плодородие. Подходящи са за отглеждане на зеленчуци и овощни култури, фъстъци, технически култури. Канелените и планинските горски почви са водопропускливи, характеризират се с маломощен хумусно-алувиален слой и са подходящи за отглеждането на топлолюбиви интензивни култури като слънчоглед, тютюн, лозя и трайни насаждения. В районите на разпространението им ерозионните процеси са засилени. За развитието на ерозия допринасят и относително голямото вертикално разчленение на релефа и обезлесяването на значителни участъци от горите.
Населени места Общината има 80 населени места с общо население 16 909 жители към 7 септември 2021 г.
+ Списък на населените места в община Крумовград, население и площ на землищата им Населено място Население(2021 г.) Площ на землищетоkm2 Забележка (старо име) Населено място Население(2021 г.) Площ на землищетоkm2 Забележка (старо име) Аврен 276 35,229 Луличка 178 12,607 Кадъ кьой Багрилци 74 26,731 Аладжилар Малка Чинка 95 3,683 Ягбасан сягир Бараци 204 6,710 Бараклар Малко Каменяне 66 8,915 Ташлъ сютлю дере Благун 26 6,942 Айвалъ Малък Девесил 198 11,339 Дикили кайряк Бойник 4 17,582 Юрпек Метлика 102 6,272 Мурад пашалар Бряговец 158 30,791 Гедиклер Морянци 145 10,288 Дениз койлуч Бук 197 16,403 Алмалъ дере Овчари 152 6,553 Чобан кьой Вранско 648 5,600 Хаджилар Орех 343 1,000 Голяма Чинка 194 7,568 Якбасан кебер Орешари – 6,760 Козлуджа Голям Девесил 77 5,734 Дикили Джафер Падало 7 12,645 Конаджик Голямо Каменяне 199 15,417 Ташлъ Чилингир Пашинци 379 8,805 Хюмет пашалар Горна кула 316 11,034 Баале Бургас Пелин 589 7,880 Кара бейли Горни Юруци 58 28,650 Горно юруклер Перуника 29 11,175 Демир кьой Гривка 85 7,834 Коджа Ахмедлар Подрумче 431 4,837 Дермен виран Гулийка 145 4,300 Невсе сипахлер Полковник Желязово 651 2,364 Кара Демирлер Гулия 60 5,786 Невсе ташлъ Поточарка 214 - Ада Ибаилъ, в з-щето на с. Поточница Девесилица 45 7,346 Дикили халурен Поточница 230 11,319 Ада кьой Девесилово 157 15,224 Дикили каинлък Раличево 73 - Рахман ходжа, в з-щето на с. Гривка Джанка 118 14,047 Дере кьой Рибино 49 12,364 Балък Доборско 48 9,676 Бакийлер Рогач 321 10,411 Юмер кьой Долна кула 114 12,399 Зиир Бургас Ручей 27 5,418 Сарп дере Долни Юруци 16 3,636 Долно юруклер Самовила 57 5,952 Талашман дере Дъждовник 59 3,313 Ямур баба Сбор – 15,481 Егрек 402 25,728 Синигер 45 11,057 Махмутлар Едрино 296 1,123 Скалак 67 6,240 Пересилер Звънарка 598 6,570 Юнуз Сладкодум 2 12,690 Гюзел хатип Зиморница 16 - Сарсаклар, в з-щето на с. Гривка Сливарка 398 3,958 Спахилер, Хаджи кьой, Спахиево Златолист 77 4,351 Султанлъ, Султанско Стари чал 38 24,428 Чал атик Калайджиево 7 8,853 Калайджилар Стражец 8 26,337 Чукурите Каменка 44 1,237 Кайлар Странджево 741 8,238 Махмутлии Кандилка 208 9,515 Евренлер Студен кладенец 125 3,600 Соук бунар Качулка 23 28,153 Куранджилар Сърнак 111 6,341 Сърнач Ковил 48 2,278 Дели ахат Тинтява 27 17,630 Тирфили Кожухарци 1 5,762 Кюрлю махле Токачка 217 5,645 Токачик Котлари 100 5,568 Казанджилар Тополка 46 3,269 Каваджик Красино 47 12,427 Гюзел гани Хисар 7 2,668 Крумовград 4962 5,144 Кошу кавак Храстово 43 7,337 Кюлджилер Къклица 68 12,107 Езеденли Чал 28 15,992 Чал джедит Лещарка 166 13,264 Коджа Мусалар Черничево 225 53,360 Дутлу Лимец 43 5,996 Кара Шабанлар Чернооки 61 13,433 Карагьозлер ОБЩО 16909 843,319 3 населени места са без землища
Административно-териториални промени Указ № 162/обн. 08.04.1931 г. – признава н.м. Менека за отделно населено място – с. Момчилово; МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Гедиклер на с. Бряговец; – преименува с. Дикили Джафер на с. Голям Девесил; – преименува с. Горно юруклер на с. Горни Юруци; – преименува с. Дикили халурен на с. Девесилица; – преименува с. Дикили каинлък на с. Девесилово; – преименува с. Долно Юреклер (Долни Юруклер) на с. Долни Юруци; – преименува с. Кюрлю махле на с. Кожухарци; – преименува гр. Кошу кавак на гр. Крумовград; – преименува с. Кара Шабанлар на с. Лимец; – преименува с. Дикили кайряк на с. Малък Девесил; – преименува с. Балджа на с. Медовица; – преименува с. Козлуджа на с. Орешари; – преименува с. Дутлу на с. Черничево; МЗ № 3225/обн. 21.09.1934 г. – преименува с. Ташлъ чилингир на с. Голямо Каменяне; – преименува с. Ада кьой на с. Поточница; МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Аладжилар на с. Багрилци; – преименува с. Барклар на с. Бараци; – преименува с. Айвалъ на с. Благун; – преименува с. Юрпек на с. Бойник; – преименува с. Алмалъ дере на с. Бук; – преименува с. Фузозлар на с. Врана; – преименува с. Хаджилар на с. Вранско; – преименува с. Якбасан кебир на с. Голяма Чинка; – преименува с. Баале Бургас на с. Горна кула; – преименува с. Коджа Ахмедлер на с. Гривка; – преименува с. Невсе сипахлер на с. Гулийка; – преименува с. Невсе ташлъ на с. Гулия; – преименува с. Дере кьой на с. Джанка; – преименува с. Бакийлер на с. Доборско; – преименува с. Зиир Бургас на с. Долна кула; – преименува с. Ямур баба на с. Дъждовник; – преименува с. Юнуз на с. Звънарка; – преименува с. Сарсаклар на с. Зиморница; – преименува с. Калайджилар на с. Калайджиево; – преименува с. Кайлар на с. Каменка; – преименува с. Евренлер на с. Кандилка; – преименува с. Куранджилар на с. Качулка; – преименува с. Дели ахат на с. Ковил; – преименува с. Казанджилар на с. Котлари; – преименува с. Гюзел гани на с. Красино; – преименува с. Езеденли на с. Къклица; – преименува с. Коджа Мусалар на с. Лещарка; – преименува с. Кадъ кьой на с. Луличка; – преименува с. Якбасан сягир на с. Малка Чинка; – преименува с. Ташлъ сютлю дере на с. Малко Каменяне; – преименува с. Мурад пашалар на с. Метлика; – преименува с. Ай кулак на с. Мече ухо; – преименува с. Дениз койлуч на с. Морянци; – преименува с. Чобан кьой на с. Овчари; – преименува с. Конаджик на с. Падало; – преименува с. Хюмет пашалар на с. Пашинци; – преименува с. Кара бейли на с. Пелин; – преименува с. Демир кьой на с. Перуника; – преименува с. Дермен виран на с. Подрумче; – преименува с. Кара Демирлер на с. Полковник Желязово; – преименува с. Ада Ибаилъ на с. Поточарка; – преименува с. Рахман ходжа на с. Раличево; – преименува с. Балък на с. Рибино; – преименува с. Юмер кьой на с. Рогач; – преименува с. Сарп дере на с. Ручей; – преименува с. Талашман дере на с. Самовила; – преименува с. Алфатлъ хаджилар на с. Свирец; – преименува с. Махмутлар на с. Синигер; – преименува с. Пересилер на с. Скалак; – преименува с. Дели Ахмедлер на с. Скорец; – преименува с. Гюзел хатип на с. Сладкодум; – преименува с. Карлъ на с. Снеготин; – преименува с. Спахилер (Хаджи кьой) на с. Спахиево; – преименува с. Чал атик на с. Стари чал; – преименува с. Махмутлии на с. Странджево; – преименува с. Соук бунар на с. Студен кладенец; – преименува с. Султанлъ на с. Султанско; – преименува с. Сърнач на с. Сърнак; – преименува с. Тирфили на с. Тинтява; – преименува с. Токачик на с. Токачка;