Елизабет Унгарска (, ; ок. 1255 – ок. 1322), известна още като Блажената Елизабета Вдовицата () е унгарска принцеса от династията на Арпадите и майка на българската царица Анна-Неда.

Произход Елизабет е най-голямото дете на унгарския крал Ищван V и Елизабет Куманката. По бащина линия тя е е внучка на крал Бела IV и Мария Ласкарина и принадлежи към династията Арпади. Майка ѝ е от кумански произход. Според преобладаващото мнение в историографията тя е дъщеря на куманския хан Котян от рода Тертероба. Въпреки това съществуват спорове дали е пряка дъщеря на Котян или на хан Сейхан (Zeyhan / Szejhán), друг високопоставен кумански вожд. Елизабет има един брат Ласло IV, и три сестри: Каталина, омъжена за Стефан Драгутин, Мария, омъжена за Карл II Анжуйски, и Анна, омъжена за Андроник II Палеолог, син на император Михаил VIII Палеолог.

Монашество на Заешкия остров

Около 1259 г., когато е едва на четири години, Елизабет е изпратена да живее в Доминиканския манастир на Пресвета Богородица на Заешкия остров (днес остров Маргит) – обител, основана от дядо ѝ крал Бела IV за дъщеря му Маргарита. През 1259 г. бъдещият крал Ищван V потвърдил привилегиите на манастира, основан от баща му, с грамота, в която споменал и Елизабет. Вероятно тогава принцесата се установила в манастира. Ищван вероятно следвал примера на баща си Бела IV, който изпратил първородната си дъщеря Маргарита, най-голямата сестра на Ищван, на Заешкия остров. Малко се знае за годините на монашеския живот на Елизабет. Документ от 1265 г. и житието на леля ѝ света Маргарита я споменават бегло като живееща в манастира на Пресвета Богородица. Света Маргарита починала през 1270 г. и според документите пожелала племенницата ѝ да стане следващата абатеса на обителта. Елизабет за пръв път е спомената като игуменка (приореса) на манастира през 1278 г.

Брак със Завиш фон Фалкенщайн

Първият брак на Елизабет е с чешкия рицар Завиш фон Фалкенщайн. Завиш е любовник на вдовстващата кралица на Бохемия – първата братовчедка на Елизабет, Кунигунда Галицка, в началото на 1280-те години. Синът на Кунигунда, Вацлав II Бохемски, станал крал след смъртта на баща си през 1278 г., на седемгодишна възраст. Кунигунда се запознала със Завиш по време на регентството си и последният станал един от най-влиятелните хора в Бохемия по време на управлението на Вацлав. Кунигунда в крайна сметка се омъжила за Завиш, но починала през 1285 г. Завиш продължил да бъде влиятелен в Бохемия и вероятно започнал да търси съюзници в чужбина, за да укрепи позицията си. През 1287 г. той заминал за Унгария, при братът на Елизабет – крал Ласло IV. Ласло изпратил хора да отвлекат Елисавета от манастира, което и направили. На 4 май 1288 г. Елизабет се омъжила за Завиш от Фалкенщайн. Някои смятат, че е била принудена да се омъжи против волята си, други вярват, че не ѝ харесвало да бъде монахиня и че е била доброволен съучастник. Каквото и да е било, бракът предизвикал голям скандал. Архиепископ Лодомерий бил силно против него. Само четири дни след сватбата той писал на папа Николай IV, обвинявайки Елизабет и Завиш в кръвосмешение и прелюбодейство. Той смятал този брак за кръвосмешителен, защото Завиш преди това бил женен за първата братовчедка на Елизабет. Споменал също, че преди това тя искала да се омъжи за татарин. Лодомерий писал още, че Елизабет напуснала манастира по собствена воля – нещо, което той не одобрявал. Въпреки това двамата се укрили в замъка Своянов в Чехия, където Елизабет родила момче. Пет години по-късно избраникът ѝ е обвинен в държавна измяна и екзекутиран.

Брак със Стефан Милутин

Скоро след завръщането си в Унгария, Елизабет гостува в Белград, резиденция на унгарския васал и бивш сръбски крал Стефан Драгутин (1276 – 1282), женен за сестра ѝ Каталина. Там братът на Драгутин – Стефан Милутин се влюбва в унгарската принцеса, която скоро става негова съпруга. Според Георги Пахимер, Елизабет е била „пленена“ от Милутин против волята си. Хронистът не включва унгарската принцеса сред жените на Милутин и нарича тази връзка „срамна и прелюбодейна“. От брака си със сръбския крал Елизабет има дъщеря Анна Неда, която по-късно се жени за цар Михаил III Шишман и става царица на България. Връзката ѝ с династиите на Арпадите и Анжуйците се потвърждава от кореспонденцията ѝ с крал Роберто Анжуйски, който е нейн братовчед. Освен Анна-Неда се предполага, че Милутин и Елизабет имат и още една дъщеря – Зорица. Нейното необичайно име (лат. Zariza, сръб. Царица) вероятно означава „царица“. През 1308 г. Милутин започва преговори с граф Шарл Валоа и се обръща към папа Климент V за посредничество. Преговорите не довеждат до успех, но в запазените документи Милутин обещава да даде дъщеря си Зорица за съпруга на втория син на Шарл Валоа. Зорица е спомената и в „Anonymi Descriptio Europae Orientalis“ от 1308 г. Тя е изобразена във фреските в манастирите Грачаница и Високи Дечани.

Бракът с Елизабет е канонично спорен и е критикуван от сръбската църква. Майката на Милутин, кралица Елена Анжуйска, се обърнала към Светия престол с молба да го обяви за недействителен, в резултат на което Елизабет е върната в манастира на Пресвета Богородица на Заешкия остров.

Монашество в Неапол и смърт През 1290 г., Елизабет за последен път е спомената в унгарски документи – в грамота на Ласло IV тя е наречена „нашата любима сестра“. От 1290 до 1300 г. няма документални свидетелства за живота ѝ. На 9 юли 1300 г. Елизабет заминава от Унгария за Манфредония (Кралство Неапол) при сестра си Мария, съпруга на крал Шарл II Анжуйски.

Възможно е да е пътувала заедно с вдовицата на брат си – Изабела Анжуйска. Въпреки предишните напрежения, двете, изглежда, са се помирили.

През 1301 г. кралица Мария, с разрешението на папа Бонифаций VIII преобразува стар манастир в Неапол в доминикански женски манастир „Сан Пиетро а Кастело“. Манастирът вероятно е бил създаден именно като място за оттегляне на благородни жени, включително Елизабет и Изабела. И двете стават доминикански монахини и прекарват последните си години там. Изабела умира през 1303 г.

Елизабет е спомената за последен път като жива през 1313 г. Точната дата на смъртта ѝ не е известна. Сестра ѝ Мария починала през 1323 г., а в документите от 1326 г. за нейното наследство Елизабет е посочена като починала. Повечето историци смятат, че тя е починала между 1313 и 1323 г., вероятно в началото на 1320-те години.

Мястото на смъртта и погребението също не е сигурно. Тъй като за последно е спомената в Неапол, много изследователи приемат, че е починала там и е погребана в манастира „Сан Пиетро а Кастело“. Според по-късни версии на Легендата за света Маргарита обаче тя е починала и погребана на Маргаритен остров в Унгария. Възможно е тялото ѝ да е било пренесено обратно в Унгария.

Елисавета е почитана от Католическата църква като блажена.

Връзки с Анжуйската династия Елизабет Арпад има тесни роднински връзки с на Анжу-Сицилианския дом на Анжуйската династия чрез сестра си Мария Унгарска, която е омъжена за Шарл II Анжуйски, крал на Неапол. Чрез този брак Елизабет става леля на Роберт Мъдрия (крал на Неапол 1309 – 1343) и Филип Тарантски.

Тези връзки се оказват решаващи за по-късния ѝ живот. През 1300 г. Елизабет заминава за Неапол, където е приета с уважение от анжуйския двор. Там тя отново приема монашеството в доминиканския манастир „Сан Пиетро а Кастело“, основан от сестра ѝ Мария. Дъщеря ѝ Анна-Неда също е приета в Неапол като „императрица на България“ и получава подкрепа от Роберт Мъдрия и по-късно от Джоана I. Синът на Анна-Неда и Михаил Шишман— Иван Стефан около 1338 г. постъпва на служба в двора на крал Роберт Мъдрия. Приема католицизма под името Людовико и се жени за Мария ди Таранто – незаконна дъщеря на Филип Тарантски. Негов кръстник и покровител е Луи Тарантски. Така чрез Елизабет Арпад се създава важна династическа връзка между българския царски дом и Анжуйската династия, която продължава да оказва влияние през XIV век.

Източници

Цитирана литература

Вижте също Арпади Неманичи Анжуйска династия Сицилиански Анжуйци

Категория:Кралици на Сръбското кралство Категория:Средновековни унгарски светци Категория:Унгарски римокатолически светци Категория:Арпади