Живописта е вид изящно изобразително изкуство за нанасяне на боя, пигмент и други оцветителиPaint – Definition , Merriam-webster.com, 2012-08-31 върху повърхности. Изразно средство на живописта е цветът. Боята обикновено се нанася с четка, но може да се ползват и други инструменти като шпатули, гъби и пистолет за боядисване. Най-често се срещат произведения на живопис, при които основата на картините са различни повърхности: стени, хартия, платно, дърво, стъкло, глина и бетон. Освен това към рисунката могат да се добавят и множество други материали: пясък, глина, хартия, гипс, позлата, както и различни по-малки предмети.
Живописта е начин на творческо изразяване и то може да има многобройни форми. Рисуването, движенията с ръка (в екшън пейнтинга), композицията, сюжетът (в наративното изкуство) и абстракцията (в абстрактното изкуство) служат за изразяване на идейното намерение на художника Perry, Lincoln (Summer 2014). „The Music of Painting“. The American Scholar. 83 (3): 85.. Картините могат да бъдат натуралистични и природни (както е в натюрморта и пейзажната живопис), фотографски, абстрактни, исторически, символични (в символичното изкуство), емоционални в експресионизма или от политически характер (както е в артивизма).
Част от темите на произведения на живописта в източното и западното изкуство са свързани с религиозни мотиви и идеи. Примери за този вид живопис варират от митологични фигури в грънчарството през библейски сцени, изрисувани върху вътрешните стени и тавана на Сикстинската капела, до сцени от живота на Буда или други образи от източен религиозен произход.
Съществува и по-тясна интерпретация на термина живопис като произведения, изработени с маслени бои върху платно, картон, твърд картон и други подобни материали.
Елементи Цветът и тонът са същността на живописта, тъй както височината на звука и ритъма са същността на музиката. Цветът е силно индивидуален и оказва забележими психологически ефекти, като той е различен от една култура до друга. Черното е свързано с траур в Запада, но на Изток е траурен бялия цвят. Някои художници, теоретици, писатели и учени, включително ГьотеJohann Wolfgang von Goethe, Goethe's theory of colours, John Murray, London 1840, КандинскиWassily Kandinsky Concerning The Spiritual In Art, [Translated By Michael T. H. Sadler, pdf. и НютонA letter to the Royal Society presenting A new theory of light and colours Isaac Newton, 1671 pdf са създали своя теория за цветовете.
Освен това използването на човешкия език е само абстракция за определен цвят. Например думата „червено“ може да покрие широк диапазон от варианти от чистото червено във видимия спектър на светлината. Няма официален регистър на различните цветове както има съгласие за различните ноти в музиката, като F и C♯. За художника цветът не е просто разделен на основни (първични) и извлечени (допълващи или смесени) цветове като червено, синьо, зелено, кафяво и т.н.
Художниците се занимават практически с пигменти, така че „синьото“ за художника може да бъде фталоцианиново синьо, пруско синьо, индиго, кобалт, ултрамарин и т.н. строго погледнато психологическите и символичните значения на цвета не са средства за рисуване. Цветовете само подчертават потенциалния изходен контекст на картината и затова възприемането ѝ става субективно.
Тонът е качество на цвета, което показва как се възприема даден цвят (като топъл или студен, ярък или матов, светъл или тъмен и пр.). Аналогията с музикалния тон е съвсем ясна – звукът в музиката (като нотата си) е аналогична на „светлината“ в рисуването, „цветовете“ на динамиката, а „оцветяването“ в живописта – на специфичния тембър на музикалните инструменти. В музиката тези елементи не представляват непременно мелодия, по-скоро добавят различни контексти към нея.
Нетрадиционни елементи Модерните художници в живописта са разширили значително практиката на боядисване, която включва колажа, който започва от кубизма и не рисуване в тесния му смисъл. Някои съвременни художници включват различни материали като пясък, цимент, слама и дърво за текстурата на работите си. Примери за това са произведенията на Жан Дюбюфе и Анселм Кийфърwww.theartstory.org. Съществува и нарастваща общност от художници, които използват компютри, за да нанесат „боя върху цифрово „платно“, използвайки програми като Adobe Photoshop, Corel Painter и много други. Тези изображения могат да бъдат отпечатани върху традиционното платно, ако е необходимо.
Ритъм Ритъмът е важен в рисуването, както е в музиката. Ако някой определя ритъма като „пауза, включена в последователност“, тогава може да има ритъм в картините. Тези паузи позволяват на творческата сила да се намеси и да добави нови творения, мелодия, оцветяване. Разпределението на формата или всякаква информация е от решаващо значение за даденото произведение на изкуството и пряко засяга естетическата стойност на тази работа. Това е така, защото естетическата стойност зависи от функционалността, т.е. свободата на възприятието се възприема като красота. Свободният поток на енергия, както в изкуството, така и в други форми на „изкуството и занаятите“, допринася пряко за естетическата му стойност.
История
Повечето историци твърдят, че най-старите известни скални рисунки се намират в пещерата Шове във Франция. Те са на около 32 000 години и са рисувани и гравирани с помощта на червена охра и черен пигмент и показват коне, носорози, лъвове, биволи, мамути или хора, които ловуват. Въпреки всичко това най-ранните доказателства за живопис са открити в две каменни жилища в Арнем ленд, в северната част на Австралия. В най-долния слой на използвания материал в тези места са открити парчета от охра, които се оценяват на възраст 60 000 години. Археолозите откриват също така фрагмент от скална живопис, съхранена във варовиково скално жилище в областта Кимбърли в Западна Австралия, която е на 40 000 години. Има примери на пещерни рисунки по целия свят в Индия, Франция, Испания, Португалия, Китай и други.
Изобретяването на фотографията оказва значително влияние върху живописта. Първата снимка е направена през 1829 г. От средата до края на XIX век, фотографията се усъвършенства значително и подобрява технологиите, става широко разпространена, което води до живописта да загуби голяма част от историческото си предназначение – да представи точен запис на наблюдавания свят. Серия от художествени течения в изкуството започва през XX век, които постоянно ерозират ренесансовия възглед за света, най-вече импресионизма, постимпресионизма, фовизма, експресионизма, кубизма и дадаизма. Източната и африканската живопис обаче продължават дългата история на стилизация и не са подложени на еквивалентни трансформации по същото това време.
Модерното и съвременното изкуство преместват фокуса си от историческата стойност на изписване и документиране на света в полза на концептуалното му възприятие. Между 1930 и 1960 година се развиват много абстрактни изкуства, след което в живописта навлиза поп културата. Това кара някои специалисти да заявят през 1960 година, че живописта, като сериозно изкуство вече е мъртва.
Това не е пречка за по-голямата част от днешните художници да продължават да се занимават с живопис – или като професия или като част от тяхната работа. Жизнеността и гъвкавостта на живописта през XXI век опровергава преждевременните декларации за нейния крах. В една епоха, която се обуславя от идеи за културен плурализъм, не съществува консенсус за представителен стил на епохата. Важни произведения на изкуството продължават да бъдат създавани в широк спектър от стилове и с разнообразни естетически характеристики.
Естетика и теория
Естетиката е изучаването на изкуството и красотата и е важен въпрос за философите от 18-и и 19 век като Кант и Хегел. Класически философи като Платон и Аристотел също я теоретизират по-специално за изкуството и живописта. Платон пренебрегва художниците както и скулпторите в своята философска система, според него живописта не може да изобразява истината – тя е копие на реалността (сянка на света на идеите) и не е нищо друго освен занаят, подобно на правенето на обувките или леенето на желязоPlato's Aesthetics". www.rowan.edu. По времето на Леонардо живописта давала по-близка картина на истината, отколкото в Древна Гърция. Леонардо да Винчи, споделя, „La Pittura è cosa mentalale“ („английски: живописта произлиза от ума“)Rollason, C., & Mittapalli, R. (2002). Modern criticism. New Delhi: Atlantic Publishers and Distributors. p. 196. ISBN 81-269-0187-X. Кант разграничава красотата и възвишеността в термини, които ясно дават предимство на първото. Въпреки че той не се позовава по-специално на живописта, тази концепция е възприета от художници като Д.М.У. Търнър и Каспар Давид Фридрих.
Хегел признава неуспеха да постигне универсална концепция за красотата и в своето естетическо есе пише, че живописта е едно от трите „романтични“ изкуства, заедно с поезията и музиката има своята символична и високо интелектуална цел. Художници, които са написали теоретични творби за живописта, включват Кандински и Паул Клее Franciscono, Marcel, Paul Klee: His Work and Thought, part 6 'The Bauhaus and Düsseldorf', chap. 'Klee's theory courses', p. 246 and under 'notes to pages 245 – 54' p. 365Barasch, Moshe (2000) Theories of art – from impressionism to Kandinsky, part IV 'Abstract art', chap. 'Color' pp.332 – 33. В есето си Кандиски твърди, че картината има духовна стойност и той привързва основните цветове към основните човешки чувства и представи, нещо, което Гьоте и други писатели вече са се опитвали да направят.
Иконографията е изследване на съдържанието на картините, а не на техния стил.Ервин Панофски и други историци на изкуството първо се стремят да разберат нещата, които са изобразени, преди да видят значението им за зрителя по това време и накрая да анализират по-широкия си културен, религиозен и социален смисълJones, Howard (October 2014). „The Varieties of Aesthetic Experience“. Journal for Spiritual & Consciousness Studies. 37 (4): 541 – 252..
През 1890 г. Парижкият художник Морис Денис изтъква: „Не забравяйте, че дадена картина – преди да бъде воин, гола жена или някаква история или друга – е по същество плоска повърхност, покрита с цветове, събрани в определен ред“. Многото развития в живописта от 20 век, като кубизма, бяха размисли върху средствата за рисуване, а не върху външния свят – природата – която преди това беше основният ѝ предмет. Последните приноси към мисленето в живописта са предложени от художника и писателя Джулиан Бел. В книгата си „Какво е живопис“, Бел обсъжда развитието ѝ чрез историята на идеята, че картините могат да изразяват чувства и идеи„Review by art historian David Cohen“. В „Огледало на света“, Бел пише:
Видове живописни техники Различните видове бои обикновено се различават по материала, в която се вгражда пигмента. Това определя техническите параметри на боята като вискозитет, смесваемост, разтворимост, време на изсъхване и др.
Маслена живопис
Маслената живопис е процес на работа с пигменти, които се свързват с помощта на масло, в началото на съвременна Европа това е преди всичко лененото масло. За целта лененото семе се вари със смола, например борова смола или дори тамян, които са наричани лакове и са високо ценени заради гланца си. Други масла които са използвани включват това от маково семе, слънчогледово семе, орехово масло и шафраново масло. Художниците понякога умишлено използват бои с различни масла в една и съща картина в зависимост от ефекта, който искат да постигнат.