Ориген (; ) (ок. 185, Александрия — ок. 254 г., Тир, Ливан), раннохристиянски богослов и философ, един от светите отци на Църквата.
Живот и дейност Ориген е един от най-видните християнски теолози и философи на ранната църква, ученик на Климент Александрийски. Роден е в Александрия в семейство на християни. Първоначалното си образование и познания по Свещеното писание получава под ръководството на баща си Леонид, който е впечатлен от интелектуалната му любознателност и стремеж към по-дълбоко разбиране на Божието слово. Продължава образованието си в Александрийското богословско училище, където слуша лекциите на Климент Александрийски.
През 202 г., по време на преследванията срещу християните, организирани от император Септимий Север, бащата на Ориген - Леонид Александрийски, е хвърлен в тъмница и екзекутиран заради вярата си. Младият Ориген, тогава едва 17-годишен, желае да последва примера му и да претърпи мъченическа смърт, но майка му възпрепятства намеренията му, като скрива дрехите му. След смъртта на баща си семейството изпада в крайна бедност. Ориген намира убежище в дома на богата християнка, но скоро започва да се издържа сам, като преподава граматика.
След напускането на Климент Александрийски и временното закриване на богословското училище, Ориген е призован да поеме ръководството му. Благодарение на интелектуалната си подготовка и религиозния си плам, той бързо утвърждава авторитета си като водещ богословски преподавател. За да избегне лична материална изгода от преподаването, продава библиотеката си и започва да води изключително аскетичен живот. Посвещава дните си на обучение на ученици, а нощите – на молитва и изучаване на Свещеното писание. Под влияние на аскетичните тенденции и буквалното тълкуване на думите на Христос относно самоскопяването (Мат. 19:12), Ориген извършва този акт върху себе си, надявайки се да избегне обвинения в непристойност заради близките си контакти с жени.
Научната му дейност включва изучаване на древни езици – за да чете Стария завет в оригинал, овладява еврейски език. Посещава лекции при Амоний Сака, основател на неоплатонизма, което оказва влияние върху философските му възгледи. Репутацията му като богослов се разпространява и извън Египет, което води до поканите му за участие в дискусии по въпросите на вярата в Арабия и Рим.
През 215 г., след размирици в Александрия и репресии от страна на император Каракала, Ориген се премества в Кесария Палестинска. Там започва да проповядва, въпреки че не притежава свещенически сан, което предизвиква недоволството на александрийския епископ Димитрий. След завръщането си в Александрия продължава богословската и просветната си дейност. Подкрепян финансово от своя приятел Амвросий, диктува множество богословски трудове, записвани и обработвани от екип секретари и преписвачи.
През 230 г. предприема пътуване до Гърция по църковни въпроси. При завръщането си посещава Кесария Кападокийска, където е ръкоположен за презвитер от епископ Теоктист. Този акт, извършен без съгласието на александрийския епископ, довежда до конфликт с Димитрий, който свиква църковен събор и лишава Ориген от правото да преподава. Последващ събор обявява ръкополагането му за недействително. В резултат на този разрив Ориген се установява окончателно в Кесария Палестинска, където основава катехизическо училище и продължава научната си и проповедническа дейност.
През 235 г., по време на преследванията на християните при император Максимин, Ориген се укрива в Кесария Кападокийска. След няколко години се завръща в Кесария Палестинска и продължава работата си. През този период участва в богословски спорове, включително с епископ Берила Бострийски, когото убеждава да се откаже от адопцианството. Неговите усилия допринасят за присъединяването на някои християнски групи, като аравийските психопанихити, към ортодоксалното християнство.
През 251 г., по време на гоненията при император Деций, Ориген е арестуван и подложен на тежки мъчения. В напреднала възраст и със сериозно влошено здраве, той умира вероятно през 253 или 254 г. в Тир. Неговото богословско наследство оказва дълбоко влияние върху християнската мисъл, макар и по-късно някои от възгледите му да бъдат осъдени като еретически.
Съчинения Ориген е изключително плодовит писател. Според Епифаний, от негова страна са написани общо около 6 000 произведения през живота си. Според Йероним, Евсевий изброява заглавията на малко под 2 000 трактата, написани от Ориген, в своята загубена "Живот на Памфил". Йероним съставя съкратен списък на основните трактати на Ориген, като изброява 800 различни заглавия.
Творбите му, написани в множество клонове на теологията, се разделят на следните групи:
библейско-критически; библейско-екзегетически; догматически; апологетски; нравствено-назидателни и писма.
Библейско-критически съчинения Огромен труд на Ориген, който не е запазен в цялост, са неговите „Хекзапли" - състоящо се от петдесет тома издание на Стария завет на Библията. В този труд Ориген дава критическо помагало за научно-екзегетически изследвания и полемика с юдейството. Различните варианти на Стария завет са съпоставени от него в шест колони в следния ред: еврейски текст със съгласните букви; транслитерация на еврейския текст с гръцки букви, буквален превод на гръцки от Аквила; свободен гръцки превод, направен от Симакий през 2 век. ; превод на Септуагинтата от III – II век пр. Хр. и гръцки превод на Теодосиян от II век.
Библейско-екзегетически съчинения
Ориген оставя тълкувания на Свещеното писание в три форми: схолии, беседи и коментари.
Схолиите са кратки бележки върху различни места от Свещеното писание. От тях са запазени на гръцки език малки откъси, както и превод на латински език от Руфин Аквилейски.
Беседите са богослужебните проповеди на Ориген. Те обхващат почти цялото Свещено писание. Тълкуванието на Писанието в беседите се отличава със своята достъпност и е приспособено за разбиране от по-голям кръг слушатели. В беседите се изяснява предимно нравственият смисъл на Писанието. От беседите са запазени само откъси на гръцки език и превод на латински език от Руфин Аквилейски. Запазени са около двеста беседи, главно в превод на латински език на различни книги от Писанието, предимно върху Петокнижието на Мойсей.
Коментарите на Ориген върху определени библейски книги се отличават с по-систематичен екзегетически подход в сравнение с неговите проповеди. В тези произведения той прилага прецизни критически методи, разработени от учените в Мусейона на Александрия, към християнските писания. Коментарите разкриват енциклопедичните познания на Ориген в различни области и способността му да прави кръстосани справки за конкретни думи, като изброява всички места, където дадена дума се среща в Писанието, заедно с известните ѝ значения — постижение, още по-впечатляващо с оглед на факта, че по негово време библейски конкорданси не съществуват.
Монументалният "Коментар върху Евангелието от Йоан", обхващащ над тридесет и две книги, е създаден с цел не само да изясни правилното тълкуване на Писанието, но и да опровергае интерпретациите на гностическия учител Ираклеон, който използва Евангелието от Йоан, за да подкрепи тезата си за съществуването на два Бога. От оригиналните тридесет и две книги са запазени само девет: I, II, VI, X, XIII, XX, XXVIII, XXXII и фрагмент от XIX. От двадесет и петте книги на "Коментар върху Евангелието от Матей" са съхранени осем в оригинал на гръцки език (книги 10–17), обхващащи Матей 13:36–22:33. Анонимният латински превод, започващ от съответната част на книга 12, глава 9, и обхващащ Матей 16:13–27:66, също е оцелял, макар да съдържа части, които липсват в оригинала, и да пропуска други, запазени в гръцкия текст. Този коментар е високо оценяван дори след осъждането на Ориген и допринася за утвърждаването на Евангелието от Матей като основно евангелие.
"Коментарът върху Посланието до римляните" първоначално обхваща петнадесет книги, но до наши дни са достигнали само незначителни фрагменти на гръцки. В края на IV век монахът Тираний Руфин съставя съкратен латински превод в десет книги. Според Сократ Схоластик Ориген включва обширна дискусия относно приложението на титлата Богородица към Дева Мария в този коментар, но тази част липсва в превода на Руфин, вероятно поради несъгласието му с позицията на Ориген.
Ориген създава и "Коментар върху Песен на песните", където полага специални усилия да обясни значението на книгата за християнската аудитория. Този коментар, смятан за най-забележителния му труд в този жанр, интерпретира Песен на песните като мистична алегория, в която младоженецът символизира Логоса, а невястата — душата на вярващия. Това е първият християнски коментар, развиващ подобна интерпретация, оказала дълбоко влияние върху по-късните тълкувания. Днес коментарът е запазен частично в латинския превод на Тираний Руфин от 410 г.
Фрагменти от други коментари на Ориген се намират във "Филокалия" и включват части от третата книга на коментара върху Битие, малкия коментар върху Псалми, втората книга на големия коментар върху същата книга, двадесетата книга на коментара върху Йезекиил и коментара върху Осия. Оригиналната подредба на несъхранените коментари е известна в ограничена степен.
В своите схолии, беседи и коментари Ориген е оставил, според свидетелството на Епифаний Кипърски, тълкувания на цялото Свещено писание (Стария и Новия завет) с изключение на Откровението на св. Йоан Богослов. От това огромно книжовно богатство са запазени обаче само фрагменти.
Догматически съчинения
Догматическите съчинения на Ориген не се съхраняват в оригиналния си вид. Най-значимото от тях, „За началата“, представя в четири книги основополагащите истини на християнското учение. Оригиналният текст е частично запазен чрез откъси, включени в "Добротолюбието" на Василий Велики и Григорий Богослов, докато цялостният текст е съхранен в латински превод, изготвен от Руфин Аквилейски. „За началата“ представлява първия систематичен опит за философско обосновано догматическо богословие. Съчинението е насочено срещу заблужденията на валентинианите, маркионитите и останалите гностически учения.
В уводната част Ориген подчертава, че единствено онази истина заслужава доверие, която не отстъпва от църковното и апостолското предание. Първата книга разглежда природата на Бога и Неговите свойства, учението за Светата Троица и разумните същества – ангелите, както и падението на част от тях. Втората книга анализира сътворението на света и човека, боговъплъщението, душата, възкресението и Страшния съд. Третата книга се фокусира върху свободната воля, греха и изкуплението, докато четвъртата книга разглежда Свещеното писание, неговата боговдъхновеност и методите за тълкуването му.
Съчинението „Стромати“ в десет книги, от които са съхранени само малки фрагменти, съдържа извадки от философски трактати в подкрепа на християнското учение и схолии върху различни пасажи от Свещеното писание.
От съчиненията „Две книги за възкресението“ и „Два диалога за възкресението“ са запазени само фрагменти . Тези текстове свидетелстват за ангажираността на Ориген с апологетическите въпроси на възкресението и неговата теологическа аргументация срещу еретическите учения.
Апологетически съчинения „Против Целз“ представлява апологетическо съчинение в осем книги, запазено в пълнота във ватикански ръкопис от XIII век. Ориген го съставя по молба на своя приятел Амвросий, с цел да опровергае възраженията на неоплатоническия философ Целз, изложени в неговото съчинение „Истинско слово“, насочено против християнството. Това произведение се утвърждава като най-пълното и най-аргументираното апологетическо съчинение на ранната Църква.