Wind of Change () е епична „мощна рок балада“ на германската рок група „Скорпиънс“ записана за техния единадесети студиен албум Crazy World от 1990 г. Песента е композирана и написана от певеца на групата Клаус Майне, а вдъхновението си за нея, той получава по време на двете посещения на групата в СССР в края на 80-те години на XX век – първо в Ленинград през 1988 г. и след това в Москва година по-късно, като част от турнето за представянето на албума Savage Amusement. Всичко това съвпада с разгара на Перестройката, когато враждата между комунистическия и капиталистическия блок утихва, едновременно с обнародването на мащабни социално-икономически реформи в СССР и гласност, насърчавани от съветския лидер Михаил Горбачов, на когото по-късно „Скорпиънс“ подаряват златен диск и 70 000 долара авторски възнаграждения от сингъла.

Въпреки факта, че текстът на Wind of Change се отнася за Москва и преживяванията на групата в СССР, след като е издаден като трети сингъл от албума през 1991 г. той става световен хит точно след неуспешния преврат, който в крайна сметка довежда до разпадането на Съветския съюз и ознаменува падането на Берлинската стена, респективно на „Желязната завеса“ с края на Студената война. Песента се свързва и с всички останали политическите и социални събития, които се случват по това време в страните от Източна Европа, включително и в България. След пускането ѝ в продажба, тя постига огромен търговски успех по целия свят, като влиза в музикалните класации в 78 страни; в повече от 10 печели първо място и в още толкова е сред първите 10.

С няколко златни и платинени сертификати и вероятни продажби от над четиринадесет милиона копия по цял свят, Wind of Change е един от най-продаваните сингли в историята на музиката. Благодарение на постигнатия успех и поддикнати от звукозаписната компания, „Скорпиънс“ записват версия на испански език, наречена Vientos de Cambio. По същия начин издават и версия на руски език, озаглавена Ветер перемен, което ги поставя като първата германска рок група, която записва материал на този език. Песента, записана на английски език, е най-продаваният сингъл на музикален артист или група от Германия. Това е и най-успешната „мощна балада“ на групата, след като надминава успеха, постигнат със Still Loving You, издадена в средата на предишното десетилетие.

Wind of Change получава предимно положителни отзиви от специализираните критици, които подчертават внимателното ѝ послание, музикалната ѝ атмосфера и усещането за надежда и мир. През годините различни критици и медии определят Wind of Change като една от най-добрите и най-важните „мощни балади“ в историята. От своя страна, нейният видеоклип допълнително насърчава това усещане за обединение, въпреки че звукозаписната компания смята, че резултатът е твърде политически, тъй като показва изображения на различни исторически събития, случващи се по това време. През 2006 г. Клаус Майне и Рудолф Шенкер регистрират Wind of Change като запазена търговска марка в Германия.

Предистория Руснаците ни посрещнаха с отворени обятия. В Ленинград имаше много специални моменти. Всички тези преживявания и всичко, на което станахме свидетели, беше вдъхновение за Wind of Change. - Разказ на Клаус Майне за германската медия „Дойче веле“. На 16 април 1988 г. „Скорпиънс“ издават своя десети студиен албум – Savage Amusement и на следващия ден започва съответното им промоционално турне в тогавашния Съветски съюз. Първоначално групата трябва да изнесе пет концерта в Москва и пет в Ленинград, но местните власти отменят датите в столицата, опасявайки се, че еуфорията на младежите ще предизвика бунтове. Въпреки това, като компенсация, петте отменени концерта са добавени към вече предвидените в Ленинград. Общо групата изнася десет концерта в Спортно-концертния комплекс Ленин между 17 и 26 април 1988 г., където съветската рок група „Горки Парк“ подгрява германците. Този факт прави „Скорпиънс“ първата хевиметъл група, която свири в Съветския съюз.Padilla, Pablo (2009). El Libro Blanco del Rock. Ril Editores. Page 187. ISBN 978-956-284-706-3. Изпълнението там е „сбъдната мечта“ казва китариста Рудолф Шенкер, поради историята на войната, която разделя Германия – родната страна на „Скорпиънс“ – от Русия, той заяви: „Искахме да покажем на хората в Русия, че едно ново поколение германци, и те не идват с танкове и оръжия и не водят война, те идват с китари и рокендрол и носят любов!“ Положителният резултат от гореспоменатите концерти мотивира Док Макгий – мениджъра на групата и съветския промоутър Стас Намин да организират събитието Московски музикален фестивал на мира. На 12 и 13 август 1989 г. на Централния стадион „Ленин“ – сегашния Олимпийски стадион Лужники – „Скорпиънс“ споделят сцената с групите „Горки Парк“, „Бон Джоуви“, „Синдърела“, „Мотли Крю“, Ози Озбърн и „Скид Роу“. С предпоставката за подкрепа на фондацията за борба с наркотиците, фестивалът събира 200 000 души.

Композиране и записване

Клаус Майне композира песента въз основа на моментите, преживени по време на престоя на групата в Ленинград през 1988 г. и в Москва през 1989 г., той каза: „Много млади руснаци уестиха, че цялото поколение на Студената война скоро ще свърши. Имаше чувство на надежда. И това се опитах да изразя в песента.“ По същия начин Рудолф Шенкер обяснява, че по определен начин Клаус Майне е уловил енергията на руската столица, въпреки факта, че Берлинската стена все още не е паднала, в тази страна: Горбачов донесе гласност и перестройка! Светът се променяше. Вокалистът е вдъхновен през август 1989 г., когато седи в парка „Горки“, гледайки река Москва, и завършва композирането на следващия месец. Док Макгий казва: Втората вечер, когато свирихме на „Фестивала на мира в Москва“, бяхме в автобуса, връщайки се от концерта, и Клаус си подсвиркваше Wind of Change.«Friede, Freude, Hasch und Perestroika». Rocks - Magazin (en alemán) (1): 88. 2014.

Според Клаус Мейне и двете части от текста и структурата им „излизат доста бързо“, докато мелодията идва чрез свирене с уста. Това е първата песен, написана изцяло от него, тъй като дотогава той е главен текстописец, а Рудолф Шенкер е основният композитор на музиката в групата. Според барабаниста Херман Раребел, който е съавтор на някои хитове с Клаус Майне през 80-те години на XX век, тази песен го изважда от процеса на писане на песни и твърди, че Клаус Майне му казва, че отсега нататък ще пише сам, тъй като благодарение на песента, той получава оферта за издаване и не иска да споделя финансовите печалби. Херман Раребел, който напуска групата през 1995 г., отбелязва: „От този момент знаех, че съм вън и беше просто въпрос на време. След това нямах повече креативност.“

Считана за „мощна рок балада“, медиите обикновено класифицират песента и сред съвременните стилове за възрастни, хардрок, хевиметъл, глем метъл, софт рок и арена рок. Текстът на Wind of Change, е свързан с политическите и социални събития, които се случват в Европа, като падането на Берлинската стена и обединението на Германия, но има и голямо въздействие след издаването си като сингъл през 1991 г., защото се смята за саундтрак на времето към края на „Желязната завеса“ и се превръща в „химн на мирната революция“. Композиторът обаче коментира, че му се струва любопитно, че се свързва с Германия и стената, а всъщност става дума за Москва. Според нотите, публикувани в „Мюзикнотс“ от „Алфред Мюзик“, песента е композирана в тоналност на до мажор с умерено бавно темпо от 77 удара в минута. Диапазонът на Клаус Майне се простира от нотата сол мажор 4 до сол мажор 5. От своя страна неговата хармонична прогресия се състои от C-D минор-C-D минор-а минор-G за куплетите и C-G-D минор-G-A минор-G минор за припевите.

В началото дори на мен не ми хареса. Не мислех, че е добро нещо за рок група, но опитахме нещо друго и просто не се получи. Песента проработи само заради свиренето с уста. - Мнението на Рудолф Шенкер относно спора за включването на свиренето с уста. Подобно на другите песни от албума Crazy World, Wind of Change е записана във „Виселорд Студиос“, Хилверсум, Нидерландия и в студиото, собственост на продуцента Кийт Олсън, „Гуднайт Ел Ей“ ​​​​в Лос Анджелис, САЩ. Когато Кийт Олсън чува за първи път песента, си спомня: „Космите по ръцете ми настръхнаха. Имах копие от текста и беше просто Уау... Беше много силно емоционално изказване. Но това не беше я, я, ра, ра, ра политическо изявление. Беше толкова истинско.“ Интрото трябва да бъде създадено с китари и клавиши, но не проработва, докато не опитат оригиналната концепция на Майне, свиренето с уста. Въпреки че групата и продуцентът харесват включването му, ръководителите на „Мъркюри Рекърдс“ не са съгласни с тях и им препоръчват да го премахнат, което довежда до спор. Док Макгий им казва да не го оставят, докато Рудолф Шенкер отбеляза, че когато премахват свиренето с уста, „песента загуби нещо (...) [и] казахме майната му! Ние държим на свиренето с уста.“ Wind of Change е една от малкото песни на групата, където солото на китарата е изпълнено от Рудолф Шенкер, а не от Матиас Ябс. Клаус Майне, заедно с Рудолф Шенкер регистрират Wind of Change като регистрирана търговска марка в Европейския съюз през 2005 г.

„Намеса на ЦРУ“ През май 2020 г. Патрик Радън Кийф от „Ню Йоркър“ разследва слух, че Централното разузнавателно управление има нещо общо в създаването на песента. Всичко започна, когато човек близък до журналиста заявява, че е чул, че някой от неговите началници в американското разузнаване написват историята. Чрез поредица от подкасти Патрик Кийф документира евентуалните събития и се опитва да изясни истинската връзка на такъв слух. По-късно Еди Транк се консултира с Клаус Майне за това и казва: „Това е много забавна история и наистина луда, но както казах, това изобщо не е вярно. Както бихте казали вие, американците, това са фалшиви новини.“ В допълнение, относно подкаста, той отбеляза, че: „(...) Тези момчета са професионалисти и много креативни и начинът, по който го сглобяват, се усеща като сериал на „Нетфликс“, нали? Ето какво е.“ През декември 2020 г. онлайн списанието „Дедлайн Холивуд“ обявява, че подкастът, озаглавен Wind of Change, ще бъде адаптиран за телевизия от „Хулу“.

Издаване

Wind of Change е издаден по целия свят на 20 януари 1991 г. като трети сингъл от Crazy World, чрез звукозаписните компании „Мъркюри Рекърдс“ и „Въртиго Рекърдс“, с които „Скорпиънс“ работят по това време. Носителите, на които е достъпен са всички налични и познати към този момент физически формати, като 7 и 12-инчова грамофонна плоча, аудиокасета и компактдиск. Съдържанието на всяко издание е разнообразно, в зависимист от територията, на която е издаден сингъла и формата на съхранение, като при грамофонните плочи, песните и техния брой на обратната „Б“ страна също се различават.

Европейската седем инчова плоча включва песента Restless Nights, докато дванадесет инчововото издание съдържа последната до този момент записана на живо версия на Big City Nights, от „Фестивал на мира в Москва“. На 20 май „Въртиго Рекърдс“ издават Wind of Change в Обединеното кралство, но дванадесетинчовият носител включва, версията записана на живо на The Zoo. На 29 юли е издаден на компактдиск, като за втора песен е добавена Money and Fame. На 16 септември „Въртиго Рекърдс“ издават сингъла отново в Обединеното кралство, този път на дванадесет инчовова плоча с Hit Between the Eyes и Blackout на обратната страна, докато компактдискът включва само To Be With You in Heaven.