Понятието плевел в земеделието се отнася до всеки див или полукултурен вид, който се намира в посева (насаждението) от културни растения въпреки волята на човека (производителя). В посева (насаждението) често попадат по различни причини и културни растения, които оказват същите вреди като плевелите, поради което е прието да се наричат условни плевели.
Вреда от плевелите Вредата от плевелите се проявява повсеместно, ежегодно и през целия вегетационен период, във всички посеви и насаждения. Плевелите: Влошават условията за развитие на културните растения, тъй като: усвояват влагата в почвата усвояват хранителните вещества в почвата заглушават или засенчват културните растения паразитните плевели черпят храна директно от растенията Спомагат за развитието и разпространението на болестите и неприятелите по културните видове, тъй като са техни основни или междинни гостоприемници. Затрудняват извършването на механизирани работи, в т.ч.: на обработката на почвата – намирайки се посева или причинявайки полягане на културните растения; на прибирането – увивайки се около културните растения и т.н. Влошават качеството на продукцията. Примери: Къклицата, попаднала в зърното от пшеница и оттам в брашното, придава на хляба горчив вкус; някои плевели, попаднали във фуража и консумирани от животните, влошават цвета и вкуса на млякото; редица плевели са отровни и, попаднали в продукцията, я правят опасна за живота и здравето на хората и животните; редица плевели имат бодли и осили, които нараняват устната кухина на продуктивните животни и т.н.
Биологични особености на плевелите Дивите плевели проявяват силна приспособимост към условията на средата и към определени култури, което затруднява борбата с тях. Ето по-важните общи биологични особености на плевелите: Лесно разпространение. Голяма част от плевелите са приспособени за лесно разпространение на големи разстояния чрез: вятъра водата (стичаща се след валеж вода) животните – като полепват по козината им или са устойчиви на храносмилателната им система и запазват къляемост след изхвърлянето им с фекалиите; човека и машините – като полепват по дрехи и пр. Висок коефициент на размножаване, като: образуват голям брой семена от едно растение (до 5 млн. при щира) запазват къляемостта на семената продължително време (4 – 7 години) размножават се вегетативно чрез коренища и подземни стъбла (троскот, балур, повитица) Приспособяване към неблагоприятни условия – виреят успешно както при влажни, така и при сушави условия, както на богати, така и на бедни почви, пластични са към реакцията на почвения разтвор. Други особености: да се осеменяват преди узряването на културния вид да дават по няколко поколения на година да формират подобни по големина и форма семена, както културния вид, към който са приспособени (това пречи за тяхното почистване) и пр.
Биологични групи плевели Според начина на хранене плевелите се делят на: непаразитни (автотрофно, самостоятелно хранене) монокарпни – еднократно плододаващи, едногодишни и двугодишни видове поликарпни – многократно плододаващи многогодишни видове. паразитни (хетеротрофно, несамостоятелно хранене)
Пълната биологична класификация на плевелите в България има следния вид:
Непаразитни плевели А. Монокарпни Едногодишни Ефемерни (великденче и др.) Ранни пролетни (див овес, полски синап и др.) Късни пролетни (кощрява, кокоше просо, обикновен щир и др.) Зимно-пролетни (синя метличина, полско лютиче и др.) Зимни Двугодишни (див морков, магарешки бодил, лечебна комунига и др.)
Б. Поликарпни (многогодишни) Размножаващи се предимно чрез семена Чимообразуващи С брадат корен С вретеновиден корен Размножаващи се предимно вегетативно С пълзящи стъбла Луковични Коренищни (троскот, балур, бял равнец и др.) Кореновоиздънкови (паламида, повитица и др.)
Паразитни плевели А. Пълни паразити Стъблени (кускута) Коренови (синя китка)
Борба с плевелите