Романови

Романови е управляваща династия, руски болярски род и фамилия на руските царе в Царство Русия от 1613 г. и руските императори от 1721 г. в Руската империя, а по-късно – полските крале, великите князе на Литва и Финландия, херцозите на Олденбург и Шлезвиг-Холщайн-Готорп и великите господари на Малтийския орден. Основател на династията е Михаил Романов. На 17 юли 1918 г., когато болшевиките разстрелват семейството на последния руски цар и император Николай II е сложен край на династията. Преди това той е принуден да абдикира на 15 март 1917 г. в резултат на февруарската революция. Романови са втората руска династия, първата е Рюриковичи.

Романови постигат известност като боляри на Великото московско княжество, по-късно на Руското царство. През 1613 г., след години на смущения, земският събор предлага за руската корона Михаил Романов. Той се възкачва на трона като Михаил I, превръщайки се в първия цар на Русия от династията Романови. Неговият внук Петър I основава Руската империя и превръща страната в континентална сила чрез поредица от войни и реформи.

Пряката мъжка линия на Романови завършва, когато Елисавета умира през 1762 г. След династичната криза, династиите на Шлезвиг-Холщайн-Готорп и Олденбург, възкачват на престола през 1762 г. Петър III, внук на Петър IHugh Montgomery-Massingberd. "Burke's Royal Families of the World: Volume I Europe & Latin America, 1977, pp. 460–476. ISBN|0-85011-023-8. Всички владетели от средата на 18 век до революцията от 1917 г. произлизат от този клон. Макар и официално известни като Романови, тези потомци на династиите Романов и Олденбург понякога се наричат ​​Холщайн-Готорп-Романов.

В началото на 1917 г. династията Романови има 65 членове, от които 18 са убити от болшевиките. Останалите 47 заминават в изгнание в чужбина.

Руски царе от династията Романови (1613 – 1725) Михаил I Фьодорович (1613 – 1645) Произходът на династията и фамилията е легендарен и според двете водещи версии идва или от Тевтонския орден в Прусия в началото на 14 век или от Новгородските граждани Романовци.

Първите достоверни исторически сведения свързват Романови с Андрей Иванович Кобила –, син на литовски княз езичник, болярин в двора на московския княз Иван Калита. Той се установява в Русия и приема християнството. името Романови се налага през 16-ти век и е свързано с московския болярин Роман Юриевич (†1543), чиято дъщеря Анастасия (ок. 1530 – 1560) е дадена за съпруга на цар Иван IV Грозни. Братът на царицата, Никита Романов (†1586), е опекун на своя племенник Фьодор I, последният владетел от династията Рюриковичи. На неговото влияние слага край Борис Годунов, който е избран за цар на Русия след смъртта на Фьодор I. Никита има син Фьодор (1553/56 – 1633), жене за Ксения Шектакова (†1631). През 1601 г. Фьодор изпада в немилост пред Борис Годунов и е принуден насила да приеме монашество под името Филарет. Лъже-Дмитрий I го издига за митрополит на Ростов, а през 1610 г. е включен в руското пратеничество при полския крал Зигмунд III Васа, който го задържа до 1619 г.

Фьодор (Филарет) има син, избран на шестнадесетгодишна възраст от Земския събор за цар на Русия под името Михаил I Фьодорович (1613 – 1645). От 1619 г. той управлява в тясно сътрудничество със завърналия се от Полша свой баща, когото определя за московски патриарх. Царят съумява да умиротвори страната, изтощена от продължителния период на смутове и войни, и да възстанови реда. През 1624 той се жени Мария (†1625), дъщеря на княз Владимир Долгоруков, а след ранната ѝ смърт – за Евдокия (†1645), дъщеря на дворянина Лукиян Стрешньов, от която има десет деца, четири от които достигат пълнолетие: Ирина (1627 – 1679), неомъжена Алексей Михайлович Тихия (19.3.1629 – 29.1.1676) Анна (1630 – 1692) Татяна (1636 – 1706). «Генеалогические таблицы по истории европейских государств» – Таблица 18. Захарьины-Юрьевы, Ромоновы, цари и императоры России из династии Романовых

Алексей I Михайлович (1645 – 1676) След смъртта на Михаил I Фьодорович престола в Москва наследява синът му Алексей I Михайлович (1645 – 1676). В началото на своето управление новият владетел е изправен пред тежка социална и икономическа криза, която постепенно успява да овладее. След две войни с Полша (1654 – 1667) към Русия са присъединени Смоленск и цяла Източна Украйна с главен град Киев, но неуспешните бойни действия срещу Швеция (1656 – 1658) не позволяват на царя да си осигури излаз на Балтийско море. На изток Русия колонизира Сибир и установява контрол над земите до крайбрежието на Тихия океан. Алексей I Михайлович поставя началото на реформи, които срещат съпротива от страна на консервативните болярски кръгове. Последните години от живота му са смутени от църковния разкол, предизвикан от нововъведенията на патриарх Никон, както и от казашкото въстание на Степан Разин (1668 – 1671). Царуването му е свързано с утвърждаването на централизирана и абсолютна монархия в Русия. През 1648 г. Алексей I Михайлович сключва брак с Мария (†1669), дъщеря на княз Иля Милославски, от която има тринадесет деца, но само осем от тях достигат пълнолетие: Евдокия (1650 – 1712), неомъжена Марфа (1652 – 1707) София (1657 – 1704) Екатерина (1658 – 1718) Мария (1660 – 1723) Фьодор III Алексеевич (30.5.1661 – 27.4.1682) Теодосия (1662 – 1713) Иван V Алексеевич (27.8.1666 – 29.1.1696).

След смъртта на Мария Милославская през 1669 г. Алексей I Михайлович се жени за втори път през 1671 г. за Наталия (1651 – 1694), дъщеря на дворянина Кирил Наришкин, която му ражда три деца, но само две достигат пълнолетие: Петър I Велики (30.5.1672 – 28.1.1725) Наталия (1673 – 1716).

Фьодор III Алексеевич (1676 – 1682) и Иван V Алексеевич (1682 – 1696) Фьодор III Алексеевич (1676 – 1682), наследил баща си Алексей I Михайлович, е образован владетел, който се опитва да продължи курса на реформи, но умира млад. Няма деца от браковете си (1680) с Агафия Семьоновна Грушецка (†1681) и (1682) с Марфа (1664 – 1715), дъщеря на дворянина Матвей Апраксин.

След смъртта на Фьодор III Алексеевич през 1682 г. роднините на царицата майка Наталия Наришкина се опитват да наложат на престола най-малкия син на Алексей I Михайлович – Петър I. Бунт в Москва, предизвикан от елитния полк на стрелците, принуждава болярите да възцарят заедно с него и полубрат му Иван V Алексеевич (1682 – 1696). Иван V Алексеевич, който е тежко болен, не взема реално участие в управлението. През 1684 г. той сключва брак с Прасковя (1664 – 1723), дъщеря на Фьодор Салтиков, от която има пет дъщери, но само три достигат пълнолетие: Екатерина (1692 – 1733), втора съпруга на херцог Карл Леополд фон Мекленбург-Шверин (1678 – 1747) Анна Ивановна (28.1.1693 – 17.10.1740), бъдеща императрица на Русия Прасковя (1694 – 1731), омъжена за Иван Иванович Дмитриев-Мамонов (1680 – 1730).

Петър I Велики (1682 – 1725) През 1682 г. двамата нови царе са все още малолетни, затова като тяхна регентка се налага сестра им София Алексеевна. Голям успех на нейното управление е сключването на мир с Полша през 1686 г., която се отказва от претенциите си към Украйна. Безрезултатни са обаче двата руски похода (1687, 1689) срещу Кримското ханство, васално на Османската империя.

Докато София Алексеевна управлява от името на братята си, Петър I е държан далеч от държавните дела. Принуден да бездейства, той посещава често московските квартали, обитавани от чужденци, и там получава първите си впечатления от постиженията и културата на западноевропейските страни. През октомври 1689 г. Петър I успява да отстрани София Алексеевна и я заточава в манастир, а сам застава начело на управлението в Русия. Решил да властва като европейски монарх, той си поставя за цел да преодолее географската изолация на своята страна, като ѝ осигури излаз на Балтийско и Черно море. След като отнема крепостта Азов от османските турци, предприема неофициално пътуване в Западна Европа. Посещава Англия, Франция, Холандия и Германия, където наблюдава нравите, техническите постижения и политическия живот. особено се интересува от корабостроенето и от различните нововъведения в манифактурното производство. Завърнал се в Русия, за да потуши бунта на консервативно настроените стрелци (1698), Петър I, наречен Велики, започва първите си реформи: от рязането на брадите и задължението гражданите да носят европейски дрехи, до създаването на боен флот и реорганизирането на армията по немски образец. По време на Северната война (1700 – 1721) той се включва в съюза на Полша и Дания срещу Швеция и успява да завладее редица прибалтийски територии. Шведският крал Карл XII му нанася унизително поражение при Нарва (1700), но не се възползва от победата си, а предпочита първо да се справи с Полша. Това дава възможност на Петър I да мобилизира армията си и да овладее Балтийското крайбрежие, където през 1703 г. основава своята нова столица Санкт Петербург и цитаделата Кронщат. Когато накрая Карл XII нахлува в Русия, императорът (както започва да се титулува Петър I) му нанася съкрушително поражение при Полтава (18 юли 1709 г.). тази победа слага край на шведското военно превъзходство в Балтика и Русия започва да се превръща във велика сила от европейски мащаб. След това Петър I настъпва срещу Османската империя, но прец 1711 г. при река Прут е обкръжен от турците. Избягва унизителното поражение, като им връща крепостта Азов. Тази загуба е компенсирана с разширяването на руския „прозорец“ на Балтика чрез окупацията на шведските провинции Карелия, Ингрия, Естония и Ливония. Те са присъединени окончателно към Русия с договора от Нищат през 1721 г.

Ангажиран във войните със съседите, Петър I не забравя и вътрешните преобразувания в Русия. Заменя стария Болярски съвет със Сенат, чиито членове назначава лично (1711). Тази нова институция е натоварена със задачата да изработи законите и да управлява в отсъствието на монарха, както и контролира работата на министерствата, наречени „колегии“. През 1721 г. Петър I не допуска избирането на нов патриарх и създава Свети синод, с което подчинява църквата на държавата. Предприема и мерки за развитието на образованието, особено техническото. Създава Морската академия, Хирургическата школа, Инженерното училище и подготвя учредяването на Академията на науките. Основава и първия руски университет, но не успява да изгради система за начално и средно образование. С дейността си Петър I впечатлява Европа, която го приема с огромен интерес по време на второто му, вече официално, пътуване през 1716 – 1717 г.

През 1689 г. той се жени Евдокия Лопухина (1670 – 1731), но скоро след това (1698) се развежда с нея и я изпраща в манастир, а от 1718 до 1728 г. тя е затворена в Шлиселбургската крепост. Втората му съпруга е литовка от селски произход, на име Марта Скавронска (1684 – 1727). Омъжена първоначално за шведски войник, тя е отведена през 1702 г. като пленница в Русия. Става метреса на императора, който се жени тайно с нея през 1707 г., а през 1724 г. е коронована за императрица. След като приема православието, тя е преименувана на Екатерина I Алексеевна.

От първия си брак Петър I има син Алексей Петрович (1690 – 1718), който се противопоставя на реформаторската политика на баща си. Той обявява намерението си да постъпи в манастир въпреки брака си с принцеса София-Шарлота (1694 – 1715), дъщеря на херцог Лудвиг-Рудолф фон Брауншвайг-Люнебург. По-късно успява да избяга в Австрия и Италия, но е върнат в Русия, лишен официално от правото да наследи престола и осъден на смърт през 1718 г. Умира същата година в затвора скоро след като е помилван. Има син, бъдещия император Петър II (12.10.1715 – 18.1.1730).

От брака си с Екатерина, Петър I Велики има седем дъщери, но само две доживяват пълнолетие: Анна (1708 – 1728), съпруга на херцог Карл Фридрих фон Шлезвиг-Холщайн-Готорп (1700 – 1739) и Елисавета Петровна (18.12.1709 – 25.12.1761), бъдещата императрица на Русия.

Императори/императрици на Русия от династията Романови (1725 – 1917) Екатерина I Алексеевна, Петър II, Анна Ивановна и Иван VI Антонович (1725 – 1741)