Рита Хейуърт (), родена Маргарита Кармен Кансино е американска актриса и танцьорка, която достига върха на кариерата си през 1940-те години и става една от най-големите звезди, както и секс символ.www.imdb.com Снима се в 61 филма в продължение на 37 години. Пресата ѝ дава названието „богиня на любовта“ (The Love Goddess). Американският филмов институт включва Хейуърт под Номер-19 в класацията на най-великите жени звезди на класическото холивудско кино.
Рита е от смесен испано-ирландски произход. Партнира на едни от най-големите имена на Холивуд като Фред Астер, Джон Уейн и Джийн Кели. Има петима съпрузи, като единият от тях е режисьорът Орсън Уелс. По време на цялата си кариера има проблеми с алкохола, особено задълбочили се след смъртта на братята ѝ през 1974 година. През 1980 година е диагностицирана с Алцхаймер и умира на 68-годишна възраст от тази болест.
Биография Произход и младежки години
Хейуърт е родена в Бруклин, Ню Йорк, през 1918 г. като Маргарита Кармен Кансино, най-голямото дете на двама танцьори. Баща ѝ Едуардо Кансино е от Кастилеха де ла Куеста, малко градче близо до Севиля, Испания.
Майка ѝ Волга Хейуърт е американка с ирландски и английски произход, която е изнасяла представления с Безумците на Зигфелд. Сключват брак през 1917 г. Те също имат двама сина: Едуардо младши и Върнън"Princess Born to Rita After Pre-dawn Dash to Clinic", Associated Press, December 28, 1949; Посетен на 13 юни 2009.. Чичо ѝ по майчина линия Винтън Хейуърт също е актьор. Бащата на Хейуърт я малтретира сексуално, като започва в много млада възраст. Майката се опитва да спи в едно легло с детето си в напразен опит да спре насилието.
Бащата на Маргарита иска тя да стане професионална танцьорка, докато майка ѝ се надява да стане актриса. Нейният дядо по бащина линия Антонио Кансино е прочут като класически испански танцьор. Той популяризира болерото, а танцовата му школа в Мадрид е световноизвестна. По-късно Хейуърт си спомня: „От времето, когато бях на три и половина … щом можех да се изправя на краката си, ми бяха дадени уроци по танци. Не ми харесваше много много … но нямах смелостта да кажа на баща си, затова започнах да си вземам уроците. Репетирам, репетирам, репетирам, това беше моето детство.“
Тя посещава часове по танци всеки ден в продължение на няколко години в комплекс в Карнеги Хол, където е обучавана от чичо си Ангел Кансино. Преди петия си рожден ден тя е една от четирите Кансино, включени в продукция на Бродуей. През 1926 г. на осемгодишна възраст е представена в късометражния филм La Fiesta на Warner Brothers.
През 1927 г. баща ѝ отвежда семейството в Холивуд. Той вярва, че танците могат да бъдат включени във филмите и че семейството му може да бъде част от тях. Той създава собствено танцово студио, където преподава на такива звезди като Джеймс Кагни и Джийн Харлоу.
През 1931 г. Едуардо Кансино партнира на 12-годишната си дъщеря, за да състави акт, наречен Танцуващите Кансино. Тъй като според калифорнийския закон Маргарита е твърде млада, за да работи в нощни клубове и барове, баща ѝ я завежда със себе си на работа през границата в Тихуана, Мексико. В началото на 30-те години на миналия век това е популярно туристическо място за хората от Лос Анджелис. Докато е в Тихуана, бащата на Хейуърт продължава да я насилва сексуално, наричайки я своя жена и обличайки я в „кокетни, секси дрехи“..
Хейуърт участва във филма Cruz Diablo (1934) на 16-годишна възраст, което довежда до друга битова роля във филма In Caliente (1935) с мексиканската актриса Долорес дел Рио. Уинфийлд Шихан, ръководител на филмовата корпорация „Фокс“, я вижда да танцува в клуб „Калиенте“ и бързо ѝ урежда да направи екранен тест седмица по-късно. Впечатлен от нея на екрана си, Шихан подписва с нея краткосрочен, шестмесечен договор във Фокс, под името Рита Кансино, първата от двете промени на името по време на филмовата ѝ кариера.
Кариера Първи професионални успехи
По време на своето пребиваване във Фокс, Хейуърт е известна като Рита Кансино и се появява в незабележителни роли, често в ролята на екзотична чужденка. В края на 1934 г., на 16 години, тя изпълнява роля във филма на Спенсър Трейси Dante's Inferno (1935) и е поставена под договор през февруари 1935 г. Първата си роля на аржентинка играе в Under the Pampas Moon (1935). Тя играе египетско момиче в Charlie Chan in Egypt (1935) и руска танцьорка в Paddy O'Day (1935). Тя е подготвяна за първата водеща роля във филма Ramona от 1936 г., с което Фокс се надява се да я утвърди като новата Долорес дел РиоLeaming, Barbara (1989). If This Was Happiness: A Biography of Rita Hayworth. New York: Viking. ISBN 0-670-81978-6..
В края на шестмесечния си договор Фокс се слива в 20 век Фокс и изпълнителен продуцент става Деръл Ф. Занук. Той не поддържа интереса към нея и дава главната роля в Рамона на Лорета Йънг. Занук не подновява договора на Кансино. Усещайки нейния екранен потенциал, Едуард К. Джъдсън, с когото тя ще избяга и ще сключи брак през 1937 г., урежда за нея работа на свободна практика в няколко малки студийни филма и участие във филма на Кълъмбия Пикчърс Meet Nero Wolfe (1936). Ръководителят на студиото Хари Кон подписва договор за седем години и я изпробва в малки роли.
Кон твърди, че образът ѝ е твърде средиземноморски, което я ограничава до участието в „екзотични“ роли, които са по-малко на брой. Нейното фамилно име звучи твърде испанско. Рита Кансино става Рита Хейуърт, приемайки моминското име на майка си, за ужас на баща си. Сега името подчертава английски произход и обикновените хора могат да я възприемат като „класическа американка“. Хейуърт променя и цвета на косата си на тъмночервен и прави електролиза, за да повиши линията на косата си и да разшири външния вид на челото си.
Рита Хейуърт се появява в пет незначителни роли на Кълъмбия Пикчърс и три незначителни независими филма през 1937 г. На следващата година тя се появява в пет второстепенни филма. През 1939 г. Кон оказва натиск върху режисьора Хауърд Хоукс да използва Хейуърт за малка, но важна роля в авиационната драма Only Angels Have Wings (Само ангелите имат крила), в която тя играе с Кари Грант и Джийн Артър.
Кон започва да изгражда Хейуърт през 1940 г. с филми като Music in My Heart, The Lady in Question и Angels Over Broadway. През същата година тя е представена за първи път на обложката на списание Лайф.
Тя се завръща триумфно в Кълъмбия Пикчърс и участва в мюзикъла „You'll Never Get Rich“ (1941) където партнира на Фред Астер в един от най-успешните филми, които студиото някога е правило. Филмът е толкова успешен, че на следващата година студиото пуска още един филм на дуото Астер-Хейуърт, „You Were Never Lovelier“. Биографът на Астер Питър Левинсън пише, че танцувалната комбинация на Астер и Хейуърт е „абсолютен магнетизъм на екрана“Levinson, Peter. Puttin' On the Ritz: Fred Astaire and the Fine Art of Panache, A Biography, St. Martin's Press (2009) pp. 123 – 124. Въпреки че Астер прави 10 филма с Джинджър Роджърс, чувствеността на Хейуърт надминава технически познания на Роджърс. „Младежкото превъзходство на Рита се съчетава перфектно със зрелостта и елегантността на Фред“, казва Левинсън. Когато Астер е попитан кой е любимият му партньор по танци, той се опитва да не отговори на въпроса, но по-късно признава, че това е Хейуърт: „Добре, ще ви дам име“, казва той. „Но ако някога го пуснете, ще се кълна, че съм излъгал. Това е Рита Хейуърт. Тя танцува със съвършенство, експлозивност и индивидуалност“.
През август 1941 г. Хейуърт е включена в емблематичната снимка на Life, на която позира в черно дантелено неглиже. Снимката на Боб Ландри прави Хейуърт едно от двете момичета с най-голяма известност по време на Втората световна война; другата е Бети Грейбъл. В продължение на две години фотографията на Хейуърт е най-търсената снимка
На върха на славата
Хейуърт има голям финансов успех с един от най-известните си филми, мюзикълът „Cover girl“, пуснат през 1944 г. Филмът я утвърждава като топ звезда на Колумбия пикчърс от 40-те години на миналия век и първата от само шест жени, които танцуват на екрана както с Джийн Кели, така и с Фред Астер.
В продължение три поредни години, започвайки с 1944 г., Хейуърт е обявена за една от най-добрите атракции на боксофиса в света. Тя танцува балет, степ, бални и испански танци. Кон продължава да показва танцовите таланти на Хейуърт. Колумбия пуска няколко филма с нея: „Тази вечер и всяка нощ“ (1945) с Лий Боуман и „На земята“ (1947) с Лари Паркс.
Нейният сексапил и бляскава привлекателност са най-забележителни във филма на Чарлз Видор „Гилда“ (1946 г.) с Глен Форд, което предизвиква у цензурите известен ужас. Ролята, в която Хейуърт носи черен сатен и изпълнява легендарния стриптийз с една ръкавица, я превръща в културна икона като фатална жена.
Докато „Гилда“ е по кината, е разгласено, че атомна бомба, която трябва да бъде тествана на атола Бикини в Маршаловите острови на Тихия океан, ще носи изображение на Хейуърт, намеквайки за нейния статус на секс бомба. Въпреки че жестът несъмнено е бил предназначен като комплимент, Хейуърт е дълбоко обидена. Орсън Уелс си припомня гнева в интервю с биографа Барбара Лийминг: „Рита непрекъснато изпадаше в страшни ярости, но най-страшно беше, когато разбра, че са я поставили на атомната бомба. Рита почти се побърка, беше толкова ядосана ... Тя искаше да отиде във Вашингтон, за да проведе пресконференция, но Хари Кон не ѝ позволи, защото ще бъде непатриотично.“ Уелс се опитва да убеди Хейуърт, че цялата работа не е рекламна каскада от страна на Кон, а просто почит към нея от екипажа на полета.
Изпълнението на Хейуърт във филма на Уелс от 1947 г. „Дамата от Шанхай“ е оценено високо от критиците. Провалът на филма в бокс офиса се дължи отчасти на известната червена коса на Хейуърт, подрязана и избелена, превръщайки я в платинена блондинка за ролята. Кон не е консултиран и е бесен, че образът на Хейуърт е променен.
Също през 1947 г. Хейуърт поучава прозвището „Богиня на любовта“. Терминът е приет и използван по-късно като заглавие на биография за нея. В интервю от 80-те години Хейуърт казва: „Всички останали правят голи сцени, но аз не. Никога не съм правила голи филми. Не е трябвало да го правя. Танцувам. Предполагам, че в някои неща съм провокативна. Но не бях напълно изложена.“Morella, Joe; Epstein, Edward Z. (1983). Rita: The Life of Rita Hayworth. New York: Delacourte Press. ISBN 0-385-29265-1.
Следващият ѝ филм „Любовниците на Кармен“ (1948 г.) с Глен Форд е първият филм, копродуциран от Кълъмбия Пикчърс и продуцентската компания на Рита Хейуърт, The Beckworth Corporation (кръстена на Ребека, нейната дъщеря с Уелс). Това е най-големият финансов успех на Кълъмбия Пикчърс през тази година. Рита получава процент от печалбата от този и всичките си следващи филми до 1954 г., когато разпуска Beckworth, за да изплати дълговете си.
Холивудска принцеса През 1948 г., в разгара на славата си, Хейуърт пътува до Кан и се запознат с принц Али Хан. Започва едногодишно ухажване, след което сключват брак на 27 май 1949 г. Хейуърт напуска Холивуд и отплава за Франция, нарушавайки договора си с Колумбия пикчърс.
Тъй като Хейуърт вече е една от най-известните знаменитости в света, ухажването и сватбата получават широко отразяване в пресата по целия свят. Тъй като тя все още е законно омъжена за втория си съпруг Орсън Уелс през първите дни на ухажването, Хейуърт също така получава отрицателна реакция, което кара някои американски почитатели да бойкотират нейните филми. Сватбата с Али Хан бележи първия път, когато холивудска актриса става принцеса. На 28 декември 1949 г. Хейуърт ражда единствената дъщеря на двойката, принцеса Ясмин Ага Хан.
Въпреки че Рита Хейуърт има желание да започне нов живот в чужбина, далеч от Холивуд, начинът на живот и задълженията на Али Хан се оказват твърде трудни за нея. Тя се опитва да се впише с приятелите му и ѝ е трудно да научи френски. Али Хан също е известен в кръговете като плейбой и има подозрения, че изневерява по време на брака.