Новото време (Нова история, Модерна история) е третият основен исторически период след Античността и Средновековието. Хронологически се разполага от края на ХV до началото на ХХ в., което означава, че обхваща повече от 400 години. Това е време на значителни промени във всяко отношение – във възгледа за света, в стопанството, в обществените отношения, в държавното строителство и политиката, в международните отношения. Историкът Петко Петков обобщава смисъла на Новото време с думите, че тогава се утвърждава буржоазното общество.Петко Петков, Поглед към новото време. Европа през ХVІ-ХVІІІ век, София 2001, с. 7 (тази книга и своеобразен първи том, допълнен от изследване на ХІХ в.)
Концепция и условност Концепцията за „новата история“ се появява през епохата на Ренесанса, когато политическите и научните дейци поделят историята на древна (Античност), средновековна и нова (наши дни). Според техните виждания средновековието е „тъмно време“ на безпросветност и религиозно мракобесие, епоха на безгранично господство на католическата църква. То отделя двете „светли“ епохи – Античната с характерния разцвет на културата, стопанството и обществения живот и Новата, която под някаква форма възпроизвежда постиженията на Античната.
През ХХ в. постепенно започва да се прави разграничение между Нова и Съвременна история, което означава, че на Новата история е „поставен край“ с Първата световна война (1914 – 1918). Много историци и цели школи не приемат еднозначно това разделение.
Периодът Нова история, както и цялата историческа периодизация, са условни понятия, тъй като се отнасят предимно за Европа. В останалите части на света концепцията за Ново време е неприложима или означава съвсем различно нещо. Все пак за Америка и Африка времената наистина са различни заради колонизацията и започващата „европеизация“.Терминът е използван от А. Пантев и Б. Гаврилов, Пътят на модерния свят, София 1994, с. 8. Те пишат: „Историята на модерния свят е не само история на Европа, но е историята на неговата европеизация...“ През ХІХ в. европейците въвеждат Новото време навсякъде и промените се усещат от Аржентина до Япония.
Хронологични рамки и периодизация Днес се е наложило схващането, че началото на Новото време трябва да се търси в края на ХV и началото на ХVІ в. Точна дата за това не може да се избере, тъй като процесът на преход от Средновековието е постепенен и плавен. Това може да е Ренесансовата епоха (втората половина на ХV в.),Така започва многотомният труд The Cambridge Modern History, ed. by Lord Acton, 1902 – 1912, откриването на Америка (1492)Така възприемат нещата англо-саксонските народи, виж например Rebecca Gerlings, Alex Woolf, Modern History, London 2008, p. 8 или началото на Реформацията (1517) (Такъв е по-старият възглед, застъпен от българския историк Георги Дерманчев Георги Дерманчев Нова и най-нова история, в три тома, София 1922 – 1930). За край на епохата е приета Първата световна война, след която се установяват различен тип обществени, икономически и политически отношения.
Марксистката школа има особено виждане по въпроса. Тя определя епохата като капиталистическа (буржоазна), затова посочва за начало Английската революция, тоест 1640 г. Този възглед е развит от български историци като Христо Глушков, който дава съответните аргументи.Христо Глушков, История на страните в Европа и Северна Америка, т. 1: 1640 – 1870, В. Търново 1993, с. 5 В този смисъл Средновековието според марксистите продължава чак до средата на ХVІІ в.
Периодизация Най-общо историците очертават два основни периода на Новото време:
До Френската революция (1789), когато се извършва преход от феодално към буржоазно общество във Франция; ХІХ век, когато се утвърждават буржоазните принципи и в други европейски държави.
Оформяйки първите томове от книгата си, Дерманчев определя две отделни епохи на първия период – Реформационна епоха (1520 – 1648) и Епоха на абсолютизма (1648 – 1789). Те също могат да бъдат периодизирани. Въз основа на фундаменталното издание The Cambridge Modern History може да се направи следната периодизация на епохата в Европа:
Ренесанс и Велики географски открития (1492 – 1520) Реформационна епоха (1520 – 1648) Начало на Реформацията (1520 – 1555) Религиозните войни (1562 – 1618) Тридесетгодишната война (1618 – 1648) Епоха на Абсолютизма (1648 – 1798) Луи ХІV и неговото време (1648 – 1715) Просвещение и Просветен абсолютизъм (1715 – 1789) Революционна епоха (1789 – 1815) Френската революция (1789 – 1799) Времето на Наполеон Бонапарт (1799 – 1815) Деветнайсетия век (1815 – 1914) Епоха на Реставрацията (1815 – 1848) Растеж на национализма (1848 – 1871) Епоха на империализма (1871 – 1914)Този период в The Cambridge Modern History е наречен просто „последни години“. Името „Епоха на империализма“ е формулирано по-късно – виж Радослав Мишев, История на страните в Европа и Северна Америка, т. 2: 1871 – 1918, В. Търново 1993, с. 5 Първа световна война (1914 – 1918)
Преподаване на периода в България Съгласно учебните програми въведени в България през 2016 г. Новото време се изучава в VІІІ клас (ІХ клас в езиковите училища) по предмета История и цивилизации. Там е наложен европоцентричен подход – предмет на учебния материал е „Европа... и тези части на света, с които европейците са влезли в определени контакти, което... представлява един голям свят, съсредоточен върху културния дух на Европа.“Учебни програми за VІІІ клас , на сайта на МОН Формулирани са три периода на епохата: Начало на новото време (ХVІ-ХVІІ в.), Векът на Просвещението (ХVІІІ в.), Векът на национализма (ХІХ в.).
В Софийския университет Св. Климент Охридски четения по нова история се организират още от създаването му. След като през 1904 г. Висшето училище прераства в университет, се създава Катедра по средна и нова история към Историко-филологическия факултет. От 1919 г. тя вече е Катедра по нова и най-нова история, преименувана през 1994 г. на Катедра по нова и съвременна история.Катедра по нова и съвременна история, на сайта на СУ Лекциите по нова история са четени от Георги Дерманчев, Петър Бицилли, Андрей Пантев, Борислав Гаврилов.
Процеси и тенденции през Новото време Преходът от феодално към буржоазно общество обхваща всички сфери на човешкия живот.
Прогрес на човешките възгледи
Резултат от Ренесанса (започнал през късното Средновековие) е налагането на хуманизма.Carl Lotus Becker, Modern history. Europe since 1600, Morristown 1964, p. 23 Интересът на творците се насочва към човека, а вече не към Бог. Великите географски открития водят до натрупването на огромно количество нови знания. Решително се променя представата за планетата, за животните и растенията, за хората, които я населяват. Това стимулира всички науки и неслучайно Новото време е разцвет на научните търсения и постижения. Науката и образованието се откъсват от опеката на църквата. През ХVІІІ и ХІХ в. на мода идва философията, разпростанява се атеизмът.
Стопански промени От Новия свят и Далечния изток в Европа са доставени несметни количества злато, сребро, подправки, луксозни тъкани. Това предизвиква „революцията на цените“, но е важен стимул за развитието на стопанските процеси. Повече от всякога роля имат банките, появяват се манифактури, а по време на Индустриалната революция – и машините.Калин Тодоров, Хронологична енциклопедия на света, т. 4, В. Търново 1993, с. 436 – 440 Развиват се принципите на пазарното стопанство, търговията увеличава обема си стотици пъти. Поставено е началото на икономическите теории – най-рано меркантилизмът, след това т. нар. лесе-фер. Всичко това предизвиква премахването на крепостното право (последно в Русия) и на всички други останки от феодализма.
Трансформации в обществото В началото на епохата европейското общество е съсловно,Петков, Поглед към новото време..., с. 41 като водеща роля има родовата аристокрация. Стопанското развитие я лишава от икономическата ѝ сила, но тя запазва политическото си значение до началото на ХІХ в. Неин конкурент става зараждащата се буржоазия. Буржоазните представители достигат до управлението и дори са предпочитани от много монарси. Във Франция те си купуват титли и започват да се наричат „аристокрация на тогата“Noblesse de robe, Encyclopaedia Britannica в противовес на класическата „аристокрация на шпагата“. Началото на края на господството на аристокрацията идва с Френската революция и екзекуцията на краля и продължава с последвалите революции в Европа. През ХІХ в. съсловното общество се трансформира в класово. От досегашното трето съсловие произлизат богатите собственици (буржозията), работниците във фабриките, селяните и интелектуалците. Те вече не са разделени по произход, а по богатство.
Развитие на държавите и начините на управление Като наследство от Средновековието повечето държави в Европа са съсловни монархии. Швейцария, Венеция и Генуа са републики. Повечето вече са обединени, а в началото на новото време започва процесът на централизация. Негов логичен резултат е появата на абсолютната монархия на Луи ХІVБорислав Гаврилов, Векът на абсолютизма 1648 – 1788, София 1999, с. 28 – модел за подражание за редица други държави: Испания, Австрия, Прусия, Русия, Швеция. Англия и Полша поемат по пътя на аристократичното управление с ограничени правомощия на краля, но този експеримент завършва различно – за Англия с могъщество, за Полша с унищожение. Свещената римска империя също не успява да се обедини и загива.
Слаба, но достатъчно видима тенденция е увеличаване броя на републиките. Този процес започва в Англия (1649 – 1660), а после е повлиян от появата на САЩ. Република три пъти е Франция, в началото на ХХ в. такива стават Португалия и Русия. Заедно с това върви стремежът към демокрацията, който бавно, но упорито постига резултати. В края на Новото време значителни части от Европа се управляват повече или по-малко демократично.
Международните отношения и военното дело През Реформационната епоха международните отношения се определят от религията. Западна Европа е разделена на два воюващи лагера – католици и протестанти. Помежду си се бият хора от един и същи народ, стига да са с различни религии. Излизането от тази схема прави за първи път кардинал Ришельо, който подкрепя протестантите, макар че е католик. В следващите епохи националният интерес се оказва водещ мотив и той става все по-силен, за да достигне своеобразна кулминация в Първата световна война.
Непрекъснато си противоречат две тенденции – стремежът на държави като Испания (ХVІ в.), Франция (ХVІІ и началото на ХІХ в.) и Германия (ХІХ в.) към еднолично господство срещу идеята за баланс на силите. Последната е подкрепяна най-вече от Англия, Нидерландия, понякога Австрия. Тя се налага през ХVІІІ в. и след 1870 г.
Прогресът във военното дело е огромен, подпомогнат от научните постижения. Голямата новост при прехода от Средновековие към Ново време е появата на огнестрелните оръжия – аркебузите, мускетите, полевите оръдия.Любомир Чолаков, Аркебузи и мускети, на сайта искам да знам Новите родове войски играят все по-решителна роля. Тя личи най-рано през Религиозните войни. Постепенно пехотата измества кавалерията като най-важна част от армиите. Тя е в основата на забележителния възход на Прусия през ХVІІІ в. По море се налагат платноходите, както и тактиката на линейните строеве. В края на периода се появяват бронираните параходи.
Етапи в културното развитие Ренесансът (ХІV-ХVІ в.) дава на света откъсването от религиозната тематика и връщането на човека като център в изкуството. Последван е от Барок, Рококо и Класицизъм. През ХІХ в. идва времето на Романтизма, Реализма и Импресионизма.
Новото време извън Европа За останалите континенти тази епоха може да се опише с думите европейска експанзия, колонизация и приобщаване към европейската духовност. В районите, където преди европейците не е имало утвърдена цивилизация, Новото време носи откъсване от дивачеството. Но в Азия и централна Америка европейското присъствие заменя не по-малко развити култури.
Америка