Пандъкли, Пандъклия, Пандаклий или Ореховка () е село в Болградски район, Одеска област, Украйна. Заема площ от 2,79 км2. Преобладаваща част от жителите са българи. География Селото се намира в историческата област Буджак (Южна Бесарабия). Разположено е на 7,5 километра западно от Хасан Батър, на 11,5 километра североизточно от Кубей. История През 70-те години на XVIII век на юг и югозапад от Пандъкли съществуват ногайски селища, чиито останки са индентифицирани в историографията като Чийечел и Кичинчу.Шабашов, А. В., Природно-географические условия. Общие сведения о селе, в: Чийшия: очерки истории и этнографии болгарского села Городнее в Бессарабии, Одесса 2003, с. 29-30.
Днешното село Пандъкли е основано през 1830 година от преселници от българските земи на юг от Дунава, заселили се в Бесарабия след края на Руско-турската война от 1828-1829. Преселниците произхождат от с Фъндъклии (Пандъклии), днес Тенево, Ямболско.Duminica, Ivan. Coloniile bulgarilor în Basarabia (1774–1856). Chișinău: Lexon-Prim, 2017. p. 330..
През 1835 година в Пандаклия са регистрирани 127 семейства с 676 жители (353 мъже и 323 жени). Според данните от 1837 година в селото се отглеждат 83 коня, 498 глави едър рогат добитък, 2145 овце, 2 магарета и 21 свине. Има 3 вятърни мелници, една конна мелница и 13 тъкачни стана.Duminica, Ivan. Coloniile bulgarilor în Basarabia (1774–1856). Chișinău: Lexon-Prim, 2017. p. 266, 270.
В началото на 60-те години на XIX век в Пандаклия функционира училище с 63 ученика.Челак, Екатерина. Училищното дело и културно-просветният живот на българските преселници в Бесарабия (1856-1878), София 1999, с. 149. В 1877 година в училището се обучават 75 момчета и 4 момичета.Новаков, С. З., пос. съч., с. 234. През същата година в селото има 4 конни и 31 вятърни мелници.Новаков, Савелий З. Социально-экономическое развитие болгарских и гагаузких сел Южной Бессарабии (1857-1918), Chişinău 2004, с. 434.
В началото на ХХ век Пандаклия има 550 къщи (двора) и 3205 жители.Державин, Н. С., Болгарскиія колониіи въ Россіи, Сборникъ за народни умотворения и народописъ, книга XXIX, София 1914, с. 26.
През 1918-1940 и 1941-1944 година Пандъклия е в границите на Румъния. Според преброяването от 1930 година общият брой на жителите е 4365 души, от които 4273 българи (97,89%), 31 руснаци (0,71%), 29 румънци (0,66%), 9 украинци и 1 гагаузин.
От края на юни 1940 до юни 1941 година селото е в състава на Съветския съюз. През февруари 1941 година е създаден първият колхоз - „Коминтерн“.„Ореховка“ в: „История городов и сел Украинской ССР“, Том „Одесская область“, с. 387.
От 1944 до 1991 година Ореховка отново е част от СССР, а от 1991 година – от независима Украйна.
Население Населението на селото възлиза на 2426 души(2001 г.). Гъстотата е 869,53 души/км2.
Демографско развитие: 1852 – 1046 души;Новаков, С., пос. съч., с. 528. 1870 – 1735 (882 мъже и 854 жени)Новаков, С. З., пос. съч., с. 407. 1875 – 1837 (926 мъже и 911 жени) 1877 – 2652 (1426 мъже и 1226 жени); 1930 – 4365 души
Езици Численост и дял на населението по роден език, според преброяването на населението през 2001 г.:
Роден език Численост Дял (в %)Общо 2426 100.00 Български 2280 93.98Украински 51 2.10Руски 44 1.81Молдовски 22 0.90Гагаузки 20 0.82Цигански 4 0.16Немски 1 0.04Други 4 0.16
Родени в Пандъкли Александър Малинов (1867–1938), изтъкнат български политик, министър-председател на България
Бележки
Външни препратки Народна песен от Ореховка (Пандъкли), в: Моллов, Тодор. Български фолклорни мотиви, т. III Юнашки песни
Категория:Села в Одеска област Категория:Селища в Болградски район Категория:Български селища в Украйна