Ресава () е село в Северна Македония, в община Кавадарци.
География Ресава се намира на река Тиквешица малко преди вливането ѝ в язовира Тиквешко езеро на Църна. е отдалечено на 20 километра западно от общинския център град Кавадарци. Селото е традиционно разделено на шест махали и е от купен тип. Има водопровод и училище.Ресава на официалния сайт на община Кавадарци. Църквата „Свети Архангел Михаил“ е от 1840 година.
История Археологически находки В землището на Ресава са развалините на средновековния град Тиквеш и остатъци от римско време. Между Илимица и Дапчине, над реката Тиквешица, е изворът Косовец, който навлиза в стария градски водопровод. Под града Тиквеш се намират развалините на Тиквешкия манастир.
В Османската империя В обобщен списък (иджмал дефтер) на обложени с данъка джизие селища, от 11 ноември 1636 година селото е записано като Ресова, в каза Тиквеш, с 36 немюсюлмански ханета.Турски извори за българската история, предговор и съставителство Е. Грозданова, Главно управление на архивите, София 2001, с. 43 (превод А. Велков и П. Груевски).
В XIX век Ресава е село в Тиквешка каза на Османската империя. Към 1839 година учител в селото е Йован, спомоществувател на „Служение еврейско и все злотворение нихно...“, преведено „во простий и краткий язик болгарский“ от Натанаил Охридски.Служение еврейско и все злотворение нихно со показание от Свещено и Божествено писание ветхо и новое. И се положи на край от Талмуда еврейскаго, що е писал Павел Медински, що имат повеке хули противни пред Бога противни и пред ангели Божии. Се пиша по молдавски язик от Неофита монаха, що беше равиннн еврейски и после по святое крещение се чини учител христианский. Второ па се изписа на греческий язик, трето па сега от греческий язик се прензносн и се преписа во простий и краткий язик болгарский к разумению простому народу, в Типографии Солунской при хаджи папа Теодосий архимандрита Синатскаго в лето аωлд (без номерация на страници).
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Ресово има 650 жители българи християни. Населението се занимава със земеделие и в по-малка степен със скотовъдство. Имало и занаятчии и дюкянджии.
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ресово (Ressovo) има 720 българи екзархисти и работи българско училище.
В 1906 година сръбският етнолог Воислав Радованович описва Ресава като село с калдъръмени улици и къщи от градски тип.
При избухването на Балканската война в 1912 година трима души от Ресава са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
В Сърбия, Югославия и Северна Македония След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
По време на българското управление на Вардарска Македония през Първата световна война Ресова е част от Бегнишка община в Кавадарска околия и има 633 жители.Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 101.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Резава (Rezava) като българско християнско село.
В началото на XXI век в плодородните поля около Ресава се отглеждат предимно лозя, градинарски култури и жито. В 2000 година в селото има 179 жители и 56 домакинства. В 2002 година жителите на Ресава са 144, всички македонци.
Личности Родени в Ресава Блажо Тодоровски (1902 – 1943), народен герой на Югославия Божин Димов (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 3 солунска дружина Георги Попов (? – 1904), български революционер, деец на ВМОРО от Ресава; Илия Николов (1883/1891 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Михаил Герджиков, 4 рота на 3 солунска дружина, носител на бронзов медал „За заслуга“ с корона Силян Колев, български революционер от ВМОРО, загинал по време на заточението си в Мала АзияПО ПРВИОТ КОМИТЕТ НА ВМРО ВО СОЛУН, ВТОРИОТ БИЛ ФОРМИРАН ВО KАВАДАРЦИ , www.dnevnik.mk/, посетен на 24.10.2013 г. Христо Данаилов (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 3 солунска дружина, Сборна партизанска рота на МОО, ранен на 18 юни 1913 година
Бележки
Категория:Села в община Кавадарци