Градѐц е село в Северозападна България. То се намира в община Видин, област Видин. До 14.08.1934 г. се е наричало Гърци.
География Село Градец е най-голямото село в община Видин. Разположено е на 12 км северозападно от град Видин, в долината на река Тополовец. Тя извира от най-западната част на Стара планина (Връшка чука), минава през землищата на някои села от бивша Кулска и Видинска околия и се влива в река Дунав между градовете Видин и Дунавци – местността „Чобан кюприя“. Общата ѝ дължина не надвишава 50 – 60 км.
История Първите писмени сведения за селището с името Урумлар датират от 15 век. Селото има и български вариант на името – Гърци. Името Градец селото получава през 1934 година, но и до днес жителите му не се наричат градечани, а гръчани или грачани. Рум () е топоним, с който мюсюлманите от Ориента назовават Древен Рим и Римската империя, съответно римските провинции, територия и владения. Повече за гърците са използвали рум миллет.
Към 30-те години на XX век в селото има торлашка махала, жителите на която говорят нетипичен за района белоградчишки говор и са наричани къслевчене.
По време на колективизацията в селото е създадено Трудово кооперативно земеделско стопанство „Ленин“ по името на съветския диктатор Владимир Ленин. През зимата на 1950 – 1951 година, по време на довелата до Кулските събития насилствена кампания за „масовизация“ на колективизацията, жители на селото неколкократно масово се укриват в горите, за да избегнат „групите за натиск“, опитващи се да ги включат в ТКЗС. Едно от провежданите събрания за „масовизацията“ е разтурено от селяните, след което 44 души окончателно напускат селото и заминават за Югославия. Общо през този период емигриралите от Градец са 62 души. По това време 47 семейства (167 души) от селото са принудително изселени от комунистическия режим.
Население Най-голямото си население достига при преброяването през 1946 г. – 4094 жители.
Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:
Численост Дял (в %)Общо 1434 100,00Българи 1396 97,35Турци 0 0,00Цигани 0 0,00Други 4 0,27Не се самоопределят 0 0,00Неотговорили 32 2,23
Религия Първата църква в селото „Свети Илия“ е построена през 1854 г. В църквата има големи икони на Дичо Зограф, работени през декември 1867 година. Около три десетилетия след това е разрушена и на нейно място през 1896 г. е завършена сегашната, носеща същото име.
Културни и природни забележителности На 10 км западно от селото се намира Алботински скален манастир.Статия за Алботинския скален манастир, Йеромонах Сионий, Издание на БПЦ, 14 април 1998
Редовни събития Традиционен селски събор – всяка година в четвъртък, петък, събота и неделята, най-близки до 2 август Тържествена заря по случай честването на годишнината от Въстанието в Северозападна България (1850) – Пашапетковата размирица – 1 юни Храмовия празник по случай построяването на храм „Св. Пророк Илия“ – 20 юли Тържествен водосвет на храм-паметника „Свети Мина“, находящ се до летище Видин – 11 ноември
Личности проф. Радослав Гайдарски – хирург, бивш министър на здравеопазването Д-р Нинко Борисов – ветеринарен лекар Бай Ангел Белия – народен лечител Полина Маринова – автор на стихосбирката „Адресът на Щастието“ инж.Пламен Вълчев - Дреата - създател на diesel.bg
Литература Борис Бошняшки, „Първи опит за история на с. Градец – Видинско“, Ниба Консулт, София, 2004 г., ISBN 954-451-024-9
Бележки
Категория:Села в област Видин Категория:Населени места в община Видин