Хедонизмът (от гръцки: ἡδονισμός [hēdonismos], от ἡδονή [hēdonē] „удоволствие“, „наслада“ + наставка -ισμός [ismos] „изъм“) е съвкупност от направления в етиката и психологията, приписващи на удоволствието (в широк диапазон) статут на главен човешки мотив и най-висшата цел и висше благо на човешкия живот, ако не и единствена съществена ценност. Противопоставя му неудоволствието, болката (също разбирани многообразно), както и отречението от всичко нежизненоважно, а най-вече – от радостите на чувствеността и от (пре)заситеността, което би могло да се превъплъти и кулминира и в стремеж към аскетичен живот.Andrew Moore, Hedonism, Stanford Encyclopedia of Philosophy, April 20, 2004.
От гледна точка на хедонистите всичко, което доставя наслада, е добро, ако нещо не доставя наслада не следва да получава внимание, а неприятното по подразбиране съответно е и нещо лошо. Стремежът към насладата се разглежда от хедонизма като основното движещо начало на човека, което се предава по наследство.
Един от основните представители на хедонизма е философът Аристип от Кирена (ІV век пр.н.е.), основател на Киренската школа. Той, виждайки висшето благо в достигането на чувствените удоволствия, разработва теория на хедонизма, по-късно доразвита от Епикур и неговите последователи – епикурейците, друга от класически философски школи в Античността. Епикурейците утвърждават, че удоволствието и щастието могат да се намират винаги и само при добро самочувствие, в постоянно и независимо желание, и в чувството за свобода.
Вижте също
Деликатес Пирамида на потребностите на Маслоу Идилия Джереми Бентам „Розите на Хелиогабал“ – картина на Лорънс Алма-Тадема Диоген Лаерций Анжелика Аурора Рюмелин Източници
Външни препратки
Категория:Философски течения Категория:Етически теории