Историята на Полша започва с преселването на славяните, които създават трайни заселвания на полските земи през Ранното средновековие. Първата управляваща династия, Пястите, се появява през X век. Княз Мешко I се счита де факто за създател на полската държава и е широко признат за разпространението и приемането на западното християнство, което е последвано от покръстването през 966 г. Държавата, която Мешко управлява, е официално установена като средновековно кралство през 1025 г. от сина му Болеслав I Храбри. Може би най-успешният от кралете на Пястите е последният, Кажимеж III Велики, който управлява в период на икономически просперитет и териториално разширение преди смъртта си през 1370 г. без мъжки наследници. Периодът на Ягелонската династия през XIV – XVI век води до тесни връзки с Великото литовско княжество, културен ренесанс в Полша и териториална експанзия, кулминираща в създаването на Полско-литовската държава (Жечпосполита) през 1569.
В своите ранни фази Жечпосполита успява да поддържа нивата на просперитет, постигнати през ягелонския период чрез забележителното развитие на изтънчена благородна демокрация. От средата на XVII век обаче голямата държава навлиза в период на упадък, причинен от опустошителни войни и влошаване на политическата система. Значителни вътрешни реформи са въведени през късния XVIII век, най-вече в Конституцията от 3 май 1791 г., но съседните сили не позволяват на реформите да напреднат. Независимото съществуване на Жечпосполита приключва през 1795 г. след серия от инвазии и разделяния на полска територия, извършени от Руската империя, Пруското кралство и Хабсбургската монархия.
От 1795 до 1918 не съществува независима полска държава, въпреки че действат силни полски съпротивителни движения. След провала на последното военно въстание срещу Руската империя, Януарското въстание от 1863 г., нацията запазва своята идентичност чрез образователни инициативи и програма за „органична работа“, предназначена да модернизира икономиката и обществото. Възможност за възстановяване на независимостта се отваря едва след Първата световна война, когато трите разделящи имперски сили са крайно отслабени след войната и революцията. Втората полска република, създадена през 1918 г., съществува като независима държава до 1939 г., когато нацистка Германия и Съветския съюз я унищожават с операция „Вайс“ в началото на Втората световна война. Милиони полски граждани загиват по време на нацистката окупация на Полша между 1939 и 1945 г., тъй като Германия класифицира етническите поляци и други славяни, евреи и роми (цигани) като подчовеци. Западният напредък на съветската Червена армия през 1944 и 1945 принуждава силите на нацистка Германия да се оттеглят от Полша, което води до създаването на комунистическа държава, известна от 1952 г. като Полска народна република.
Към края на 80-те години полското реформационно движение Солидарност става решаващо за постигането на мирен преход от комунистическа държава към капиталистическа икономическа система и либерална парламентарна демокрация. Този процес довежда до създаването на съвременната полска държава: Третата полска република, основана през 1989 г.
Праистория и протоистория
Членове на рода Homo са жиивели в Централна Европа в продължение на хиляди години от последните периоди на праисторическо заледяване. В праисторически и протоисторически времена, през период от най-малко 500 хил. години, територията на днешна Полша преминава през етапите на развитие на каменната епоха, бронзовата епоха и желязната епоха заедно с близките региони. Неолитният период навлиза в културата на линейната керамика, чиито основатели са мигрирали от района на река Дунав, около 5500 г. пр.н.е. Тази култура се отличава с установяването на първите заселни земеделски общности на съвременна полска територия. По-късно, между около 4400 и 2000 г. пр.н.е., местните постмезолитични популации също приемат и допълнително развиват селскостопанския начин на живот.
Ранната бронзова епоха в Полша започва около 2300 – 2400 г. пр.н.е., а желязна епоха започва. 700 – 750 г. пр.н.е. Една от многобройните култури, които са били разкрити, лужишката култура, обхваща бронзовата и желязната епоха и оставя забележителни селища. Около 400 г. пр.н.е. в Полша се заселва келти от Латенската култура. Скоро са последвани от новопоявилите се култури със силен германски компонент, повлияни първо от келтите и после от Римската империя.
Период на Пястите (X век – 1385 г.)
Полша е основана като държава под династията Пясти, която управлява страната между X и XIV век. Исторически записи за официална полска държава започват с княз Мешко I през втората половина на X век. Мешко, който започва да управлява преди 963 г. и продължава да бъде полски монарх до смъртта си през 992 г., избира да бъде кръстен по западния латински ритуал, вероятно на 14 април 966 г., след брака му с християнката принцеса Доубравка Пшемисловна. Това събитие става известно като покръстването на Полша и често се използва за отбелязване на символично начало на полската държавност. Мешко завършва обединението на западните славянски племена, което е фундаментално за съществуването на новата страна. След възникването си полската нация е водена от редица владетели, които покръстват населението, създават силно кралство и отличителна полска култура, интегрирана в по-широка европейска култура.
Синът на Мешко, княз Болеслав I Храбри (992 – 1025) създава полска църковна структура, преследва териториални завоевания и официално е коронясан като първия крал на Полша през 1025 г. в края на живота си. Болеслав също се стреми да разпространи християнството в части от Източна Европа, които все още са езичници, но претърпява неуспех, когато най-големият му мисионер, Адалберт Пражки, е убит през 997 г. в Прусия. По време на Конгреса в Гнезно през 1000 г. свещеният римски император Ото III признава архиепископията на Гнезно, институция от решаващо значение за продължаващото съществуване на суверенната полска държава. По време на управлението на наследника на Ото, свещеният римски император Хайнрих II, Болеслав води продължителни войни с Кралство Германия между 1002 и 1018 г.
Експанзивните акции на Болеслав пренатоварват военните ресурси на ранната полска държава, което води до разпадане на монархията. Възстановяването се извършва при Кажимеж I (1039 – 58 г.). Синът на Кажимеж Болеслав II Щедри (1058 – 79 г.) навлиза в конфликт с епископ Станислав Шчепановски, което сериозно вреди на управлението му. Болеслав урежда убийството на епископа през 1079, след като е отлъчен от полската църква по обвинения в прелюбодейство. Този акт предизвиква бунт от полски благородници, които довеждат до експулсирането на Болеслав от страната.
След като полската кралска линия и клонът на Пястите изчезват през 1370 г., Полша попада под управлението на Лайош I Велики от Анжуйската династия, която председателства съюз между Унгария и Полша, който продължава до 1382 г. През 1374 г. Лайош дава на полското дворянство кошицка привилегия да осигури наследяването на трона на една от дъщерите си в Полша. Най-малката му дъщеря Ядвига сяда на полския трон през 1384 година.
Ягелонска династия (1385 – 1572) Династичен съюз с Литва, Владислав II Ягело
През 1386 г. великият литовски княз Йогалия се жени за полската кралица Ядвига. Този съюз му позволява да стане крал на Полша и да управлява като Владислав II Ягело до смъртта си през 1434. Бракът създава полско-литовски съюз, управляван от Ягелонската династия. Първата от серия унии е Кревската уния от 1385, в която се договаря бракът на Йогалия и кралица Ядвига. Полско-литовското партньорство носи огромни региони на Рутения, управлявани от Великото литовско княжество, в сферата на управление на Полша и се оказва благотворно и за двете нации, които съжителстват и си сътрудничат в една от най-големите политически структури в Европа за следващите четири века. Когато кралица Ядвига умира през 1399 г., Полша е изцяло в ръцете на съпруга ѝ.
При балтийския регион борбата на Полша с тевтонските рицари продължава и кулминира в битката при Таненберг (1410) – голяма победа, която поляците и литовците не успяват да подемат с решителен удар срещу главното седалище на Ордена в замъка Малборк.
Привилегиите на шляхтата (дворянството) продължават да нарастват и през 1425 се формулира Neminem captivabimus, който защитава благородниците от произволни кралски арести.
Владислав III и Кажимеж IV Ягелончик
Управлението на младия Владислав III (1434 – 44), син на Владислав II, който управлява като крал на Полша и Унгария, е прекратено от смъртта му в битката при Варна срещу силите на Османската империя. Това бедствие довежда до интерегнум от три години, който завършва с възкачването на брата на Владислав – Кажимеж IV Ягелончик през 1447 г.
Критичното развитие на ягелонския период е съсредоточено по време на продължителното управление на Кажимеж IV, което продължава до 1492 г. През 1454 г. Кралска Прусия е инкорпорирана от Полша и Тринадесетгодишната война от 1454 – 1466 г. с Тевтонската държава.
Ранна Полша при Зигмунт I и Зигмунт II
През XVI век протестантските реформационни движения навлизат дълбоко в полското християнство и последвалата Реформация в Полша включва редица различни деноминации. Политиките на религиозната толерантност, които се развиват в Полша, са почти уникални в Европа по онова време и много от хората, които бягат от религиозни конфликти, намират убежище в Полша. Управленията на крал Зигмунт I (1506 – 1548) и крал Зигмунт II (1548 – 1572) съвпадат с интензивното култивиране на култура и наука (Златен век в Ренесанса в Полша), като най-известният представител е астрономът Николай Коперник. През 1525 г. по време на управлението на крал Зигмунт I Тевтонският орден е секуларизиран и херцог Албрехт фон Бранденбург отдава почит пред полския крал, Мазовия най-накрая е изцяло инкорпорирана към Полската корона през 1529 г.
Управлението на Зигмунт II слага край на Ягелонския период, но води до Люблинската уния (1569), крайното изпълнение на обединението с Литва. Това споразумение прехвърля Украйна от Великото литовско херцогство към Полша и трансформира полско-литовската държава в реална уния, запазвайки го отвъд смъртта на бездетния Зигмунт II, чието активно участие дава възможност за завършването на този процес.
Ливония в най-североизточната част е инкорпорирана от Полша през 1561 г. и Полша влиза в Ливонската война срещу Русия. Йезуитите, които пристигат през 1564 г., оказват голямо влияние върху историята на Полша.
Полско-литовска държава Създаване (1569 – 1648) Люблинска уния
Люблинската уния от 1569 г. създава полско-литовската държава Жечпосполита, една по-тясно обединена федерална държава, в сравнение с по-ранното политическо споразумение между Полша и Литва. Съюзът до голяма степен се управлява от аристокрацията чрез системата на централен парламент и местни асамблеи, но се ръководи от избрани крале. Официалното управление на аристокрацията, което е пропорционално по-голямо от това в други европейски страни, представлява ранна демократична система, за разлика от абсолютните монархии, преобладаващи тогава в останалата част на Европа. Началото на съюза бележи период на голяма политическа сила и напредък, цивилизованост и просперитет в полската история. Полско-литовската държава става влиятелен участник в европейските дела и важна културна сила, която разпространява западната култура (с полски характеристики) на изток. През втората половина на XVI век и първата половина на XVII век Жечпосполита е една от най-големите и най-гъсто населените държави в Европа, с площ, достигаща един милион квадратни километра и население около десет милиона. Религиозната толерантност е гарантирана на национално ниво със заключителния документ на Варшавската конфедерация през 1573 г.
Първи избрани крале