Георги Петков Машев е карикатурист и художник, илюстрирал диаболични и мистични сюжети и теми.
Биография Георги Машев е роден на 1 януари 1887 година в Пазарджик в семейството на учителя и революционер Петко Машев. Учи до пети гимназиален клас в родния си град Пазарджик, но завършва столичната Първа мъжка гимназия през 1906 г. Същата година, есента, е студент в Общия отдел на Рисувалното училище в София. Първият му преподавател е проф. Петко Клисуров. През 1908 г. е изключен от Рисувателното училище заради конфликт с проф. Клисуров породен от консервативния метод на преподаване. През 1908 г. заминава за Санкт Петербург, където се записва в Художествената академия за година, а през периода 1908 – 1910 г. отива в Белгия и бива приет за студент в Специалния отдел за живопис на Брюкселската художествена академия, в класа на проф. Едмонд Ришар. Отново учи в Рисувалното училище, което през 1912 г. завършва в Отдела му за живопис при проф. Иван Мърквичка, Стефан Иванов и Иван Ангелов. Завършва следването си и стажува във Втора мъжка гимназия в София. През 1914 – 1915 година учителства в Цариброд и Царибродската смесена гимназия. Основава дружеството на художниците в Цариброд.
В годините преди войните сътрудничи с карикатури в редица софийски вестници като „Балканска трибуна“, „Българан“, „Смях“ с остри карикатури срещу политическите действия на Фердинанд.
Прави изложба през септември 1915 година в София, която писателят Константин Константинов си спомня като преминала с успех. В този период, между 1915 и 1918 г., Георги Машев е назначен за военен художник на Конната дивизия. Негови картини с военни сюжети са включени в изложбата на българските художници в Берлин.
През 1921 г. заболява от туберкулоза, но надмогва болестта и усилено работи.
След края на войните живее, твори и работи в Мъжката гимназия в Пазарджик. Включва се в новоучреденото Дружество на южнобългарските художници и активно взема участия в неговите инициативи, урежда още самостоятелни изложби в София, Пазарджик, Русе и Пловдив.
От 1923 до 1937 г. работи като художник в Министерството на просветата в София.
Особено важно събитие в творческия живот на Георги Машев е инициативата му да замине през 1930 г. в Париж и още на следващата година от пребиваването му е допуснат от журито за участие в най-значителната европейска изложба „Салон за изобразително изкуство“, бива приет член на Дружеството на френските художници-хумористи (което е със специфичен статут – участващите там са 100 на брой и могат да се попълват само при сложен консенсус от представители едва след смъртта на техен член).
Връща се и работи в България през 1932 г. и до 1946 г., когато здравето му се влошава рязко и фатално. След две тежки операции на язва между стомаха и дванадесетопръстника той умира в Александровската болница на 16 август 1946 г.
През 1968 г. посмъртно е провъзгласен за Почетен гражданин на град Пазарджик. През 2007 г., по случай 120 години от рождението му Софийската градска художествена галерия подрежда изложба с негови картини, събрани от цялата страна.
Творчество Художникът демонстрира интерес към приказното и мистичното в родната история и предания. Рисува богомилите и тяхната дуалистична философия, кошмарите на съновиденията и несъзнателното, образи на митологични и легендарни герои. Може категорично да бъде определен за баща на диаболистичната тематика в българското изобразително изкуство. Значение за интересът му към българския фолклор и претворяването му играе познанството и близостта му от Брюксел с младия тогава изследовател на фолклорното наследство на България, Васил Стоин.
Фактът, че остава напълно неоценен за родната история на изкуството, е определена от писателя Константин Константинов в неговата мемоарна книга „Път през годините“ така:
В спомените за българската интелигенция до войните името на Георги Машев се среща често и винаги със суперлативи към неговата оригиналност и ярко поведение. Любопитна подробност например е, че той е срещуположния приятел на Димчо Дебелянов в прочутата снимка на поета в профил.
Творби и изложби Пазарджик (1920, 1937, 1944), София (1915, 1932 и др.), Пловдив (1934). Посмъртна изложба в София и Пазарджик 1947 г. Участва във всички общи художествени изложби в София и в колективни изложби в Пловдив, Варна, Русе, Пазарджик и др.
Участва в общи изложби в чужбина (Берлин 1917 г., Париж в „Салона“ 1931 г. с „Дамски портрет в кафяво“, и в Салона на хумористите 1931 г. с цикъла „Адам и Ева“)
Негови творби се намират в Националната художествена галерия – София, Художествената галерия „Станислав Доспевски“ - Пазарджик, Художествената галерия – Пловдив, Копривщица, Казанлък, в частни и лични колекции в Пазарджик, Пловдив, София, Русе, както и в други страни.
Когато Машев живее в София германският пълномощен министър купува творбите му „Жена пере“, „Жена простира дрехи“, „Жена готви в кухнята“, „Деца играят на двора“ и „Момиче носи вода“. Картината „Тъга“ става притежание на пълномощния министър на Сърбия. „Голо тяло“ на пълномощния министър на САЩ, „Адам и Ева“ са купени от пълномощния министър на Япония.
Награди Първа премия от Министерството на Просветата за участие в конкурс през 1941 г. с картината „Цар Симеон Велики влиза в Преслав след победа“. Възпоменателен медал на червена лента за заслуги като военен художник на Конната дивизия. Орден пета степен и орден четвърта степен в корона преди 9 септември 1944 г. за гражданска заслуга като художник.
Литература Георги Машев, 1888-1946. Каталог от посмъртна изложба, София 1946 Стоянка Христович, Животът на Петко Машев, Пазарджик, 2003
Външни препратки Колекция „Портрет“ в Художествена галерия „Станислав Доспевски“ - Пазарджик Явор Фингаров, „Отбелязват 120 години от рождението на Георги Машев с представителна изложба“ , в-к „Сега“, 10 юли 2007 Владимир Харбалиев, „Изкуството на Георги Машев“, Портал за култура, изкуство и общество, 14 август 2017
Категория:Български художници Категория:Баталисти Категория:Български карикатуристи Категория:Български военни дейци от Първата световна война Категория:Почетни граждани на Пазарджик Категория:Родени в Пазарджик Категория:Починали в София