Храносмилането е процес на механично и химично преработване на храната до вид, в който тя може да бъде усвоена от организма на животните. То е форма на катаболизъм, разграждане на хранителните макромолекули на по-малки молекули благодарение на различни храносмилателни сокове. Под влияние на последните хранителните вещества се разграждат до своите основни, разтворими във вода градивни елементи и едва тогава се всмукват, разнасят се с кръвта и се усвояват от организма.

Начинът, по който протича храносмилането, варира при различните групи животни. При бозайниците, след като се поеме през устата храната бива подложена на „изпитване“, при което се определя нейната годност или негодност, както и на нейните вкусови качества. В зависимост от това изпитване приетата храна или се изхвърля обратно навън, или се задържа и започва нейната обработка. Последната представлява механично раздробяване на храната от зъбите и химичното ѝ третиране с вещества в слюнката. След това тя се придвижва през хранопровода в стомаха, където киселините унищожават най-вредните микроорганизми и продължава механичното разграждане и химичното изменение. Тези процеси се довършват в тънкото и дебелото черво, а остатъците от храносмилателния процес, като неусвоени частици от храна, микроорганизми и олющени от храносмилателния канал епителни клетки се изхвърлят от тялото при дефекация.

Храносмилането се ускорява, когато се увеличава температурата. При температура 18 – 20 °C пълното храносмилане протича за 8 – 12 часа. Средното количество приета храна за едно денонощие е около 3% от масата на тялото.

Същност на ензимното храносмилане

В процесът на храносмилане участват няколко групи ензими. Първата са тези, произведени в самия организъм и отделени, чрез жлези в отделни тъкани или телесни органи. Този тип на храносмилане се нарича собствено храносмилане. В процеса на храносмилане обаче участват и ензимите на самата храна (автолитично храносмилане), а също и онези ензими, които се отделят от жизнената дейност на микроорганизмите (бактерии и инфузории), обитаващи някои отдели на храносмилателната система (симбиотично храносмилане).

Храносмилателните ензими действат върху трите основни групи хранителни вещества — белтъци, въглехидрати и мазнини. Същите действат и върху междинните продукти от тяхното разграждане. В зависимост от това те се подразделят на: Протеолитични ензими (протеази) – разграждат белтъците на основните им градивни елементи – аминокиселини. Амилолитични ензими (амилази) – разграждат последователно сложните въглехидрати до прости захари. Липолитични ензими (липази) – разграждат мазнините до глицерин и мастни киселини.

Ензимите действат на строго определени хранителни вещества само при определени условия на средата. Те са и видово неспецифични. В зависимост от мястото, където се осъществява храносмилателния процес, храносмилането бива: Извънклетъчно – при този тип храносмилане синтезираните в клетката ензими се пренасят вън от нея и действат в различните отдели на храносмилателната система. Клетъчно – наблюдава се при неразградени или ненапълно разградени хранителни частици проникнат в клетката. В тези случаи ензимите от цитоплазмата на клетката извършват хидролитичните процеси. Пристенно (мембранно).

Храносмилане при човека

Храносмилането при човека се извършва в храносмилателния тракт и протича на няколко етапа: първо храната се раздробява механично в устната кухина, смилането продължава в гълтача, хранопровода и стомаха, досмила се и се усвоява в тънкото, дебелото и правото черво, и накрая чрез ануса се отделят крайните продукти от разграждането.Пищеварение Practica.ucoz.ru, Врач ветеринарной медицыны

В хода на храносмилателния тракт са формирани няколко физиологични стеснения – сфинктери, благодарение на които се предотвратява връщането на храната обратно. Това са: горния и долния езофагиален, пилорния и илео-цекалния сфинктер. В края на храносмилателния тракт се намират вътрешния и външния анален сфинктер, които имат за задача да задържат чревното съдържимо.

Храносмилане в устната кухина Храносмилателният процес започва от устата, където в продължение на 15-20 секунди храната се обработва механично и химично. Тук не се извършва резорбция.

Механична обработка При механичната обработка храната се разкъсва, размачква и примесва с първия храносмилателен сок – слюнката. Чрез него тя бива още овлажнена, размекната и оформена като хранителна хапка. С помощта на езика последната се прехвърля от едната на другата страна, а с помощта на мускулатурата на бузите не се позволява на частици от храната да се задържат по венците.

През време на дъвкателния акт благодарение на натиска, който се упражнява между насрещните повърхности на кътниците и кучешките зъби, храната се размачква, т.е. сдъвква. Силата, с която се извършва сдъвкването, е степенувана в зависимост от твърдостта на храната и се осъществява по нервнорефлексен път. Едновременно с това се възбужда и отделянето на по-голямо количество слюнка, която улеснява раздробяването на храната. Поради това колкото по-твърда е дадена храна, толкова по-дълго време е необходимо за навлажняването и размекването ѝ, а следователно и за нейното пълно раздробяване. Целият дъвкателен процес до преглъщане е напълно волеви. Гълтането представлява неволеви, рефлекторен акт, чийто команден център се намира в продълговатия мозък. По време на преглъщането се затваря дихателната тръба и носните ходове.

Химична обработка Химичната обработка на храната се постига с помощта на слюнката. Тя се изработва от три чифта големи слюнчени жлези - околоушни, долночелюстни и подезични, и от множество малки жлезички, разположени по лигавицата на езика, бузите, мекото и твърдото небце. Чрез слюнката могат да бъдат разградени само въглехидратите.

Слюнка

Слюнката представлява водниста, лепкава течност с рН ≈ 7. Основните ѝ функции са втечняване на храната, разтваряне на някои хранителни вещества, смазване и почистване на устната лигавица, и антибактериална защита. Слюнката съдържа вода, натриев хлорид, натриев карбонат, калциев карбонат, калциеви фосфати и сулфати, слузесто-белтъкоподобното вещество муцин, и ензимите амилаза, малтаза и лизозим. Амилазата действа върху полизахаридите и чрез присъединяване на вода ги разглобява до дизахарида малтоза. Малтазата в комбинация с водата разглобява малтозата до глюкоза а муцина слепва раздробените парчета храна в една хапка, като я прави хлъзгава и удобна за поглъщане и придвижване по хранопровода. Ензимът лизозим е от важно значение поради антибактериалните си свойства. За едно денонощие се отделят от 600 до 1500 мл слюнка.

Слюнката може да се отделя по нервно-рефлексен път при вида на дадена храна или при нейното споменаване. Също така тя може да се отделя и в случаите, когато по време на дъвкане се дразнят мирисовите, вкусовите или тактилните рецептори.

Храносмилане в стомаха След преглъщането хапката попада в хранопровода и за около 7-15 сек. стига до стомаха. Тук храната не се размесва безразборно, а се наслоява по реда на постъпването си. Поради това със стомашен сок се пропиват само първите порции храна, наслоили се непосредствено до стените на стомаха. Вътрешните порции храна, до пропиването си с киселия стомашен сок, запазват тази реакция, която са придобили в устата под влияние на слюнката, и поради това слюнчените ензими продължават действието си в стомаха още около 30-60 минути. Обикновено това време е достатъчно за разглобяването на повечето въглехидрати.

Химична обработка Храната престоява в стомаха средно около 3–5 часа, като този срок варира в зависимост от количеството и качеството на приетата храна. През това време тя се подлага наново на химична обработка, посредством изливащия се върху нея стомашен сок. Последният се секретира от стомашните жлези само по време на храносмилане, и то не веднага, а 5-6 минути след приемането на първите порции храна в устата. Започнало веднъж, то може да продължи с часове дотогава, докогато има храна в стомаха, и спира едва след неговото пълно изпразване.

Стомашен сок

Стомашният сок представлява безцветна течност с характерна миризма и силно кисела реакция: рН ≈ 1,5. Стомашният сок съдържа солна киселина, натриев хлорид, калиев хлорид, магнезиев и калциев фосфат, сулфат, ензимите пепсин, химозин и липаза, някои белтъчни съединения, малки количества млечна киселина, аденозинфосфорна и креатинфосфорна киселина, пикочина, пикочна киселина и др. Солната киселина създава оптималната реакция за действието на ензимите. Пепсинът се отделя в неактивна форма и се превръща в активен ензим под въздействие на солната киселина. Под негово влияние белтъчините се разпадат до албумози и пептони. Под влиянието на химозинът белтъкът на млякото се съсирва, поради което той се задържа в стомаха и неговите съставни части се подлагат по-дълго време на действието на ензимите. Липазата се отделя в малко количество, има слаба активност и разцепва само тези мазнини, които се намират в емулгирано състояние, като например мазнините в млякото.

По време на храносмилане стомашният сок се отделя на две фази — нервно-рефлексна и хуморална, като този, отделян по време на хуморалната фаза, има по-слаба смилателна сила и по-малка киселинност.

Нервно-рефлексно сокоотделяне По време на тази фаза стомашното сокоотделяне става по нервно-рефлексен път, при което в него вземат участие както безусловно рефлексни, така и условно рефлексни механизми. Дразнителите, предизвикващи отделянето на стомашния сок, могат да са както самата храна, която дразни химично и механично рецепторите в устната кухина и стомаха, така и нейният вид и мирис, както дори и представата или мисълта за храна. Има обаче и вещества, като например мазнините, които потискат стомашната секреция за период от 2-4 часа, при което апетитът намалява. Подобен ефект може да се получи и при редица емоционални състояния на гняв, ярост, страх и пр., както и при ядене на невкусна, неприятна и с лоша миризма храна.

Сокът, който се отделя от стомашните жлези по време на тази фаза, преди още храната да е попаднала в стомаха, се нарича „апетитен сок“. Той има за цел да подготви стомаха за посрещането на храната и нейното бързо повлияване. Нервно-рефлексната фаза на стомашното сокоотделяне продължава около 1,5-2 часа, след което постепенно се замества от втората хуморална фаза.

Хуморално сокоотделяне Причина за отделянето на стомашен сок в тази втора фаза могат да са някои химични вещества, които, разнасяни чрез кръвта, достигат до стомашните жлези и подбуждат и поддържат стомашната секреция. Такива са продуктите от разпадането на хранителните вещества, които, след като се всмукнат през стените на червата, преминават в кръвта и по кръвен път подбуждат и поддържат стомашната секреция.

Храносмилане в дванадесетопръстника След като стомашните сокове смелят храната в стомаха до химус, последният преминава на отделни порции в дванадесетопръстника, където върху него се изливат нови три сока: панкреатичният, жлъчният и чревният.

Панкреатичен сок

Панкреатичният сок се изработва от задстомашната жлеза само през време на храносмилане и чрез един отводен канал се излива направо в дванадесетопръстника. След като отделянето започне, то може да продължи с часове (6 до 14 часа). В зависимост от количеството и качеството на храната се променя и количеството и качеството на самия сок, като най-голямо количество панкреатичен сок се отделя при обработката на въглехидратна храна, по-малко на белтъчна храна и най-малко на мазнини. При човек за едно денонощие се отделя около 1,5-2 л панкреатичен сок. Той има рН 7,6-8,4 и съдържа бикарбонати и неактивни ензими, като трипсиноген, химотрипсиноген и прокарбоксипептид (за разграждане на белтъците), амилаза, малтаза, захараза и лактаза (за разграждане на въглехидратите), и липаза и естераза (за разграждане на липидите).

Отделянето на панкреатичния сок става по два начина – нервно-рефлексен и хуморален.

Нервно-рефлексно сокоотделяне