Сетивната система () е система от органи, част от нервната система, която обработва информация, получена от сетивата. Всяка сетивна система се състои от рецептори, нерви и части от мозъка, участващи в сетивните възприятия. При много животни има по няколко отделни сетивни системи – за зрение, слух, осезание, вкус, обоняние. Представлява сложна невродинамична система, която по своята функция и строеж е преди всичко аферентно образувание. Тази функция е продукт на историческото развитие на организма, който в хода на еволюцията се приспособява все по-точно да разграничава свойствата на дразнителите, падащи върху рецепторите.

Видове сетивни системи Според начина по който се получава дразнението сетивните системи биват външни и вътрешни:Общи сведения за сетивните системи Medicina-bg.info, Физиология, Част I Външни Контактна, при която дразнението се получава чрез непосредствен контакт. Кожна сетивна система Вкусова сетивна система Дистантна, при която дразнението се получава от разстояние. Слухова сетивна система Зрителна сетивна система Обонятелна сетивна система Вътрешни Проприоцептивна, изградена от мускулни вретена играещи ролята на рецептори за разтягане. Вестибуларна, при която се извършва преразпределение на мускулния тонус и предизвиква мускулни съкращения. Висцерална, свързана с разтягане на стената на гастро-интестиналния тракт.

Възприятия В научните среди се води дискусията за това какво точно представлява терминът възприятие и колко са типовете възприятие. Въпреки това нормално се счита, че традиционно има възприятие за допир, вкус, мирис, светлина и звук. Освен тези основни типове възприятия, някои бозайници имат способност да реагират на болка, местоположение в пространството, движение на части от собственото тяло и температура. Някои други животни са способни да усещат магнитни и електрични полета.Hofle, M., Hauck, M., Engel, A. K., & Senkowski, D. (2010). Pain processing in multisensory environments. [Article]. Neuroforum, 16(2), 172-+.

Рецептори

Началните етапи на възприятието включват специфичен стимул на чувствителна част от тялото, наречена рецептор. Рецепторите представляват свободни нервни окончания или специализирани клетки, които реагират на точно определен тип стимули (сигнали, дразнения). Различните видове рецептори са максимално чувствителни към точно определен вид дразнител, наречен адекватен дразнител (звук, топлина, светлина, и пр.)

Класификация Съществуват много класификации на рецепторите, но следните три са основните, които намират приложение.

Според енергията на дразнение Според енергията на дразнение рецепторите се категоризират в четири основни групи – хеморецептори, фоторецептори, механорецептори и терморецептори. Всички те реагират на различен физичен стимул и трансформират сигнала в т.нар. акционен потенциал. Акционнияt потенциал се придвижва по аферентните нервни пътища към главните участъци на нервната система, например в мозъка, където информацията се обработва и интерпретира.

Хеморецептори Хеморецеторите или хемосензорите са отговорни за възприемането на стимули от химични съединения, като преобразуват сигнала в акционен потенциал. Те са два основни типа: Обонятелни хеморецептори – способни са да възприемат дразненето от газообразни и аерозолни химични съединения. Вкусови хеморецептори – реагират на разтворени химични съединения.

Фоторецептори Фоторецепторите са способни да преобразуват светлинните (електромагнитни) сигнали в мембранен потенциал.

Коничните клетки (или колбички) са фоторецептори, които реагират на определен цвят на светлината (дължина на електромагнитната вълна). При хората три типа колбички са отговорни за разпознаването на трите основни цвята – син, зелен и червен.

Пръчковидните клетки са фоторецептори, реагиращи на интензитета на светлината, позволяващи зрение при ниски нива на осветление.

Съотношението между пръчките и колбичките корелира с това дали животното е с дневен или нощен ритъм на живот. При хората съотношението пръчковидни клетки:колби е около 20:1, докато при нощните животни, като например горската улулица, това съотношение е около 1000:1.

Механорецептори Механорецепторите са сензорни рецептори, които реагират на механични сили като налягане и усукване Winter, R., Harrar, V., Gozdzik, M., & Harris, L. R. (2008). The relative timing of active and passive touch. Brain Research, 1242, 54 – 58. doi: 10.1016/j.brainres.2008.06.090. Механорецептори са разположени във вестибуларния апарат и отговарят за усещането за звук и местоположение в пространството, но друга група е разположена в покривните тъкани на тялото и се разделя на четири типа:

Бавно адаптивни рецептори тип 1, които реагират на постоянен стимул с ниска честота и са отговорни за възприятие за формата на орган или тъкан. Бавно адаптивни рецептори тип 2, които реагират на опъване и реагират на относително постоянни стимули. Бързо адаптивни рецептори, които реагират на движение. Палисадни рецептори, реагиращи на високочестотни стимулации и даващи усещането за много лек досег.

Терморецептори Терморецепторите се отговорни за сигнализирането при промяна в температурата. Въпреки че механизмyt, по който това става, не е напълно изяснен, има достатъчно доказателства за присъствието на два типа терморецптори при бозайници: Крушовидни корпускули (рецептори на Краусе) са отговорни за детекцията на повишение на температурата над телесната. Руфинови корпускули (рецептори на Руфини) реагират на понижение на температурата под телесната.

Според начина, по който се получава дразнението Според начина, по който се получава дразнението, рецепторите могат да бъдат екстерорецептори (външни) и интерорецептори (вътрешни).

Екстерорецептори Към този вид спадат зрителните, слуховите, тактилните, болевите, температурните, вкусовите и обонятелните рецептори.

Интерорецептори Отнасят се висцерорецепторите на кръвоносните съдове, проприорецепторите на мускулите, ставите и сухожилията, и вестибуларните рецептори на органа на равновесието.

Според вида на усещането Според вида на усещането рецепторите биват: зрителни, вкусови, обонятелни, слухови, тактилни, температурни и болкови.

Общи свойства на рецепторите Праг на чувствителност Прагът на чувствителност представлява минималното дразнение, което е способно да възбуди даден рецептор. В зависимост от различни фактори и от моментното физиологично състояние на организма обаче, възбудимостта е различна. Когато дразнението е под прага на чувствителност, не се получава усещане за дразнителя, а при надпрагово дразнение се появява усещане, което нараства с увеличаване на дразнението, като при много големи стойности на дразнението започва да се получава усещане за болка.

В зависимост от това дали усещането е строго локализирано или е по-дифузно, по-разсеяно и дори неясно и смътно чувствителността бива: Епикпикритична чувствителност. Кожната, тактилната и болевата рецепция имат по-строга локализация в усета. Протопатична чувствителност. Към този вид спада чувствителността за глад образувана при перисталтиката на червата.

Диференциален праг Диференциалният праг е тази минимална промяна в големината на дразнителя, която може да бъде различена. И той, както прага на дразнение се влияе също от много фактори.

Стимул Сетивната система е способна да реагира на четири основни показателя на стимулите – вид, интензитет, местоположение и продължителност. Така например моментът на пристигане и фазата на звуковата вълна, носи достатъчна информация за местоположението на източника на звук. Рецепторите реагират на точно определен тип стимули. Механорецепторите анализират информация при допир и натиск, а рецепторите за температура реагират на понижение или повишение на температурата. Активираният рецептор създава акционен потенциал, която носи информация за интензитета на стимула. По този начин типът на рецептора и видът на акционния потенциал се използват от нервната система за идентификация на вида дразнител и неговата сила. Продължителността на стимула или времето на действие се детектира, посредством периода, в който определен тип рецептор е стимулиран.

Еволюционна диференциация и специализация на анализаторите В хода на приспособителната еволюция, като се започне от примитивната чувствителност при едноклетъчните и се стигне до анализатора при висшите животни са се проявили няколко тенденции: Нарастване на дразнимостта и възбудимостта на рецептора, които в значителна степен превъзхождат тези на нервното влакно. Приспособяване на рецептора само към един вид дразнител, който става все по-специфичен или се формира като адекватен за даден вид рецептори. Локализация на рецепторите при изграждане на сетивния орган.

Важен фактор в развитието и усложняването на устройството на анализаторите е възможността за движение на животните. Тези които са се приспособили към живот без движение притежават само рецептори, които се възбуждат от пряк контакт. За разлика от тях, тези които се движат активно притежават механизми, приемащи дразненията предимно с предния край на тялото. Причината за концентрацията им в тази част е, че на това място става по-честа интензивна среща с дразнителите.

По-бързото придвижване на тялото стимулира формирането на дистантните анализатори. Такива са зрителен, слухов и отчасти мирисен. С тях животното се информира за свойствата на дразнителя от разстояние. Другият вид анализатори като осезанието и вкуса се наричат контактни. За разлика от дистантните за стимулирането им е нужен пряк контакт.

Анатомия и физиология на анализаторите Вкусов анализатор

При бозайниците рецепторите за четирите основни вкуса са разположени неравномерно върху различните части на езика. При човека чувствителността към сладко е най-силно изразена във върха на езика, към кисело на страничната му повърхност, за горчиво в задната му област и за солено отстрани на езика в предната му част. Вкусовите клетки са групирани във вкусови луковици, а те от своя страна са групирани във вкусови папили. С напредване на възрастта броят им намалява, а чувствителността става все по-ограничена. При хищните животни вкусовият анализатор не е добре развит, поради еднообразието на храната, птиците също имат по-слаба необходимост от развит вкус.

Адекватен дразнител за вкусовата рецепция са разтворимите във вода вещества. Тези, които не са разтворими не могат да предизвикат вкусови усещания и в случая остават безвкусни. Към вкусовата сетивност от значение са и връзките с други анализатори. Това са мирисния и тактилния, както и проприорецепторите на дъвкателната мускулатура. Горещата и студената храна понижават вкусовата чувствителност.

Обонятелен анализатор

Чрез обонянието се получават мирисни сигнали за наличието в дадена среда на газообразни и диспергирани във въздухообразно състояние вещества. Рецепторният апарат е разположен в т.нар. мирисна област, която се намира в задната част на дорзалната конха и задната горна част на носната преграда. Животни, при които обонянието е добре развито и е от първостепенно значение се наричат макросоматици. За тях обонянието е от съществено значение при търсенето и разпознаването на храната, при комуникацията с други животни, в отбранителното поведение, при придвижването про следи свързани с опасности, при откриване на партньора в сексуалното поведение. Други гръбначни, сред които влизат основно птиците приоритет в сензорния капацитет има зрителната функция, а обонянието остава на заден план. Тези животни се наричат микросоматици. Към тази група спадат и маймуните и човека.

Мирисните рецептори са представени от специализирани олфакторни клетки, които се удължават в периферния си край като тънки косъмчета или фибри. Мирисните косъмчета представляват най-повърхностният рецептор на организма.

Зрителен анализатор