Въоръжените сили на Русия в Руско-турската война (1877 – 1878) са основен участник и страна в Руско-турската война (1877 – 1878).
В навечерието на войната
Въоръжените сили на Русия са в процес на основно преустройство в съответствие с военната реформа на военния министър генерал-лейтенант Дмитрий Милютин. През 1874 г. е въведена всеобща военна повинност. Служат 25% от военно-задължените, определени по жребий. Останалите мъже от 20- до 40-годишна възраст са зачислени направо в опълчението. Срокът на военна служба дава възможност да се създаде значителен резерв от обучени войници.
Състав и структура През 1876 г. списъчният състав на руската армия е 1 474 498 войници и 25 953 офицери. Състои се от: редовни полеви войски: пехота, кавалерия, артилерия, инженерни части, свързочни части и флот; тилови войски; запасни войски; спомагателни войски; нередовни войски: казаци, части от неруски националности; опълчение.
Основна тактическа единица в пехотата е пехотен батальон. Съставен е от 5 пехотни роти по 168 офицери и войници във всяка. Четири от ротите са линейни, а петата е стрелкова, съставена от най-добрите войници.
Пехотният полк е съставен от 3-ри пехотни батальона.
Пехотната бригада е от 2-ва пехотни полка.
Пехотната дивизия е от 2-ва пехотни бригади. Гвардейската пехотна дивизия има по 16 пехотни батальона (по 4-ри пехотни роти във всеки), като броят на войниците е равен на броя в пехотната дивизия.
Конната дивизия се състои от 2 конни бригади. Конната бригада е от 2 конни полка. Конният полк е от 4-ри конни ескадрона по 128 офицери и войници във всеки.
Донският казашки полк е от 6 конни сотни.
Пешата артилерийска батарея има 8 оръдия. Конно-артилерийската батарея е с 2 оръдия. По-голямото формирование е артилерийската бригада.
Армейският корпус е най-голямото съединение. Състои се от 2 пехотни дивизии, 1 конна дивизия и 2 артилерийски бригади.
Черноморския флот, поради ограниченията на Парижкия договор от 1856 г., се състои от 2 броненосеца, 4 корвета, 20 парахода, 14 шхуни, 1 баркас, 5 катера, 7 миноносеца и 22 мобилизирани граждански парахода.
Войнишкият състав е добре подготвен, храбър и самопожертвователен.
Подофицерският състав, който командва най-малките тактически подразделения, е сравнително добре обучен и с малък боен опит.
Офицерският състав е 60% от необходимия за случай на война. Две трети от него са с добра и задоволителна обща и специална подготовка. Добре подготвените офицери служат предимно в гвардията, артилерийските и инженерните части и по-малко в армейската пехота и конницата. Щабните офицери, средният и висшият команден състав притежават солидна подготовка и много често са завършили военни академии.
Тактика В полевата тактика на пехотата основен боен строй е батальонният. Стрелковите вериги имат допълваща роля. Значение се отдава на щиковия удар при непосредствено сближаване с противника.
Тактиката на конницата е развръщане от походен в боен строй от движение. Прилага се с елементи на парадност. В бойните действия нейната роля се подценява. По тази причина ефективният ѝ принос е най-вече в преследването на противника и проникването в дълбокия тил.
Инженерните войски са на голяма висота. Успешно се справят със съвременните фортификационни съоръжения и понтонните мостове.
Артилерията прилага добре огъня от близки разстояния. Поради недостига на далекобойни оръдия отстъпва в средния и далечния обстрел.
Свързочните части са ефективни и се справят с 9 военно-походни телеграфни парка, всеки с по 8 апарата и 100 км. кабел.
Обозът е разнообразен и достатъчен. Поради неразвитостта на жп мрежата на Балканския полуостров основната теглителна сила е животинската.
Черноморският флот успешно прилага минните атаки на лейтенант Степан Макаров и парализира османския флот.
При провеждането на полевите операции успешно се прилага създаването на временни Сборни отряди или колони за решаването на оперативните задачи. Широко се практикува обхващането на противника и фланговите удари при боевете от движение и с висока степен на маневреност. При позиционните боеве фронталните атаки често се съчетават с обхващане на противника.
Въоръжение В навечерието на войната руската армия е въоръжена с първите образци нарезно оръжие. В пехотата с пушки „Бердан 1“ и „Бердан 2“ са въоръжени 35% от войниците, с „Крнка“ – 50% и с „Карле“ – 15%. Най-добри качества има „Бердан 2“, образец 1870 г. (до 20 изстрела в минута, далекобойност до 4000 крачки). Съответства на най-добрите пушки на епохата, в т.ч. и на пушката „Пибоди-Мартини“, въведена на въоръжение в османската армия.
Частите, въоръжени с „Бердан 1“, спешно са превъоръжени в навечерието на войната с „Бердан 2“. Пушката „Крнка“ (до 12 изстрела в минута, далекобойност до 2000 крачки) съответства на пушка „Шнайдер“ в османската армия, но няма добър прием сред войниците (при продължителна стрелба не изхвърля добре гилзите). Пушката „Карле“ има някои предимства в сравнение с „Крнка“, но често прави засечки. Българското опълчение е въоръжено с пушка „Шаспо“ обр. 1866 г. с тесак. Пехотното оръжие е многосистемно, не се използва достатъчно скорозарядност и далекобойност. Констатиран е недостиг на патрон като на войник средно са 180 – 185 бр.
Конницата е въоръжена с пики, саби, револвери, карабини и пушки от облекчен тип.
Артилерията е въоръжена с полски (4- и 9-фунтови) и планински (3-фунтови) оръдия. Деветфунтовите оръдия са с тегло 1700 kg, стрелят с граната на 3200 m. при начална скорост 320 m/s. Четирифунтовите са с тегло 1300 kg, стрелят на 2500 m. при начална скорост 300 m/s. Трифунтовите са с тегло 245 kg, разглобяеми и преносими с животни, стрелят на 1423 m при начална скорост на гранатата 213 m/s. Всички оръдия са бронзови, пълнят се отзад, имат клинов затвор и нарези. Средно на оръдие са налични по 98 – 168 снаряда. Стреля се с обикновени гранати и шрапнели (ефикасни на къси и средни разстояния до 2000 m) и картеч (резултат до 420 m) Артилерийското въоръжение е многосистемно, сложно, с недостатъчност при далекобойните и средни системи, неефективно при стрелба срещу землени укрепления редути, които широко се използват от противника.
Действаща армия на Балканския полуостров
Върховен главнокомандващ на въоръжените сили на Русия е император Александър II.
На 1/13 ноември 1876 г. е създадена действаща армия за Руско-турската война (1877 – 1878) на Балканския полуостров. Главнокомандващ на действащата армия е Великият княз Николай Николаевич, който има извънредни пълномощия. Действията му се контролират пряко от императора, който през почти целия период на войната е при действащата армия.
В началото на войната е в състав: 100 пехотни батальона, 150 ескадрона, 472 оръдия и др. До 25 юни/7 юли 1877 г. съставът ѝ нараства до 182 Пехотни батальона, 215 ескадрона, 802 оръдия и др. През месец септември – октомври е усилена със 100 000 офицери и войници и 40 батареи, а през месец ноември с още 100 000 офицери и войници.
Ежедневно в реалните бойни действия участват около 300 000 офицери и войници. Разделени са на отряди съгласно стратегическия план за водене на войната. В хода на действията са усилвани и структурирани. Получават заповеди и задачи съобразно с етапите на войната: начален, борба за надмощие, настъпателен и заключителен. В навечерието на военните действия са: Западен отряд от 35 000 офицери и войници и 108 оръдия с командир генерал-лейтенат Николай Криденер. Преден отряд от 12 000 офицери и войници и 40 оръдия с командир генерал-лейтенант Йосиф Гурко. На 30 юли/11 август разформирован като отделна бойна единица. Русчушки отряд – 70 000 офицери и войници и 102 оръдия с командир престолонаследникът Алексанър Александрович. Чаиркьойски отряд с командир генерал-лейтенант Сергей Татишчев, Османпазарски отряд с командир генерал-майор Леонел Раден от всичко 20 000 офицери и войници. Долнодунавски отряд от 30 000 офицери и войници с командир генерал-лейтенант Аполон Цимерман.
Корпусна организация Според „Бойно разписание на руската действаща армия в Руско-турската война (1877 – 1878)“ корпусната организация в началото на войната е:
Гвардейски корпус, престолонаследник княз Александър Александрович
1-ва Гвардейска пехотна дивизия, генерал-майор Отон Раух 2-ра Гвардейска пехотна дивизия, генерал-лейтенант Павел Шувалов 3-та Гвардейска пехотна дивизия, генерал-лейтенант Василий Каталей 2-ра Гвардейска кавалерийска дивизия, генерал-лейтенант Йосиф Гурко 3-та Гвардейска конно-артилерийска бригада, генерал-майор Александър Шепелев 1-ва Гвардейска артилерийска бригада, генерал-майор Едуард Овандер 2-ра Гвардейска артилерийска бригада, полковник Иван Бураго 3-та Гвардейска артилерийска бригада, полковник Михаил Зиновиев
Гренадирски корпус, генерал-лейтенант Иван Ганецки 2-ра Гренадирска дивизия, генерал-лейтенант Владимир Свечин 3-та Гренадирска дивизия, генерал-майор Михаил Данилов 2-ра Гренадирска артилерийска бригада, полковник Александър Шеголев 3-та Гренадирска артилерийска бригада, генерал-майор Николай Сидоров
1-ви армейски корпус 24-та пехотна дивизия, генерал-лейтенант Константин Гершелман 1-ва кавалерийска дивизия, генерал-лейтенант Михаил Дохтуров 24-та артилерийска бригада, полковник Алексей Шепелев 1-ва и 2-ра конна батарея
4-ти армейски корпус, генерал-лейтенант Павел Зотов 16-а пехотна дивизия, генерал-лейтенант Всеволод Померанцев 30-а пехотна дивизия, генерал-лейтенант Николай Пузанов IV кавалерийска дивизия, генерал-лейтенант Евгений Крылов 16-а артилерийска бригада, генерал-майор Борети 3-та артилерийска бригада, полковник Александър Свиньин
8-и армейски корпус, генерал-лейтенант Фьодор Радецки 9-а пехотна дивизия, генерал-лейтенант княз Николай Святополк-Мирски 14-а пехотна дивизия, генерал-майор Михаил Драгомиров 8-а кавалерийска дивизия, генерал-лейтенант Александър Манвелов 9-а артилерийска бригада, генерал-майор Алексей Аносов 14-а артилериска бригада, полковник Михаил Зиновиев
9-ги армейски корпус, генерал-лейтенант барон Николай Криденер 5-а пехотна дивизия, генерал-лейтенант Юрий Шилдер-Шулднер 31-ва пехотна дивизия, генерал-лейтенант Николай Веляминов 9-а кавалерийска дивизия, генерал-майор Павел Лашкарев 5-а артилерийска бригада, генерал-майор Даниил Похитонов 31-ва артилерийска бригада, генерал-майор Едуард Гилхен
11-и армейски корпус, генерал-лейтенант княз Алексей Шаховски 11-ва пехотна дивизия, генерал-майор Казимир Ернрот 32-ва пехотна дивизия, генерал-лейтенант Александър Аллер 11-а кавалерийска дивизия, генерал-лейтенант Леонид Татищев 11-а артилерийска бригада, полковник Иван Прейс 32-ра артилерийска бригада, генерал-майор Пьотър Мухин
12-и армейски корпус, генерал-лейтенант Пьотър Вановски 12-а пехотна дивизия, генерал-лейтенант барон Александър Фиркс 33-та пехотна дивизия, генерал-майор Алексей Тимофеев 12-а кавалерийска дивизия, генерал-майор барон Александър Дризен 12-а артилерийска бригада, генерал-майор Василий Калмиков 33-та артилерийска бригада, полковник Александър Висковатов
13-и армейски корпус, генерал-лейтенант барон Александър Ган 1-ва пехотна дивизия, генерал-лейтенант Дмитрий Прохоров 35-а пехотна дивизия, генерал-лейтенант Николай Баранов 13-а кавалерийска дивизия, генерал-майор Леонел Раден 1-ва артилерийска бригада, генерал-майор Симонов 35-а артилерийска бригада, полковник Микел
14-ви армейски корпус, генерал-лейтенант Аполон Цимерман 17-а пехотна дивизия, генерал-майор Виктор Пороховников 18-а пехотна дивизия, генерал-лейтенант Александър Нарбут I Донска казашка дивизия, генерал-лейтенант Иван Шамшев 17-а артилерийска бригада, генерал-майор Вилхелм Фриде 18-а артилерийска бригада, генерал-майор Богданов
7-и армейски корпус, генерал-лейтенант Николай Ганецки, за охрана на Черноморското крайбрежие
10-и армейски корпус, генерал-лейтенант Семьон Воронцов, за охрана на Черноморското крайбрежие
Части извън корпусната организация 2-ра пехотна дивизия, генерал-майор княз Александър Имеретински 3-та пехотна дивизия, генерал-лейтенант Павел Карцов