Светлозар Игов

Светлозар Атанасов Игов е български учен, литературен критик и историк, есеист, поет, белетрист и преводач. Преподавател в Софийския и в Пловдивския университет; професор.

Автор е на книги с монографични литературоведски изследвания, литературни студии, статии, очерци.

Биография Роден е на 30 януари 1945 г. в с. Радуил, Самоковско. Завършва славянска филология в Софийския държавен университет през 1966 г. Специализира славянски литератури в Белград и Загреб (1967 – 1968).

Преподавател е в Софийския университет (1967 – 1969). Заради подкрепа на Пражката пролет е уволнен в началото на 1969 г., забранена му е преподавателска и научна дейност, както и да пътува в чужбина.

Редактор е във в. „Литературен фронт“ (1969 – 1970), сп. „Съвременник“ (1971 – 1977), главен редактор на сп. „Език и литература“ (1994 – 2005).

Работи в Института за изкуствознание при БАН (1976 – 1978). Научен и старши научен сътрудник (1978, 1988) в Института за литература при БАН. Преподавател в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ (от 1978). През 1978 г. защитава докторска дисертация на тема „Иво Андрич – творческо развитие и художествена структура“.

Създател е на наградата „Дъбът на Пенчо“. Председател е на журито на националната награда за поезия „Иван Николов“ за 2019 г.Номинации. Национална награда за поезия „Иван Николов“ 2019, електронен бюлетин „Културни новини“, 21 ноември 2019 г.„Яна Букова с Националната награда за поезия „Иван Николов“, сайт на издателство „Жанет 45“

Член е на Съюза на българските писатели.Членове на СБП. Официален сайт на СБП. Посетен на 9 юни 2026 г.

Умира в София на 28 септември 2023 г.

Творчество

Светлозар Игов започва да публикува в периодиката през 1960 г. Интересите му са в областта на историята и критиката на българската литература, поетиката на романа, общото и сравнително литературознание, славянски литератури, теория и критика на превода. Познава, изследва и популяризира класическата и модерна философска и литературна мисъл. Активно се занимава с оперативна критика. Изявява се и в областта на художествената литература: поезия, проза, фрагменти, афоризми, есета, пиеси. Има също заслуги като преводач и съставител на антологии.

Награди Трети носител е на Националната награда за литературна критика „Иван Радославов и Иван Мешеков“ (1999). През 2006 г. е удостоен с Национална литературна награда „Иван Динков“, връчвана от Община Пазарджик за творчески постижения в съвременната българска литература, за изследвания върху творчеството на Иван Динков и за популяризирането му. Удостоен е с награда „Йордан Йовков“ (2010)„Слово на Светлозар Игов“ при получаването на отличието за принос в научното изследване и популяризиране на Йовковото литературно наследство, Добрич, 18 ноември 2010 г. Вазова награда (2012)Цветана Георгиева, „Светозар Игов получи Вазовата награда за литература!“, в-к „Марица“, 9 юли 2012 г.

Семейство Светлозар Игов е баща на преводача и философ Атанас ИговАнтония Велкова-Гайдаржиева, „При Светлозар Игов“, Портал за култура, изкуство и общество, 16 октомври 2023 г. и чичо на писателя и преводача Ангел Игов.Ангел Игов, „Светлозар Игов на 60 години“, в-к „Култура“, бр. 4 (2619), 4 февруари 2005 г.

Памет През декември 2023 г. Институтът за литература към Българската академия на науките организира национална научна конференция в памет на Елка Константинова и Светлозар Игов. Конференцията е озаглавена „Българското литературознание от втората половина на XX век: зони на (не)свободата“.„Българското литературознание от втората половина на XX век: зони на (не)свободата“, електронен бюлетин „Културни новини“, 9 ноември 2023 г.„Кръгла маса в памет на Елка Константинова и Светлозар Игов на тема „Зони на (не)свободата“ (програма), сайт на Института за литература при БАН, 15 декември 2023 г.

Библиография Литературознание „Високо, при извора“. Критики и есета (1974) „Хуманизъм и творчество“ (1978, 1981) „Грозните патета. Критическо ежедневие“ (1984) „Българийо, за тебе пяха“. Литературно-исторически портрети (1985) „Богомил Райнов“. Студия (1986) „Призори. Фрагменти“ (1988) „Грозните патета. Книга втора“ (1989) „Поезията на Николай Кънчев“. Студия (1990) „Павел Вежинов“. Студия (1990) „История на българската литература 1878–1944“ (1990, 1991, 1992, 1993, 1995)Антония Велкова-Гайдаржиева, „Апология на „История на българската литература“ от Светлозар Игов“, Портал за изкуство, култура и общество, 6 ноември 2019 г.Николай Аретов, „История на Светлозар Игов“ , Портал за изкуство, култура и общество, 4 август 2003 г. „От Ботев до Йовков“ (1991) „Иво Андрич: Творческо развитие и художествена структура“. Монография (1992) „Български шедьоври“ (1992) „Призори. Книга втора“ (1994) „Творби от българската класика“ (1995) „Петър Алипиев. Литературна анкета“ (1995) „Кратка история на българската литература“ (1996, 2005) „Апостолът, Геният, Патриархът – Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов“ (1996) „Привечер“ (1999) „Българската литература XX век – От Алеко Константинов до Атанас Далчев“ (2000) „История на българската литература 1878-1989“ (2001, 2010) „Поезията на Иван Цанев: Четири статии“ (2001) „Български писатели: Поети, прозаици, драматурзи, критици“ (2001) „Призори. Книга трета“ (2005) „Книга за Пенчо Славейков“ (2006) „Бай Ганю“ и Бай Ганю. Загадъчната творба за проблематичния българин Бай Ганю“ (2008) „Балканът, ханът и чифликът“ (2011) ISBN 978-954-740-047-4 Антония Велкова-Гайдаржиева, „За Йовковия „метафизичен реализъм“, рец. в електронно списание LiterNet, 8 декември 2011 г., № 12 (145). „Златомир Златанов и модерният обрат“. София: Захарий Стоянов, 2014, 152 с. ISBN 978-954-09-0866-3

Поезия „Ранният край на лятото“. Поезия (1995) „Отсъствие“. Поезия (1999) „Tragelaphos и други стихотворения“ (2000) „Там“. Поезия (2005)

Романи „Елените“. Роман (1998) „Там на Балканите“. Роман (2012) ISBN 978-954-491-778-4

ПреводиСръбски автори, преведени на български език (Книги), Проект „Растко“. „Югославски морски новели“. Антология. Превод от сърбохърватски Виктория Менкаджиева, Лиляна Райнова, Боян Ничев, Светозар Игов, Жела Георгиева, Катя Йорданова. Варна: Георги Бакалов, 1974, 272 с. (Поредица Световни морски новели; Кн. 6) „Нощен полет. Петима сръбски поети“. Превод от сърбохърватски Светлозар Игов и Николай Кънчев. София: Народна култура, 1989, 221 с. Йован Христич. „Александрийската школа“. Съставителство, предговор и превод от сърбохърватски Светлозар Игов. София: Христо Ботев, 1996, 104 с. (Поредица Ars poetica) Иво Андрич. „Омер паша Латас“. Роман. Превод от сърбохърватски и предговор Светлозар Игов. София: ОФ, 1982, 272 с. Иво Андрич. „Летуване на юг“. Разкази. Съставителство, послеслов и превод от сърбохърватски Светлозар Игов. Варна: Георги Бакалов, 1989, 255 с. Иво Андрич. „Раждането на фашизма“. Съставителство, послеслов и превод от сърбохърватски Светлозар Игов. София: Захарий Стоянов, 2012, 136 с. ISBN 978-954-09-0680-5

Антологии „Начало на века. Най-нова българска поезия 1989–2001“. София: Фондация Ценности, 2001, 318 с.Палми Ранчев, „Бележки към една игология“ , рец. във в-к „Литературен форум“, бр. 40 (481), 4 декември 2001 г.

Бележки

Външни препратки

От и за Светлозар Игов в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България Личен сайт на Светлозар Игов Светлозар Игов в LiterNet Светлозар Игов в Словото Статии на Светлозар Игов в сп. „Литературна мисъл“ Светлозар Игов, Ранният край на лятото. Поезия , в. „Литературен форум“, бр. 5, 26 септември 2000 Светлозар Игов, „Конфликт на интерпретациите: Бай Ганю, Чардафон и Боримечката“ , в. „Литературен форум“, бр. 3 (444), 23 януари 2001 Светлозар Игов, Да се сърдиш на огледалото. Отговор на Леа Коен, електронно списание LiterNet, 24 юли 2009, № 7 (116)

Интервюта „Проф. Светлозар Игов: Обичаме държавата, когато е дойна крава“ , интервю на Люсиена Крумова, в-к „Стандарт“, 3 март 2007 г.

За Светлозар Игов Калина Захова, „Светлозар Игов“, Речник на българската литература след Освобождението, Институт за литература на БАН Борис Минков, „Скритите ходове на професор Игов“, „Литература плюс култура“, 30 май 2000 Йордан Ефтимов, „Легенда за целостта (Проф. Светлозар Игов на 60)“, LiterNet, 29 април 2005 Никола Иванов, „Последният енциклопедист (Светлозар Игов)“, LiterNet, 16 април 2009 Евелина Белчева, „Случаят Светлозар Игов и други „недостоверни случаи“. Предизвикани спомени“, Портал за култура, изкуство и общество, 21 януари 2019 Пламен Антов, Антоанета Алипиева, Жела Георгиева, Златомир Златанов, Бойко Ламбовски, Георги Господинов, Йордан Ефтимов, Людмила Миндова, Юлиан Жилиев, „Думи за Светлозар Игов (1945 – 2023)“, „Литературен вестник“, бр. 35, 18 октомври 2023 г. Марин Георгиев, „Под Иго/в“, marginalia.bg, 15 октомври 2023 Михаил Неделчев, „Помен за Светлозар Игов“, „Литературен вестник“, бр. 8, 27 февруари 2025

Категория:Български литературни критици Категория:Български литературни историци Категория:Български слависти Категория:Български преводачи Категория:Преводачи от сръбски език Категория:Български културолози Категория:Български есеисти Категория:Български драматурзи Категория:Български романисти Категория:Български афористи Категория:Български поети Категория:Възпитаници на Факултета по славянски филологии на Софийския университет Категория:Преподаватели в Софийския университет Категория:Учени от БАН Категория:Преподаватели в Пловдивския университет Категория:Родени в Софийска област Категория:Починали в София