Летяща крепост е нарицателно име за голям четири- и повече моторен бомбардировач със силно отбранително въоръжение (над 4 огневи точки) и тежък бомбов товар. Това понятие навлиза в българската авиационна терминология в началото на 1940-те г. и произхожда от името на американския стратегически бомбардировач Б-17 „Летяща крепост“ (B-17 Flying Fortress - ). То придобива още по-голяма популярност по време на бомбардировките на България през 1943 и 1944 г., когато с името „Летящи крепости“ са наричани (макар и невярно) всички американски бомбардировачи, участващи в тях — една известна част от тези машини, например, са Б-24 „Либърейтър“ (B-24 Liberator) и двумоторните Б-25 „Мичъл“ (B-25 Mitchell).
След 1945 г., с навлизането на авиацията в реактивната ера и развитието на технологиите, понятието „Летяща крепост“ постепенно изгубва смисъла си (поради спецификата на отбранителните системи на съвременните бомбардировачи), въпреки че е използвано още известно време (до края на 1960-те г.), но вече главно с идеологическа цел от официалната държавна пропаганда по това време. Самолети, носещи името „Крепост“ B-17 Flying Fortress („Летяща крепост“) B-29 Superfortress („Суперкрепост“) B-52 Stratofortress („Стратосферна крепост“) Серийно произвеждани бомбардировачи, към които е приложимо названието „Летяща крепост“
B-17 Flying Fortress B-24 Liberator B-29 Superfortress B-36 Peacemaker Avro Lancaster Handley Page Halifax Пе-8 Ту-4 Piaggio P.108
*