Генерал от пехотата () е висше военно звание от рода войски, използвано в някои европейски страни през 18, 19 и 20 век.
България В България званието съществува в периода 1897 – 1944, като едва 19 български офицери достигат до това звание: Данаил Николаев (18 май 1909) Павел Христов (25 март 1917) Стефан Тошев (25 март 1917) Георги Тодоров (15 август 1917) Васил Кутинчев (23 октомври 1918) Православ Тенев (31 октомври 1918) Сава Савов (29 юни 1919) Димитър Гешов (1 юли 1919) Пантелей Киселов (12 декември 1919) Стефан Нерезов (3 септември 1920) Иван Вълков (15 май 1928) Велизар Лазаров (11 септември 1929) Константин Соларов (16 май 1934) Никола Бакърджиев (6 май 1936) Никола Жеков (6 май 1936) Никола Иванов (6 май 1936) Рачо Петров (6 май 1936) Стилиян Ковачев (6 май 1936) Теодоси Даскалов (11 април 1942)
С такова звание към българската войска се числят и владетелите: Княз Александър I Цар Фердинанд Цар Борис III
Германия
В Германия, най-често се среща в Германската империя, Ваймарската република и Третия райх.
По-късно във Вермахта са въведени и звания за генерали от рода войски - танкови, авиация, парашутни, планински, снабдителски, свързочни и др.
Русия Прилага се също и в Руската армия, наред с по-долните звания.
Генерал-майор Генерал-лейтенант
Генерал от рода войски
Генерал от кавалерията, Генерал от пехотата, Генерал от артилерията
Генерал-полковник
Вижте също Генерал
Източници This page is a translation of its German equivalent.
Младши рангГенерал-лейтенантРангГенерал от пехотатаСтарши рангГенерал-полковник
Категория:Военни звания Категория:Пехота