Кю̀нек (Кю̀нец, Кю̀неко, Кю̀ник) е връх в Осоговска планина. Надморската му височина е 1923 mТопографски карти, ГИС на МРРБ (Географски информационни системи на Министерство на регионалното развитие и благоустройство) – http://gis.mrrb.government.bg/ (в някои източници – 1925 m). Име Наименованието на връх Кю̀нек произлиза от името на извора на река Плавилска, намиращ се на югоизток от върха. До извора е имало глинена тръба, а в местния кюстендилски говор за тръба/водопровод са се използвали думите кю̀нец/кю̀нецо/кю̀нек/кю̀неко/кю̀ник.
„Местните имена в Кюстендилско“ (речник, том II Д–К):Умленски, Иван Василев, Георги Тодоров Ковачев. Местните имена в Кюстендилско (речник, том II Д–К). Акад. изд. „Проф. Марин Дринов“, София, 2018.„Кю̀нек(о), вр. В Ос 1925 м, извор, п З 1,5 хижа „Осогово“ при Бог. – В говора кю̀нек ‘тръба, кюнец`. До извора имало глинена тръба. Вж. Кю̀нецо.
Кю̀нецо, ог З 0,2 Бер – имало стар турски водопровод; при Бог = Кю̀неко; н, ог З 5 Вак. – От кю̀нец = кю̀нек. МИ Кю̀нецът в Год. Вж. Завала̀-.“
География Връх Кюнек се намира в западния (по-високия) дял на Осоговска планина. Издига се на едното от двете главни била на планината, започващо от хълма Хисарлъка над град Кюстендил и простиращо се в направление североизток-югозапад до връх Руен и Царев връх (Султантепе). Кюнек е първият връх на това било, който е над гористия пояс на Осогово. Склоновете му са покрити с треви, ниска хвойна, отделни дървета и каменни грамади. В този участък на планината денудационни процеси са разкъсали и отнесли външната обвивка от кристалинни скали (амфиболити, гнайси, шисти) и на повърхността се е показал гранитът, част от осоговския мощен гранитен плутон.Николов, Васил, Марина Йорданова. Планините в България. Акад. изд. „Проф. Марин Дринов“, София, 2002. стр. 123.Иванчев, Емил. Осогово – пътеводител. Изд. „Медицина и физкултура“, София, 1983. стр. 6.
Билни съседи на връх Кюнек са – от запад – връх Човека 2047 m, от когото го отделя терасовиден участък от билото, върху който изпъкват котите 1960 m (наречена връхчето ПлатноДелирадев, Павел. Осогово (популярен очерк). БТД Софийски клон „Ал. Константинов“, печатница „Гладстон“, София, 1927. стр. 53.Иванов, Стефан. Осогово (туристически пътеводител). Български туристически съюз, печатница „Графикс“ ООД, Кюстендил, 2009. стр. 36, 39.) и кота 1965 m, а от изток – връх Шмраката (Шманата) 1722 м (който е в гористия пояс и не изпъква добре), обширната поляна Ешекчийска орница 1626 m и местността Разкола. Северно от връх Кюнек се намира потока Мечкино дере, а на североизток е Памучка река – десни притоци на Глогозка река. На югоизток от върха е изворът на Плавилска река, която минава близо до хижа „Осогово“ и се влива в Скокова река. От южните склонове на Кюнек водят началото си няколко поточета, които се обединяват в двата големи потока Чемерика и Влашки дол – леви притоци на Млачка река (извираща от североизточния склон на връх Човека).
Местоположение Връх Кюнек се намира върху участък от билото с формата на два купола:
Югозападен купол с 3 коти:
Кота 1922,8 m (бетонна кота, част от триангулачната геодезическа мрежа на странатаТопографски карти, ГИС на МРРБ (Географски информационни системи на Министерство на регионалното развитие и благоустройство) – http://gis.mrrb.government.bg/). Кота 1901 m (внушителна грамада от скали и камъни, наречена Кулин камък). Кота 1903,4 m (изпъква слабо над околния терен, покрита е с треви и ниска хвойна).
Североизточен купол с 2 коти:
Кота 1913,3 m (обрасла с треви и ниска хвойна, по стръмния ѝ северен склон има каменни пасажи). Кота 1902,6 m (грамада от скали и камъни във формата на пирамида. С измервания с GPS приемник е установена около 1906-1907 m надморска височина на най-високия камъкДжипиес следа с измерени надморски височини на котите 1902,6 m, 1913,3 m и 1922,8 m: https://drive.google.com/file/d/12PRIgImlUYSmuACHsyyvEWZnlExUttx9/view?usp=sharing).
Координати на котите съгласно местоположенията им върху едромащабната топографска карта на Република България – ЕТК 1:5000, картни листа к9-42-80, к9-43-65:
Кота 1922,8 м: 42.199447° с. ш., 22.607827° и. д. Кота 1901,0 м: 42.197400° с. ш., 22.607935° и. д. Кота 1903,4 м: 42.201184° с. ш., 22.605320° и. д. Кота 1913,3 м: 42.202545° с. ш., 22.610872° и. д. Кота 1902,6 м: 42.203596° с. ш., 22.614278° и. д.
Между двата купола се намира тревиста платовидна заравненост с надморска височина 1889,7 m (наричана Стадиона от членове на туристическо дружество „Осогово“ поради приликата си с футболно игрище). На 170 метра по права линия в югоизточна посока е изворът на река Плавилска, където е имало глинена тръба/кюнец, откъдето идва името на връх Кюнек. Изворът отстои по права линия на 300 метра от кота 1922,8 m и на 430 метра от кота 1902,6 m..
Спор за точното местоположение на връх Кюнек Съществуват няколко възгледа за точното местоположение на връх Кюнек.
Първи възглед: Връх Кюнек има формата на два купола: югозападен с 3 коти и североизточен с 2 коти.
Върху географски, топографски, туристически, кадастрални и информационни карти връх Кюнек е отбелязан на кота 1922,8 m върху югозападния купол. Надморската височина на върха върху картите варира от 1922,8 m до 1929 m. Кулин камък е отбелязан върху картите със знак „Отделно стърчаща скала“ без надморска височина или с височина 1901/1902 m, намираща се южно от кота 1922,8 m.Триверстова руска топографска карта „КАРТА ЧАСТИ БАЛКАНСКАГО ПОЛУОСТРОВА ОБНИМАЮЩЕЙ ВЕСТЬ ТЕАТРЪ ВОЙНЫ 1877-1878г.г.“, мащаб 1 : 126 000, 1877-1878 г. https://maps.hungaricana.hu/en/HTITerkeptar/21846/view/?pg=39&bbox=-32%2C-6607%2C8300%2C1070Триверстова руска топографска карта „КАРТА ЧАСТИ БАЛКАНСКАГО ПОЛУОСТРОВА ОБНИМАЮЩЕЙ ВЕСТЬ ТЕАТРЪ ВОЙНЫ 1877-1878г.г.“, мащаб 1 : 126 000, [1884-1900 г.] http://digilib.nationallibrary.bg/karti/public/evro?id=26Петверстова руска топографска карта „КАРТА ЧАСТИ БАЛКАНСКАГО ПОЛУОСТРОВА ОБНИМАЮЩЕЙ ВЕСТЬ ТЕАТРЪ ВОЙНЫ 1877-1878г.г.“, 1884 г. мащаб 1 : 210 000 https://maps.hungaricana.hu/hu/HTITerkeptar/21838/view/?pg=43&bbox=-805%2C-4659%2C4150%2C-95Топографска карта на България и Македония М 1:210 000, изд. Картографически институтъ, София, 1900-1901 http://digilib.nationallibrary.bg/karti/public/evro?id=171Топографска карта „Поправена и попълнена карта на България. 1899-1911“. Изд. Военно-картографически институт, 1899-1940, лист „Кюстендилъ“ 1909 г. http://digilib.nationallibrary.bg/karti/public/evro?id=33Осоговска планина. Централенъ дѣлъ. Мѣрка 1:126,000. Приложение къмъ книгата Осоговска планина отъ П. Делирадевъ (карта). БТД Софийски клон „Ал. Константинов“, печатница „Гладстон“, София, 1927.Топографска карта 1:100 000, картен лист K-34-70 – https://maps.vlasenko.net/smtm100/k-34-070.jpg.Топографска карта 1:50 000, картни листа к9-42-Б, к9-43-А. ГИС на МРРБ http://gis.mrrb.government.bg/.Едромащабна топографска карта ЕТК 1:5000, картни листа к9-42-80, к9-43-65. ГИС на МРРБ http://gis.mrrb.government.bg/.Осогово: Трите буки (карта, 1:50 000). Изд. ГАБ-Главно управление по геодезия и кадастър, КИИП по картография, София, 1980.Общогеографска карта и карта на Осоговска планина. Карти. КИПП по картография. Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я)ISBN 954-90993-1-8.Осоговска планина (туристическа карта 1:70 000, първо издание). Изд. „Картография“ ЕООД, София, 2005.Осоговска планина (туристическа карта, 1:50 000). Изд. „КартГео“ ООД, Троян, 2009.
В Едромащабната топографска карта на Република България ЕТК 1:5000 с името Кулин камък е обозначена местност южно от кота 1922,8 m.Едромащабна топографска карта ЕТК 1:5000, картни листа к9-42-80, к9-43-65. ГИС на МРРБ http://gis.mrrb.government.bg/.
Коти 1903,4 m, 1913,3 m и 1902,6 m не са отбелязани с имена върху картите.
В кадастралната карта и регистри на Агенция по геодезия, картография и кадастър са дадени поземлени имоти в местността КЮНЕЦ с идентификатори 58129.19.591, 58129.19.592, 58129.19.593 и 58129.19.558, намиращи се върху южния и източния склон, спускащи се от кота 1922,8 m, и имоти в местността КУЛИН КАМЪК с идентификатори 58129.19.530, 58129.19.531, 58129.19.532, 58129.19.533, 58129.19.582, 58129.19.584, 58129.19.585, 58129.19.587, 58129.19.588, 58129.19.589, 58129.19.590, 58129.19.594, 58129.19.595, намиращи се на юг и изток от кота 1901 m.КАИС Портал
Втори възглед: Връх Кюнек е грамадата камъни във формата на пирамида върху североизточния купол с най-ниската кота 1902,6 m (с измервания с GPS приемник е установена около 1906-1907 m надморска височина на най-високия камък), а югозападният купол е самостоятелен връх без име или с име Кулин камък.
Привърженик на този възглед е Павел Делирадев, който в своята книга „Осогово“ (1927 г.) пише следното:Делирадев, Павел. Осогово (популярен очерк). БТД Софийски клон „Ал. Константинов“, печатница „Гладстон“, София, 1927. стр. 53-54.„Кюнекъ. (1929) С него завършва високото било Царъ-връхъ – Кюнекъ, което въ източната си частъ е съставено отъ гранитния лаколитъ. Върхът е добре оформенъ само отъ северъ и изтокъ; на югозападъ отъ него е развило едно малко плато, прорѣзано от изворитѣ на Плавилото и съ върхообразна канара, наречена Кулинъ камъкъ. В повечето географски карти мѣстата на тѣзи два върха близнака сѫ размѣнени, като западниятъ се сочи за Кюнекъ, а името на Кулинъ камъкъ не се споменава. Отъ Кюнека се разкрива най-обширния източенъ изгледъ от нашата планина.“На приложената от Павел Делирадев карта към книгата си върхът е даден отново на югозападния купол, а не на североизточния.Осоговска планина. Централенъ дѣлъ. Мѣрка 1:126,000. Приложение къмъ книгата Осоговска планина отъ П. Делирадевъ (карта). БТД Софийски клон „Ал. Константинов“, печатница „Гладстон“, София, 1927.
Делирадев потвърждава своята позиция за местоположението на връх Кюнек в книгата си „По планини и върхове“ (1929 г.).Делирадев, Павел. По планини и върхове. Изд. „Хемус“, София, 1929, стр.35-36.
В издадени по-късно туристически пътеводители и книги за Осоговска планина авторите им се позовават на мнението на Павел Делирадев и поставят връх Кюнек върху грамадата камъни на североизточния купол с кота 1902,6 m, но твърдят, че надморската му височина е 1923-1925 м (Емил Иванчев – „Осогово“, 1983 г.Иванчев, Емил. Осогово (пътеводител). Изд. „Медицина и физкултура“, София, 1983, стр. 5.Иванчев, Емил. Осогово (пътеводител). Изд. „Медицина и физкултура“, София, 1983, стр. 42., Кирил Георгиев Кръстев – „Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я)“, 1988 г.Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. стр. 336., Стефан Иванов – „Осогово“, 2009 г.Иванов, Стефан. Осогово (туристически пътеводител). Български туристически съюз, туристическо дружество „Осогово“, Кюстендил, 2009, стр.11.Иванов, Стефан. Осогово (туристически пътеводител). Български туристически съюз, туристическо дружество „Осогово“, Кюстендил, 2009, стр. 26–27., Йордан Котев – „Осоговската планина: Култът към св. Мина в Югозападна България“, 2002 г.Котев, Йордан. Осоговската планина: Култът към св. Мина в Югозападна България. Изд. ЕТ „Юлия Илиева 94“, Кюстендил, 2002. https://osogovskata-planina.free.bg/). В картните приложения към пътеводителите обаче връх Кюнек е отбелязан върху югозападния купол, а не върху североизточния.Иванчев, Емил. Осогово (пътеводител). Изд. „Медицина и физкултура“, София, 1983, стр. 32.Карти. КИПП ПО КАРТОГРАФИЯ. Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8.
Трети възглед: Връх Кюнек се намира на югозападния купол с кота 1922,8 m, а североизточният купол с коти 1913,3 m и 1902,6 m е отделен връх без име.
Четвърти възглед: Връх Кюнек се намира на югозападния купол с кота 1922,8 m, а североизточният купол с коти 1913,3 m и 1902,6 m е отделен връх с името Мали Кюнек.