Леонид Максимович Леонов (31 май 1899, Москва – 8 август 1994, Москва) е руски писател. Герой на социалистическия труд (1967). Носител на Държавна награда на СССР – 1943 г. и на Ленинска награда – 1957 г. Номиниран е за Нобелова награда за литература.
Биография Баща му, Максим Леонов, е поет. Жени се за дъщерята на един търговец от Москва.Наталия Леонова. Из воспоминаний. «Метель» // mirleonova.orgВ 1926 году в «Русском евгеническом журнале» (вып. 3—4) была опубликована генеалогия Л. М. Леонова до шестого и пятого колена включительно со стороны матери и отца. Н. К. Кольцов сделал по этому поводу заключение: «Для евгениста эта родословная представляется не менее богатой с генетической точки зрения, чем помещичьи дворянские семьи, давшие крупных талантов. И нам отнюдь не приходится удивляться тому, что в последних поколениях она даёт нам такого талантливого, своеобразного писателя, как Л. М. Леонов. Родословная Петровых—Леоновых напоминает родословные всех крупных талантов, не исключая и ». През дългия си живот е написал няколко романа, през голям интервал от време. Изявява се и като драматург. Пише и мемоари. Основните теми в произведенията му са драматичният конфликт между буржоазния и социалния морал и психология, промените в съзнанието на руската интелигенция, героизма на руските хора през Великата отечествена война.
Творчество „Борсуци“ – роман – 1924 г. „Сот“ – роман – 1930 г. „Скутаревски“ – роман – 1932 г. „Руският лес“ – роман – 1953 г. „Евгения Ивановна“ – повест – 1964 г. „Обикновен човек“ – пиеса – 1941 г. „Нашествие“ – пиеса – 1942 г. „Златната карета“ – пиеса – 1946 г. „Пирамида“ – роман – 1994 г.
Източници
Категория:Руски писатели Категория:Съветски писатели Категория:Руски драматурзи Категория:Академици на РАН Категория:Герои на социалистическия труд на СССР Категория:Родени в Москва Категория:Починали в Москва