Димитър Василев, известен като Македонски, е български просветен деец, публицист, общественик и революционер, член на Македонския комитет.Българска книга: енциклопедия, Автор Ани Гергова, Издател Pensoft Publishers, 2004, ISBN 954-642-210-X, стр. 273.

Биография Дейност до Освобождението Роден е през 1847/1848 година в кайлярското село Емборе, тогава в Османската империя. Син на цариградски градинар. Първи братовчед е на Христо, Наум и Никола Върбенови. Завършва основното гръцко училище в Емборе и заминава при баща си, който е гурбетчия в Цариград. Учи във Великата народна школа, а по-късно във френски лицей и в българското училище при църквата „Свети Стефан“. Македонски е радетел за въвеждане на говоримия български език в училищата, църквата и литературата. В Цариград за две години издава три учебника, отпечатани в печатница „Македония“ – в 1867 година „Букварь за употрѣбеніе въ македонскыте училища“ заедно с охридчанина Димитър Узунов и „Кратка священна исторія за училища-та по Македоніѭ (на македонско нарѣчіе)“,Кратка священна исторія за училища-та по Македоніѭ (на македонско нарѣчіе) отъ Д. В. Македонскый, Царгийградъ. Въ Книгопечатницѫ-тѫ на Македоніѭ. 1867. а в 1868 година – „Скратенъ православенъ катехизисъ“, от които е запазен само екземпляр от втория.

Преподава гръцки език във Влахоклисура в 1867 година, но поради конфликт с местните власти е принуден по съдебен път да си търси парите. Учителства в Струга, Битоля (1868 – 1869) и Воден (1869 – 1870). Като воденски български учител заедно с Георги Гогов е делегат от Воденската епархия на Първия църковно-народен събор в 1871 година и участва активно при конституирането на Българската екзархия, като настоява за приемане на делегатите от спорните епархии и за избор на архимандрит хаджи Павел Божигробски за воденски владика. Пише във вестник „Македония“, където в 1871 година публикува важната статия „По македонския въпрос“, в която потвърждава българската национална и езикова принадлежност на славянското население в Македония:

В 1871 – 1872 година е учител в Българското класно училище в Цариград, като по негова инициатива то става и неделно, а заедно с щипянина Димитър Павлов поддържа неделно училище за децата на гурбетчиите от Македония.Македония, V, 11, 16 февруари 1874, 4. Като виден български деец е нападнат от местни гърци. През лятото на 1872 година напуска училището и заминава за Воден, но е принуден да се установи временно в Битоля, от 1873 до 1875 година е учител в Плевен и Лом. В 1875 – 1876 година е книжар в Битоля. Непосредствено преди Руско-турската война е учител в Скопие.

Дейност след Освобождението

След Освобождението се установява в новоосвободеното Княжество и първоначално е главен учител в Самоков. В 1879 година става преподавател по български и френски език в новооснованата Софийска класическа гимназия, в която преподава. След това работи в съдебната система на новата държава като помощник-прокурор при Софийския окръжен съд, председател на Кюстендилския окръжен съд (1882), ревизор и началник на отдел в Министерството на правосъдието. След пенсионирането си работи като адвокат по време на управлението на Стефан Стамболов.

В новоосвободена България се занимава активно и с журналистическа дейност. В 1879 година редактира списание „Християнско братско слово“, а в 1883 година е редактор на русофилския вестник „Светлина“. През 80-те и 90-те години пише в „Целокупна България“, „Независимост“, „Народний глас“, „Средец“ и други. Постоянен сътрудник е на радослависткия вестник „Народни права“. В 1884 година става член на настоятелството на Българското благодетелно дружество в Цариград.

Македонски играе активна роля в дейността на македонската емиграция. В 1881 година заедно с Константин Поменов, Димитър К. Оклев, Георги Разлогов основава Българо-македонското благотворително дружество в София, чиято цел е да помага на бедните ученици от Македония и да се отвори българско педагогическо училище в Македония. По-късно участва в много македонски сдружения. В 1889 година, когато Коста Шахов прехвърля своя вестник „Македония“ от Русе в София, Димитър Македонски става негов съдиректор. През декември 1898 и януари 1899 година пътува в Македония и посещава Солун, Битоля и други градове. По време на съдебния процес за заговора на Коста Паница в 1890 година Македонски е арестуван и затворен. В 1891 година след убийството на министър Христо Белчев е отново арестуван, но на 27 май е освободен и на 8 юли обявен за невинен.

В 1892 година Македонски публикува биографии на Георги Динков и Константин Мишайков, както и исторически документиМакедонский, Д. В. Два документа отъ Пелагонийската (Битолската) епархия, „Периодическо списание“, VIII, 39, София, 1892, 428 – 434. и пише по юридически въпроси.Македонский, Д. В. Нѣколко думи за реда на испълнението рѣшенията на административнитѣ власти и на духовнитѣ сѫдилища, „Юридическо списание, V, 3, София, март 1893.“ Намесва се в дебатите по установяване на правопис на книжовния език, като защитник на фонетичния правопис. На 27 февруари 1894 година става председател на новооснованото дружество „Татковина“.

След падането на Стамболов Македонски участва в учредяването на Македонския комитет в София през 1895 година. Той е един от малцината, гласували на Първия македонски конгрес непосредствена цел на организацията да бъде присъединяването на Македония към Княжеството, а не автономията на областта. Избран е от конгреса за член съветник на Македонския комитет.

В периода 1894 – 1895 година Македонски издава вестник „Съгласие“, който защитава позициите на Върховния комитет. В „Съгласие“ Македонски публикува и спомените си като подлистник.Изъ дневника на Единъ Бѫлгарски учитель. (Лични въспоминания), Часть първа. (Прѣди Русско-Турската война) (1868 – 78), „Съгласие“, І, 1, София, 18 април 1894, 2 – 3 и следващите броеве като подлистник. Пише във вестник „Светлина“.Енциклопедия България, том 6, Издателство на БАН, София, 1988, стр. 92.

Убийство Към средата на 1897 година заминава за Цариград, за да поеме редактирането на екзархийския орган „Новини“. Димитър Македонски става жертва на политическите борби между Екзархията, Върховния комитет и ВМОРО. Като главен редактор на „Новини“ публикува информация, свързана с Винишката афера. Поради това вестникът е спрян, а на 21 февруари 1898 година той е застрелян в квартирата си от Евтим Гещаков, член на Цариградския комитет на ВМОРО, пазач на българската болница в Цариград. Като български поданик Гещаков е екстрадиран в България и при разпита си от Варненския околийски управител той заявява, че извършил убийството, защото Димитър Македонски неправилно отразявал положението на българите в Македония по страниците на вестника.

Българският дипломат в Солун Атанас Шопов пише на министър-председателя Константин Стоилов по повод убийството:

Македонски е автор на редица статии по обществени проблеми. Превежда книги и статии от гръцки, италиански и френски – в 1873 година превежда от книгата на Луи Леже „Славянският свят“ частта, посветена на българите, българския език и литература. В 1872 година Васил Чолаков публикува в сборника си и песни, събрани от Димитър Македонски.Енциклопедия България, том 4, Издателство на БАН, София, 1984, стр. 31.

Външни препратки "По македонския въпрос", публикувано във в-к "Македония", брой 7, год. V, Цариград, 16 февруари 1871 година "Кратка священна исторія за училища-та по Македоніѭ (на македонско нарѣчіе)", Цариград, 1867 година "Въведение в историята на XIX век от Павла Каролиди", София, 1894 година "Два документа от Пелагонийската (Битолската) епархия", публикувано в "Периодическо списание на Българското книжовно дружество", стр. 428-434, книжка XXXIX, Средец (София), 1892 година

Литература Стоилов, А. П. Димитър В. Македонски. – Развитие, № 8 – 9, 1919.

Бележки

Категория:Български просветни дейци от Македония Категория:Български революционери от Македония Категория:Дейци на ВМОК Категория:Родени в Емборе Категория:Възпитаници на Великата народна школа Категория:Жертви на политически убийства в Османската империя Категория:Български журналисти от Македония Категория:Български учители Категория:Починали в Истанбул Категория:Български публицисти Категория:Български общественици от Македония Категория:Членове на Воденската българска община Категория:Членове на Битолската българска община Категория:Жертви на междуособици в македоно-одринското революционно движение Категория:Учители в 1-во средно училище „Пенчо Славейков“