Белѝца е село в Южна България. То се намира в община Любимец, област Хасково.

Културни и природни забележителности и История На 3 км западно от селото, между селата Бисер и Черна могила, отдалече се виждат три големи гористи хълма, известни като „Градището". Средният от тях – „Калето“ е най-високият. Върху него са запазени останки от голяма крепост, опасваща хълма в елипсовидна форма. От двете по-достъпни страни, от север и от юг, са издълбани и по един дълбок ров. Навсякъде личат натрупани ломени камъни от съборените стени. По повърхността се намират обилни фрагменти от раннотракийска (I хил. пр.н.е.), ранновизантийска (V – VI в.) и средновековна (Х – ХIV в.) керамика. В средата на Калето при археологически разкопки през 1986 г. е открита късноантична (VI в.), с баптистерий и средновековна (Х – ХIV в.) черква.

На северния хълм на „Градището“, познат като „Пресвета", са разкрити останки от тракийско селище от 11 – 6 век пр.н.е. В централната му част са открити основи на трикорабна кръстокуполна църква от 5 век или началото на 6 век с размери 11×11 m. В подножието на хълма се намира чешмата „Света Петка“.

Селската църква „Рождество Христово“ е каменна и трикорабна, изградена през 1857 година. Първоначално камбанарията е дървена, а през 1995 година е заменена с нова осемстенна кула на квадратна основа.Според изследванията на някои видни български историографи - археолози като Кацаров, Дуйчев, Яранов и др., които позовавайки се на древните гръцки и латински писатели и хронисти като Тукидит, Херодот, Плиний и др., се счита че столицата на тракийския одриски цар Медок, живял през V в. пр. Хр. е била изградена върху една височина, някъде между сегашните градове Любимец и Хаеманли. В посоченото място друга крепост доминираща над околните места освен "Градището" няма. В друго едно средновековно известие се казва, че византийският император Василий Македоноян, който е славянин по произход, бил родом от с. Белистра, Одринско, а до сега друго селище освен Белица в санджака на Одринско не е установено...

От горенаписаното става ясно, че с. Белица е дало в историята на света двама много известни царе - Медок (450 г. пр. Хр.), син на Ситалк и Василий Македоноян (867 - 886 г. сл. Хр.).Изследване от Проф. Иван Дуйчев (1907 – 1986) , Акад. проф. Гаврил Кацаров (1874 – 1958), Стопански историк и езиковед Атанас Яранов (1878 – 1964) В утрото на 5 октомври 1912 г. цар Фердинанд I издава Манифест към българския народ, с който официално обявява война на Османската империя в името на освобождението на сънародниците в Македония и Одринска Тракия.На 5 октомври 1912 г. Цар Фердинанд I прочита Манифеста за обявяване на Балканската война именно от връх Караула край село Белица (днес в община Любимец, област Хасково). Това място служи за главен наблюдателен пункт на българското командване в първите часове на конфликта.

Стратегическо значение: Връх Караула (разположен в близост до тогавашната граница) предлага пряка видимост към османските укрепления край Мустафа паша (днес Свиленград)Тук е щаба на Българските войски,от тук наблюдават с далекоглед битката на връх Шейновец. Оттук е даден сигналът за напредване на Първа и Втора български армии.

Първи боен изстрел: Непосредствено след прочитането на манифеста от върха е произведен първият артилерийски изстрел, с който започват реалните бойни действия в Източна Тракия.

Редовни събития В миналото съборът на селото се провежда на третия ден на Великден.​ След Освобождението той започва да се състои на 24 май, а по-късно е преместен на 9 септември.

Отново след Освобождението, 31 семейства от Белица купуват къщи в съседното село Инжелии (преименувано през 1906 г. на Бисер). С преселването на тези семейства панаирът също се премества от Белица в Бисер и започва да се провежда на 24 май.книга на Васил Митев 1933

Бележки

Категория:Села в област Хасково Категория:Населени места в община Любимец