Хариет Елизабет Бичър Стоу () (* 14 юни 1811, † 1 юли 1896) е американска писателка и аболиционистка, най-известна с романа си против робството на цветнокожите в Америка „Чичо Томовата колиба“ (1851-52),Harriet Beecher Stowe, Biography.com. който описва тежките условия на живот на поробените афроамериканци. Книгата достига до милионна публика под формата на роман и пиеса и става влиятелна както в Съединените щати, така и във Великобритания, давайки енергия на силите за борба с робството в Американския Север и същевременно провокирайки широко разпространения гняв на Юга. „Чичо Томовата колиба“ я прави богата и известна.
Стоу пише 30 книги, включително романи, три мемоара за пътешествия и колекции от статии и писма. Тя е влиятелна както със своите творби, така и с публичните си позиции и дебати по социалните въпроси на деня. Баща ѝ и всичките ѝ седем братя са проповядвали срещу робството. В България е издавана като Хариет Бичер Стоу.
Биография Начални години Хариет Бичър Стоу е родена в град Личфийлд, Кънектикът на 14 юни 1811 г.McFarland, Philip. Loves of Harriet Beecher Stowe. New York: Grove Press, 2007: 112. Отраснала в семейство на калвинисткия пастор Лайман Бичър (1775 – 1863), тя възприема най-важните пуритански добродетели – силна набожност, благочестие, труд и усърдие. Има шест братя и три сестри:Hedrick, Joan D. (1994). Harriet Beecher Stowe: A Life. Oxford University Press, p. 6 Катрин Естер (1800 – 1878), Уилям Хенри (1802 – 1889), Едуард (1803 – 1895), Мери (1805 – 1900), Хариет (1806 – 1806), Джордж (1809 – 1943), Хенри Уорд (1813 – 1887) и Чарлз (1815 – 1900). Освен това има трима полубратя и една полусестра от втория брак на баща ѝ с Хариет Портър, за която той се жени година след смъртта на майка ѝ: Фредерик Къникът, Изабела (1822 – 1907), Томас Къникът (1924 – 1900) и Джеймс Чаплин (1828 – 1886). След смъртта на втората му жена през 1835 г. баща ѝ се жени за трети път през 1836 г., но няма деца.
Майка ѝ Роксана (Фут) умира на 41-годишна възраст на 13 септември 1816 г., когато Хариет е едва 5-годишна. Дядото на Роксана по майчина линия е генерал Андрю Уорд от Войната за независимост. Сестра ѝ Катрин Бичър става преподавателка и писателка. Брат ѝ Уилям Хенри, наречен „Без късмет“, е пастор, Хенри Уорд Бичър е известен проповедник конгреционалист и аболиционист, Чарлз Бичър е писател, композитор на религиозна музика и проповедник, и Едуард Бичър е теолог.Applegate, Debby (2006). The Most Famous Man in America: The Biography of Henry Ward Beecher. Doubleday Religious Publishing Group. . Полубрат ѝ Томас Къникът е проповедник и директор на няколко училища, Джеймс Чаплин е проповедник и полковник в Гражданската война, а Изабела е лидерка и активистка на американското суфражистко движение.
Бичър получава много добро образование. Тя се записва в Женската семинария в Хартфорд, ръководена от по-голямата ѝ сестра Катрин. Там тя получава нещо, което момичетата рядко получават по това време – традиционно академично образование с фокус върху класическите науки, езиците и математиката. Сред нейните съученички е Сара П. Уилис, която по-късно пише под псевдонима Фани Ферн.Warren, Joyce W. Fanny Fern: An Independent Woman. New Brunswick, NJ: Rutgers University Press, 1992: 21. В училището бъдещата писателка изучава езици, природни и технически науки, композиране, етика, логика, математика – предмети, по правило преподавани само на момчета. След завършването си става учителка в същото училище.
През 1832 г., на 21-годишна възраст, Хариет Бичър се мести в Синсинати, Охайо, за да се присъедини към баща си, който е председател на Теологичната семинария в Лейн. Там тя се присъединява и към Семиколън Клъб – литературен салон и социален клуб, чиито членове включват сестрите Бичър, писателката Каролайн Лий Хентц, Салмън П. Чейз –бъдещ губернатор на Охайо и министър на финансите при президента Линкълн, Емили Блекуел – третата жена в САЩ с медицинска степен и др.Tonkovic, Nicole. Domesticity with a Difference: The Nonfiction of Catharine Beecher, Sarah J. Hale, Fanny Fern, and Margaret Fuller. University Press of Mississippi, 1997: 12. Търговският и корабен бизнес на Синсинати по река Охайо процъфтява, привличайки множество емигранти от различни части на страната, включително много избягали роби, ловци на глави, които ги търсят, и ирландски имигранти, които работят по каналите и железопътните линии на държавата. През 1829 г. етническите ирландци атакуват чернокожите, разрушавайки райони на града, опитвайки се да изтласкат тези конкуренти за работа. Бичър се среща с редица афроамериканци, пострадали при тези атаки и техният опит допринася за по-късното ѝ писане за робството. В Синсинати отново има бунтове през 1836 и 1841 г., водени и от местни антиаболиционисти.
Хариет също е повлияна от дебатите на Теологическата семинария в Лейн за робството. Най-голямото събитие, случвало се някога в Лейн, е поредицата от дебати, проведени в 18 дни през февруари 1834 г. между защитниците на колонизацията и аболиционистите, решително спечелени от Теодор Дуайт Уелд и други аболиционисти. Елизабет присъства на повечето дебати. Нейният баща и попечителите, уплашени от повече насилие от страна на белите антиаболиционисти, забраняват всякакви по-нататъшни дискусии по темата. Резултатът е масово изселване на студентите от Лейн заедно с подкрепящ попечител и професор; те се местят като група в новия Колеж Оберлин, след като неговите попечители се съгласяват чрез яростен вот да приемат студенти, независимо от „расата“ и да позволят дискусии по всякакви теми.
Именно в литературния клуб в Лейн Стоу Бичър се среща с преподобния Калвин Елис Стоу – вдовец и професор по библейска литература в семинарията, чиято починала съпруга е нейна приятелка. Двамата се женят в Семинарията на Лейн на 6 януари 1836 г.McFarland, Philip. Loves of Harriet Beecher Stowe. New York: Grove Press, 2007: 21. Ранните години на брака им са белязани от бедност. Имат седем деца, включително дъщери близначки.
Роман „Чичо Томовата колиба“ и Гражданска война
Заедно със сестра си Хариет написва учебник по география. Литературната ѝ кариера започва през 1834 г., когато спечелва награда от „Уестърн Монтли Магазин“. Тя става редовен сътрудник на списанието, като пише разкази и есета. Първата ѝ книга – „Мейфлауър“ (това е името на кораба, с който пристигат първите заселници пуритани в Америка през 1620 г.), излиза през 1843 г.
През 1850 г. 31-ият Конгрес на САЩ приема Закона за робите бегълци, който забранява помощта на бегълци и засилва санкциите дори и в свободните щати. Появяват се протести, гражданите са възмутени от решението да се считат за престъпници хората, които оказват помощ на избягал роб. По онова време Стоу се мести със семейството си в Брунсуик, Мейн, където съпругът ѝ започва да преподава в Колеж Боудоин. Домът им близо до кампуса е защитен като национална историческа забележителност. Семейство Стоу са пламенни критици на робството и подкрепят подземната железница, временно настанявайки няколко избягали роби в дома си. Един такъв беглец – Джон Андрю Джаксън пише за укриването си при Стоу в къщата им в Брунсуик, докато бяга в Канада, в разказа си „Опитът на един роб в Южна Каролина“ (The Experience of a Slave in South Carolina, 1862).
Стоу твърди, че тя вижда умиращ роб по време на причастие в Първата енорийска църква на Брунсуик, което я вдъхновява да опише неговата история. Но това, което по-вероятно я кара да се съчувства на робите, е загубата на 18-месечния ѝ син Самюел Чарлз Стоу. Тя дори заявява следното: „След като изгубих някой толкова близък до мен, мога да съчувствам на всички бедни, безсилни роби на несправедливите търгове. Ти винаги ще бъдеш в сърцето ми, Самюъл Чарлз Стоу.“Gershon, Noel (1976). Harriet Beecher Stowe: Biography. New York: Henry Holt and Co. На 9 март 1850 г. Стоу пише на Гамалиел Бейли – редактор на седмичното списание за борба с робството „Нешънъл ира“, че планира да напише история за проблема с робството: „Сега чувствам, че е дошло времето, когато дори една жена или дете, което може да каже дума за свободата и човечеството, е задължително да проговори... Надявам се всяка жена, която може да пише, да не мълчи.“Hedrick, Joan D. (1994). Harriet Beecher Stowe: A Life. Oxford University Press, с. 208. По този повод Стоу написва „Чичо Томовата колиба“, която веднага разбунва духовете.
Малко след това през юни 1851 г., когато тя е на 40 години, е публикувана първата част от „Чичо Томовата колиба“ в сериен вид във вестник „Нешънъл Ира“ (The National Era). Първоначално тя използва подзаглавието „Мъжът, който беше предмет“ (The Man That Was a Thing), но скоро то е променено на „Живот сред нисшите“ (Life Among the Lowly).McFarland, Philip. Loves of Harriet Beecher Stowe. New York: Grove Press, 2007: 112. Частите са публикувани ежеседмично от 5 юни 1851 г. до 1 април 1852 г.Hedrick, Joan D. (1994). Harriet Beecher Stowe: A Life. Oxford University Press, с. 208. За вестникарската сериализация на своя роман Стоу получава 400 долара. Романът е публикуван под формата на книга на 20 март 1852 г. от Джон П. Джуит с първоначален тираж от 5000 бройки.McFarland, Philip. Loves of Harriet Beecher Stowe. New York: Grove Press, 2007: 80–81. Всеки от двата му тома включва три илюстрации и заглавна страница с дизайн на Хамат Билингс.Parfait, Claire. The Publishing History of Uncle Tom's Cabin, 1852–2002. Ashgate Publishing, Ltd., 2007: 71–72. За по-малко от година книгата продава безпрецедентните 300 хил. бройки.Morgan, Jo-Ann. Uncle Tom's Cabin As Visual Culture. University of Missouri Press, 2007: 136–37. До декември, когато продажбите започват да намаляват, Джуит издава евтино издание от 37½ цента всяко, за да стимулира продажбите.Parfait, Claire. The Publishing History of Uncle Tom's Cabin, 1852–2002. Ashgate Publishing, Ltd., 2007: 78. Продажбите в чужбина, както и във Великобритания, където книгата има голям успех, не носят нищо на Стоу, тъй като през тази епоха няма международно споразумение за авторските права.Lyons, Martyn. Books: A Living History. Los Angeles: J. Paul Getty Museum, 2011. chapter 4 p.143 В края на 1853 г. тя предприема обиколка с лекции във Великобритания и за да компенсира възнагражденията, които не може да получи там, Новата асоциация на Глазгоу за премахване на робството създава „Офертата на чичо Том“.
Според Даниел Р. Воларо целта на книгата е да образова северняците за реалистичните ужаси на нещата, които се случват на юг. Другата цел е да се опита да накара хората от Юга да се чувстват по-съпричастни към хората, които принуждават към робство.Vollaro, Daniel R. “Lincoln, Stowe, And The Little Woman/Great War' Story: The Making, And Breaking, Of A Great American Anecdote”. Journal of the Abraham Lincoln Association 30.1 (2015).
Емоционалното изобразяване в книгата на ефектите от робството върху хората привлича вниманието на нацията. Стоу показва, че робството е докоснало цялото общество отвъд хората, пряко участващи като господари, търговци и роби. Нейният роман има своя принос към дебата за премахването и робството и предизвика опозицията на Юга. Там Стоу е изобразявана като безконтактна, арогантна и виновна за клевета. В рамките на една година 300 бебета само в Бостън са кръстени Ева (една от героините на книгата) и пиеса, базирана на книгата, е поставена в Ню Йорк през ноември.Morgan, Jo-Ann. Uncle Tom's Cabin As Visual Culture. University of Missouri Press, 2007: 137. Южняците бързо реагират с многобройни произведения на това, което сега се нарича „романи срещу Том“, като се стремят да представят южното общество и робството в по-положителен план. Много от тях са бестселъри, въпреки че нито един не отговаря на популярността на романа на Стоу. Популярността ѝ ѝ проправя път към големите национални списания, които започват редовно да публикуват нейни материали. Тя става най-известната жена в Америка и най-честваната писателка в литературните кръгове.