Община Генерал Тошево се намира в Североизточна България и е една от съставните общини на област Добрич.

География Географско положение, граници, големина Общината е разположена в северната част на област Добрич. С площта си от 982,238 km2 заема 2-ро място сред 8-те общините на областта, което съставлява 20,81% от територията на областта. С тази си площ община Генерал Тошево е 10-ата по големина община в България. Границите ѝ са следните: на изток – община Шабла; на югоизток – община Каварна; на юг – община Балчик; на югозапад – община Добрич-селска; на запад – община Крушари; на север – Румъния.

Релеф, води, климат Цялата територията на общината се заема от Добруджанското плато, което е равно и изключително благоприятно за развитието на модерно земеделие и други дейности. То е слабо наклонено на север, североизток и изток и височината му в границите на общината варира между 100 и 230 m. Максималната височина на община Генерал Тошево е Голямата могила (254 m), разположена южно от село Пчеларово, на границата с община Добрич-селска. Минималната височина на общината се намира в най-източната ѝ част в суходолието Малък качамак, на границата с Румъния, при 45-а гранична пирамида, североизточна от село Бежаново – 54 m н.в.

Общата площ на обработваемата земя е 795 292 дка, а на земеделските земи 786 383 дка.

Общината е изключително бедна на повърхностно течащи води. Единствената сравнително постоянно течаща река е Красенска река, протичаща в дълбока долина в северозападната част на общината. Тя преминава през селата Пчеларово, Зограф, Узово, Градини, Сноп, Житен, Красен и Росен, след което навлиза в румънска територия. Преди границата на нея е изграден язовир „Дрян“. Освен Красенска река през територията на общината преминават и няколко по-големи суходолия, в които епизодично има водно течение, основно през пролетта. Най-голямо от тях е суходолието Малък качамак преминаващо през селата Балканци, Василево, Калина, Средина, Великово, Сираково, Сърнино, Александър Стамболийски и Бежаново, след което то също напуска пределите на България.

Климат-умереноконтиненталната климатична подобласт на европейската континентална климатична област. Средната годишна температура на въздуха: 13.5 °C. Средногодишно количество на валежите: 440 мм/m².

Населени места Общината се състои от 42 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:

Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име) Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име)Александър Стамболийски 20 27,921 Сахтианлък, Симеоново Люляково 298 19,051 КарабакБалканци 56 19,475 Юнузчулар Малина 146 12,336 Голям ЧоралБежаново 39 30,336 Голям качамак Огражден 4 23,591 ХасарлъкВасилево 221 18,557 Курт думан Петлешково 119 22,549 ГерзаларВеликово 22 15,828 Семизлер Писарово 45 11,633 Кара ЯзаджъкВичово 9 13,759 Хюсеинч кьой Пленимир 70 11,237 Саламан, СалманГенерал Тошево 5698 63,655 Семиз Касъм Преселенци 199 31,175 Баш ХасарлъкГорица 63 7,313 Орманджък Присад 269 5,693 Хашлъджа кьойГрадини 26 16,205 Дурбалъ Пчеларово 358 26,444 Ели бейДъбовик 125 22,295 Харманлък Равнец 143 9,850 Пири факъЖитен 126 23,510 Чамурлу Рогозина 136 26,493 Хасър куюсуЗограф 45 13,295 Касаплъ Росен 56 18,617 Салду алдеИзворово 143 42,592 Мусубей, Чифтлик Росица 226 64,615 Горна СаръджаЙовково 215 7,937 Чифут куюсу Сираково 31 21,165 Етим елиКалина 48 21,933 Емирлер Сноп 69 16,440 ЕсетлииКардам 765 55,354 Харман куюсу Снягово 116 17,676 Караагач, БайчевоКонаре 24 12,539 Селим куюсу Спасово 622 47,487 СюлейманлъкКраище 1 17,744 Йенидже Хайдар Средина 31 16,775 Орта куюсуКрасен 144 35,074 Каралъ Сърнино 33 21,524 КараджаларКъпиново 141 20,870 Мелеклер Узово 3 7,937 УзларЛозница 14 23,849 Дели юсуф куюсу Чернооково 195 39,909 Карагьоз куюсу, Черно око, Черноок ОБЩО 11114 982,238 няма населени места без землища

Административно-териториални промени след 1892 г. – с. Чауш махле е заличено поради изселване, без административен акт; Указ № 201/обн. 02.09.1898 г. – преименува с. Ели бей на с. Пчеларово; Указ № 462/обн. 21.12.1906 г. – преименува с. Голям качамак на с. Бежаново; – преименува с. Курт думан на с. Василево; – преименува с. Семизлер на с. Великово; – преименува с. Хюсеинч кьой на с. Вичово; – преименува с. Орманджик на с. Горица; – преименува с. Емирлер на с. Калина; – преименува с. Араклар на с. Крушово; – преименува с. Кара бъкъ на с. Лиляково; – преименува с. Голям Чорал на с. Малиново; – преименува с. Кара Язъджик на с. Писарово; – преименува с. Мурфатча на с. Предел; – преименува с. Баш Хасърлък на с. Преселенци; – преименува с. Хасър куюсу на с. Рогозина; – преименува с. Сахтианлък на с. Симеоново; – преименува с. Етим ели на с. Сираково; – преименува с. Сюлейманлък на с. Спасово; – преименува с. Орта куюсу на с. Средина; – преименува с. Караджалар на с. Черно око; – преименува с. Карагьоз куюсу на с. Горица; между 1913 и 1940 г. – селата Малджилар и Шах Вели (Шах Вели махле) са изселени под румънска власт. МЗ № 2191/обн. 27.06.1942 г. – преименува с. Хасанча (Хасанджа) на с. Асеновец; – преименува с. Кара агач на с. Байчево; – преименува с. Юнузчулар (Юлусчолар) на с. Балканци; – преименува с. Богданлии (Богдайли, Богдалии) на с. Белоклас; – преименува с. Касъм кьой (Касъм) на с. Генерал Тошево; – преименува с. Горно Мусу бей (Мусу бей) на с. Горен извор; – преименува с. Поряз на с. Горняк; – преименува с. Дурбалии (Дорбали) на с. Градини; – преименува с. Негрени на с. Добромирци; – преименува с. Долно Мусу бей (Мусу бей чифлик махле) на с. Долен извор; – преименува с. Дурасии на с. Дрян; – преименува с. Харманлък на с. Дъбовик; – преименува с. Чамурлии (Богдайлъ Чамурлии) на с. Житен; – преименува с. Касаплии на с. Зограф; – преименува с. Чифут куюсу на с. Йовково; – преименува с. Мелеклер на с. Капиново; – преименува с. Харман куюсу на с. Кардам; – преименува с. Селим куюсу на с. Конаре; – преименува с. Енидже Хайдар на с. Краище; – преименува с. Каралии на с. Красен; – преименува с. Дели Юсуф куюсу на с. Лозница; – преименува с. Малиново на с. Малина; – преименува с. Мирча вода на с. Малки Кардам; – преименува с. Мамуч кьой (Момуч кьой, Мумуч кьой) на с. Маловец; – преименува с. Хасърлък на с. Огражден; – преименува с. Чобан куюсу на с. Пастир; – преименува с. Герзалар на с. Петлешково; – преименува с. Саламан (Салман) на с. Пленимир; – преименува с. Хашлъджа кьой на с. Присад; – преименува с. Пири факъ на с. Равнец; – преименува с. Салду Алде на с. Росен; – преименува с. Саръджа (Горна Саръджа) на с. Росица; – преименува с. Айдън бей на с. Светлик; – преименува с. Есетлии на с. Сноп; – преименува с. Кара дурмуш на с. Снягово; – преименува с. Узлар на с. Узово; – преименува с. Черно око на с. Черноок; – преименува с. Неби куюсу на с. Яснец; МЗ № 2736/обн. 27.04.1945 г. – преименува с. Черноок на с. Чернооково; МЗ № 5530/обн. 17.09.1947 г. – преименува с. Симеоново на с. Александър Стамболийски; Указ № 317/обн. 13.12.1955 г. – заличава селата Малки Кардам и Яснец и ги присъединява като квартали на с. Кардам; Указ № 369/обн. 25.10.1958 г. – заличава с. Маловец и го присъединява към с. Генерал Тошево; – заличава селата Предел и Снягово поради изселване; Указ № 513/обн. 24.11.1959 г. – заличава с. Крушово и го присъединява като квартал на с. Сираково; Указ № 582/обн. 29.12.1959 г. – обединява селата Горен извор, Добромирци и Долен извор в едно населено място – с. Изворово; – заличава с. Белоклас и го присъединява като квартал на с. Красен; Указ № 38/обн. 02.02.1960 г. – признава с. Генерал Тошево за гр. Генерал Тошево; Указ № 5/обн. 08.01.1963 г. – заличава с. Горица и го присъединява като квартал на с. Преселенци; – заличава селата Горняк и Дрян поради изселване; – заличава с. Пастир и го присъединява като квартал на гр. Генерал Тошево; – заличава с. Светлик и го присъединява като квартал на с. Капиново; Указ № 704/обн. 01.11.1963 г. – преименува с. Байчево на с. Снягово; Указ № 960/обн. 04.01.1966 г. – отстранява грешката в името на с. Капиново на с. Къпиново; – отстранява грешката в името на с. Лиляково на с. Люляково; Указ № 202/обн. 02.03.1976 г. – заличава с. Асеновец и го присъединява като квартал на с. Росица; Указ № 970/обн. 04.04.1986 г. – отделя кв. Горица от с. Преселенци и го възстановява като отделно населено място – с. Горица;

История Миналото на община Генерал Тошево не е изучено. Единствени исторически сведения за нейното минало са археологическите материали. Те не са многобройни, но дават основание да се твърди, че общината има богата история.

При с. Горица е намерена каменна брадва-чук с отвор за дръжка от каменно-медната епоха от VI-IV век пр.н.е. При с. Спасово са открити останки от гетски селища. Също край Спасово при голямата могила е открито кръгло, каменно (навярно култово) тракийско съоръжение, свързано с вярата на траките и с издигането на слънцето в култ. От времето на гетите са намирани и други находки, като амфори с печати и др.

При с. Красен е открита колона и фрагмент от паметник с гръцки надпис и уникална слонова кост, която свидетелства за съхранението на вярата в тракийското божество Хероса. Ръката е с височина 11 см. и с пръстите си държи орех. Датира от VII-VI век пр.н.e. В черупката на ореха има изображение на тракийски конник, който държи копие, насочено срещу мечка, която е изобразена реалистично. Тази находка е шедьовър на античното изкуство. Друга такава култова ръка обаче не е известна нито в нашата, нито в други страни. Уникатът е намерен при строеж на ледница. Заедно с него е разкрита трако-римска керамика. Това е основанието да се счита, че при Красен е имало селище от римската епоха.

В района на Преселенци, където се е намирала голяма римска крепост, е намерена фрагментирана тракийска мраморна оброчна плочка и бронзова статуетка на Херакъл. Статуетката е добре запазена. На нея е изобразен, явно по копие, голям гръцки герой, който извършил 12 подвига и си спечелил безсмъртие. В местността Юртлука край Люляково е намерена оброчна плочка на Херакъл, изработена от дребнозърнест мрамор с четвъртита форма. Въз основа на стиловите белези се предполага, че Херакъл край Люляково датира от края на VII-VI век пр.н.е. Други източници посочват, че същият Херакъл е от периода II-III в.

От всички материали най-голям интерес представлява Каменната колона от VI в., употребена вторично. Върху трите и открити страни са нанесени рунически и други знаци. Колоната е намерена при село Красен. Тя се намира се в музея в Букурещ и като архитектурен детайл е публикувана отдавна от румънския учен В. Първан. Според начина на врязваните знаци те са нанесени на 3 етапа, но no форма те се разделят на 2 групи – знаци, които изобразяват геометрични фигури, и знаци, които означават букви от руническото писмо на номадските племена.

Население

Етнически състав Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):