Тервел (община)

Община Тервел се намира в Североизточна България и е една от съставните общини на област Добрич.

География Географско положение, граници, големина Общината е разположена в западната част на област Добрич. С площта си от 579,677 km2 заема 3-то сред 8-те общините на областта, което съставлява 12,28% от територията на областта. Границите ѝ са следните: на североизток – община Крушари; на изток – община Добрич-селска; на юг – община Вълчи дол, област Варна; на югозапад – община Никола Козлево и община Каолиново, област Шумен; на запад – община Дулово, област Силистра; на северозапад – община Алфатар, област Силистра; на север – община Кайнарджа, област Силистра.

Природни ресурси Релеф Община Тервел се намира в Източната Дунавска равнина. Цялата ѝ територията попада условно в югозападната част на Добруджанското плато и най-източната част на Лудогорското плато, като границата между двете не е точно определена. Релефът се характеризира като нискохълмист, леко наклонен на север и изток, поради което преобладават северните, североизточните, северозападните и източни изложения. На североизток и запад, по границите със съседните общини „протичат“ двете големи суходолия на реките Суха река (десен „приток“ на Дунав) и Хърсовска река (десен „приток“ на Канагьол, която също е десен приток на Дунав). Към тях от платовидната равнина се вливат по-къси суходолия – Малкото суходолие, Големият дол, Тополовият дол, Сухият дол и др. Платата между тях са накъсани от долове, поради което релефът има нискохълмист характер. Той е добре разчленен със сравнително добре запазена льосова покривка. Интересни скални венци „надупчени“ с пещери има в землищата на селата Балик, Оногур, Попгруево и други. Максималната височина на общината се намира в най-южната ѝ част, южно от село Зърнево – 282,7 m н.в., а най-ниската – 70 m н.в., в суходолието на Суха река, североизточно от село Брестница.

Води На територията на общината липсват повърхностно течащи води. При силни дъждове и при топене на снеговете по суходолията протичат водни течения, които по-късно и през лятото пресъхват. При големи дъждове водите прииждат с голяма сила и унищожават всичко по леглата си. В общината има 8 микроязовира, които са в добро техническо състояние. С най-голям наличен полезен обем са „Тервел“, „Сърнец 1“, „Сърнец 2“, „Честименско 1“ и „Честименско 2“. Използват се основно за рибовъдство, ретензия на високите води, регулиране на каналния отток. Подпочвените води се намират най-малко на 25 m дълбочина и не усложняват инженерно–геоложката обстановка при строителство на сгради и съоръжения. За питейни нужди водите се добиват чрез сондажи на дълбочина 500 – 1000 m. Минерална вода с лечебни свойства е открита при с. Безмер.

Климат Територията на община Тервел попада в умереноконтиненталната климатична област. Формирането на климата става под влияние на трансформирани океански въздушни маси, нахлуващи предимно откъм северозапад и запад, континентални въздушни маси на умерените ширини, нахлуващи предимно от североизток и континентални въздушни маси, формирани над самия Балкански полуостров. Известно влияние при формирането на местния климат оказва и близко разположеният Черноморски басейн. Откритостта на Дунавската равнина на север позволява безпрепятствено нахлуване на студените континентални въздушни маси, поради което зимата е сравнително студена, пролетните мразове са често явление, лятото е сравнително топло. Най-топлият летен месец е юли 24 °C. Първите есенни застудявания настъпват около 10 октомври. Средната януарска температура е около -2 °C. Снежната покривка е неустойчива и рядко се задържа дълго. Сумата на валежите е малка: 85 – 144 мм. Най-много валежи падат през лятото, по-голяма част от които през първата му половина. Валежните суми през пролетта и есента не се отличават с голяма разлика, съответно между 85 – 140 мм и 115 – 150 мм. Характерни за пролетта са късните мразове, които се прекратяват едва към 10 – 20 април. Периодичните засушавания са често явление. Вегетационният период е от 6 до 7 месеца. Той е сравнително благоприятен, като се изключи началото на пролетта – заради късните мразове. Слънчевата и космическа радиация са един от факторите, оказващи влияние върху екологичното и санитарно-хигиенното състояние на селищата. Годишната продължителност на слънчевото греене е 2021 часа при сумарна слънчева радиация 3100 МJ/m2.

Почви Почвената покривка е обусловена от геоложкия строеж и отразява влиянието на континенталните климатични условия, релефа и растителната покривка. Почвеното разнообразие е ограничено. Срещат се два основни почвени типа: черноземи и хумусно–карбонатни почви. Черноземите са представени от един подтип – излужен чернозем. Заемат 57,8% от територията на общината. Това са едни от най-плодородните почви на територията. Те са с мощен хумусен хоризонт 50 – 80 см, а заедно с преходния достигат до 120 – 140 см. Карбонатните и типичните черноземи се характеризират със слабо до средно мощен хумусен хоризонт. Относителният им дял е 6,8% от територията. По механичен състав са средно до тежко песъчливо-глинести. Запасени са с органично вещество и съдържат големи количества карбонати. Неблагоприятните свойства, които притежават, са голяма водопропускливост и слаба влагозадържаща способност. Срещат се около селата Професор Златарски, Войниково и източно от Жегларци. Ерозираните черноземи и сивите горски почви заемат твърде висок дял от територията – 30,3%. Разположени са по склоновете на терена. Алувиално-ливадните почви се срещат в речните суходолия. Те имат най-нисък относителен дял – 5,1%. Техните свойства позволяват отглеждането на многобройни земеделски култури.

Поземлени ресурси Най-голяма площ заемат земеделските територии – общо 418 232 дка (72,2% от площта на общината при средно за страната 58,7%). Размерът на обработваемата земя в земеделските територии е 353 671 дка. Показателят „обработваема земя на човек от населението“ варира в твърде широки граници, като достига и екстремни стойности – от 3,4 дка/човек за землището на град Тервел, 8,3 дка/ч. за село Божан и достига до 633,3 дка/ч. за село Брестница и 833,6 дка/ч. за село Войниково. Средно за общината този показател е 19,7 дка/ч. – три пъти по-висок от средния за страната (6,3 дка/ч.), два пъти по-висок от средния за Североизточния район за планиране (9,2 дка/ч.) и малко по-висок от този за област Добрич (16,5 дка/ч.). В общината няма изградени поливни площи на държавни водоизточници. Горските територии заемат площ от 127 520 дка (22,0% от територията на общината, при средно за страната 33,6%). Територията на населените места и други урбанизирани територии е с площ 28 838 дка. Останалата част от територията на общината се заема от водни площи – 787 дка, територии за добив на полезни изкопаеми и депа за отпадъци – 860 дка и територии за транспорт и инфраструктура – 3 440 дка. На територията на общината преобладаваща е частната собственост на земите – 265 436 дка, или 45,8% от общата територия на общината. Държавна собственост са 190314 дка (32,8%). Общинска е собствеността върху 95 922 дка (16,5%).

Населени места

Общината се състои от 26 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:

Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име) Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име)Ангеларий 96 12,441 Сояклии Кладенци 89 19,166 ПерлиновоБалик 188 14,487 Саръ Неби Коларци 356 21,582 АрабаджииБезмер 942 42,990 Авдулла Кочмар 177 26,146 Божан 364 9,273 Кара аптула Мали извор 16 14,854 Кючук ак бунарБонево 68 7,488 Коюнлу кьой Нова Камена 290 34,390 ШахинларБрестница – 19,702 Голям Караач, Брестица Оногур 19 5,061 Юртлук, Саръ неби ЮртлукВойниково 1 18,766 Кавурга Орляк 987 46,868 Трубчолар, МакензенГлаванци 93 20,864 Пирли джами махле, Борачево Полковник Савово 188 14,555 Диш будак, ДущубудакГрадница 315 13,788 Пирли кьой Попгруево 336 17,971 Коджа оларГуслар 26 14.686 Къдър ашик Професор Златарски 15 15,708 КъзълджиклииЖегларци 639 30,503 Омур факъ Сърнец 149 25,100 Караджа атЗърнево 1135 42,080 Кили кадъ Тервел 4670 43,589 Курт бунарКаблешково 551 28,697 Паша балъ Честименско 241 18,922 Соуджак ОБЩО 11951 579,677 няма населени места без землища

Административно-териториални промени през 1901 г. – заличени са селата Фърладан и Челеби кьой поради изселване, без административен акт; МЗ № 2191/обн. 27.06.1942 г. – преименува с. Сояклии на с. Ангеларий; – преименува с. Саръ Неби на с. Балик; – преименува с. Авдулла на с. Безмер; – преименува с. Кара аптула на с. Божан; – преименува с. Коюнлу кьой (Койну кьой) на с. Бонево; – преименува с. Пирли джами махле на с. Борачево; – преименува с. Голям Караач (Големи Караагач, Гьол Караач) на с. Брестица; – преименува с. Кавурга на с. Войниково; – преименува с. Пирли кьой на с. Градница; – преименува с. Къдър ашик на с. Гуслар; – преименува с. Омур факъ на с. Жегларци; – преименува с. Кили кадъ на с. Зърнево; – преименува с. Паша балъ на с. Каблешково; – преименува с. Перлиново на с. Кладенци; – преименува с. Арабаджии на с. Коларци; – преименува с. Трубчолар на с. Макензен; – преименува с. Кючук ак бунар на с. Мали извор; – преименува с. Шахинлар на с. Нова Камена; – преименува с. Юртлук (Саръ неби Юртлук) на с. Оногур; – преименува с. Пирли даулджилар махле на с. Орешник; – преименува с. Пирли ени махле на с. Перловци; – преименува с. Диш будак (Дущубак, Диш пудаг) на с. Полковник Савово; – преименува с. Коджа олар на с. Попгруево; – преименува с. Къзълджиклии на с. Професор Златарски; – преименува с. Караджа ат (Караджа охат) на с. Сърнец; – преименува с. Курт бунар (Курт пунар) на с. Тервел; – преименува с. Хотулджа на с. Тревен; – преименува с. Соуджак на с. Честименско; МЗ № 7552/обн. 22.11.1947 г. – преименува с. Макензен на с. Орляк; Указ № 513/обн. 24.11.1959 г. – заличава с. Орешник и го присъединява като квартал на с. Градница; – заличава с. Перловци и го присъединява като квартал на с. Борачево; Указ № 38/обн. 02.02.1960 г. – признава с. Тервел за гр. Тервел; Указ № 5/обн. 08.01.1963 г. – заличава с. Тревен поради изселване; Указ № 704/обн. 01.11.1963 г. – преименува с. Борачево на с. Главанци; Указ № 960/обн. 04.01.1966 г. – отстранява грешката в името на с. Брестица на с. Брестница; Указ № 45/обн. 20.01.1978 г. – отделя с. Честименско и неговото землище от община Алфатар, област Силистра и го присъединява към община Тервел, област Добрич.

Население

Етнически състав Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):