Долна Митрополия (община)

Община Долна Митрополия се намира в Северна България, област Плевен.

География Географско положение, граници, големина Общината е разположена в централната и северозападната част на област Плевен. С площта си от 674,897 km2 заема 2-ро място сред 11-те общини на областта, което съставлява 14,5% от територията на областта. Границите ѝ са следните: на североизток – община Гулянци; на юг – община Плевен и община Долни Дъбник; на запад – община Искър; на северозапад – община Оряхово, област Враца; на север – Румъния.

Релеф Преобладаващият релеф на общината е равнинен и слабо хълмист. Територията ѝ е разположена на границата между Средната Дунавска равнина на югоизток и Западната Дунавска равнина на северозапад, като тя условно се прокарва по вододела между реките Искър и Вит. Югоизточно от селата Рибен, Божурица и Биволаре в пределите на общината попадат крайните северни части на Плевенските височини. Тук югоизточно от село Божурица се намира най-високата ѝ точка – 221,4 m н.в. Районът между долните течения на реките Искър и Вит се заема от обширни равнинни и слабо хълмисти пространства, изцяло заети от обработваеми земи, като тук надморската височина достига до 190 m. На северозапад от река Искър, до границата с община Оряхово, на територията на общината се простират югоизточните части на обширното льосово плато Равнището югоизточните части, което югозападно от село Байкал се издига до 169 m н.в. Минималната височина на община Долна Митрополия се намира на брега на река Дунав, при устието на Искър – 27 m н.в.

Води Територията на община Долна Митрополия се характеризира с висок воден потенциал. В пределите на общината попада част от десния бряг на река Дунав от 639 до 647 km (километрите се броят от устието на реката). В северозападната ѝ част протича най-долното течение на река Искър (около 23 – 24 km), заедно с най-долното течение на река Гостиля (ляв приток). В югоизточната и част преминава участък от долното течение на Вит (около 18 km). Западно от град Долна Митрополия е изграден язовир Вълчовец, водите на който заедно с други по-малки микроязовири и водоеми се използват за напояване, риболов и добив на инертни материали. Водните площи заемат общ терен от 15 738 дка. В това число реките заемат 12 233 дка, язовирите и водоемите – 1755 дка, останалите са езера, блата и рибарници. Освен гореспоменатите съществуват къси и малки рекички с дъждовно подхранване, които се пълнят основно през пролетта. Състоянието на хидрографската мрежа, в компилация с посочените климатични условия в района благоприятстват отглеждането на зърнени, някои технически (слънчоглед) култури, зеленчукови култури, захарно цвекло, лозата и др. в равнинната част, овощи, горска и тревна растителност на юг.

Климат Община Долна Митрополия заема територия с типичен умерено-континентален климат. Тук лятото е горещо, а зимата студена. Ниската надморска височина и равнинния характер на релефа на север създава предпоставки за свободно преминаване на въздушни маси от север и северозапад с континентален и океански характер. Най-студеният месец е януари, със средномесечна температура 0,8 °C. Най-топлият месец е юли, със средномесечна температура 24,8 °C. Средната годишна температура в района е 12,4 °C. В тази част на Дунавската равнина се проявява една от най-големите за България средногодишни температурни амплитуди от 25,2 °C.

Средногодишните суми на валежите на територията на общината са около 550 мм/м². В северните части на общината, по крайбрежието на река Дунав се наблюдава честа мъгливост, относително висока влажност на въздуха и пр.

Почви Основен природен ресурс, с който общината разполага е почвеното богатство. Почвеното разнообразие е голямо и типично за Дунавската равнина. Най-широко разпространени са карбонатните и типични черноземи, излужени и оподзолени черноземи, глинест кафяв до тъмно кафяв льос. Често срещани са льосовидни и глинесто-песъкливи сиви горски почви и сиво-кафяви горски почви. На места са изразени слабо каменисти кафяви горски почви и рендзини. Поради наличието на богата хидрографска мрежа е високо наличието на делувиални и алувиално-делувиални ливадни почви. На места черноземите са с деградирала структура поради неефективно използване. Не са регистрирани засолени и вкислени земи и почви на територията на общината. Почвите в района се отличават с високо естествено плодородие и в съчетание умерено-континенталния климат се създават благоприятни предпоставки за интензивно развитие на земеделски дейности, като отглеждане на зърнени, зеленчукови, овощни, технически, маслодайни и фуражни култури и лозя.

Флора и фауна Флората на територията на община Долна Митрополия е представена от дървесна храстовидна растителност, пасища и ливади. Общината е сравнително бедна на горски масиви. Тук преобладават представителите на широколистната растителност. Най-чести представители са тополата и акациите, които се отглеждат за промишлени нужди. Също добре разпространени са дъб, липа, върба и други. В земеделските територии горите и полезащитните пояси заемат 23 559 дка. Държавният горски фонд заема площ от 21 936 дка. Защитените видове територии и обекти в общината са 6 броя. Защитените дървесни видове са 14 на брой.

Животинският свят в рамките на общината е типичен за този край на България. Негови представители са зайци, чакали, диви прасета, катерица, златка, белка, сърни, пор, язовец, полевка, врана, фазан, пъдпъдък, яребица, гугутка, врабец, ластовица, щъркел, патици, влечуги, насекоми и др. Често в границите на общината гнездят белия щъркел, къдроглав пеликан и др. Във водните басейни се срещат: клен, шаран, каракуда, щука, сом, кротушка, мряна, платика и др.

Население Етнически състав (2011) Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:

Численост Дял (в %) Общо 20 064 100,00 Българи 15 114 75,33 Турци 449 2,24 Цигани 1046 5,21 Други 37 0,18 Не се самоопределят 89 0,44 Неотговорили 3329 16,59

Раждаемост Статистическите данни за коефициента на раждаемост в община Долна Митрополия показват сравнително постоянно равнище за разлика от другите общини в Плевенска област, където има минимален растеж.

Коефициент на раждаемост – на 1000 души средногодишно: Община201020112012Долна Митрополия7.99.57.9

Населени места Община Долна Митрополия включва 16 населени места с общо население 16 816 души (към 7 септември 2021 г.).

+ Списък на населените места в община Долна Митрополия, население и площ на землищата им Населено място Население(2021 г.) Площ на землищетоkm2 Забележка (старо име) Населено място Население(2021 г.) Площ на землищетоkm2 Забележка (старо име) Байкал 317 42,218 Бешлии, Борил Крушовене 804 60,139 Биволаре 531 12,427 СусурлуОреховица 1074 70,761 Оряховица Божурица 842 31,326 Кацамуница Победа 453 5,361 Демир кьой Брегаре 462 29,907 Подем 769 30,781 Мъртвица, Мършовица Горна Митрополия 1513 44,583 Горен НетрополРибен 581 35,042 Гостиля 179 15,624 Славовица 421 41,561 Долна Митрополия 2709 31,824 Долен НетрополСтаверци 1423 73,613 Староверци Комарево 974 61,020 Тръстеник 3764 88,710 Марашки Тръстеник ОБЩО 16816 674,897 няма населени места без землища

Административно-териториални промени Указ № 98/обн. 18.02.1893 г. – преименува с. Демир кьой на с. Климентинено, а по-късно без административен акт е преименувано на с. Климентина; МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Бешлии на с. Борил; – преименува с. Кацамуница на с. Божурица; МЗ № 1966/обн. 16.11.1935 г. – преименува с. Мъртвица на с. Подем; МЗ № 2920/обн. 16.01.1943 г. – заличава с. Климентина и го присъединява като квартал на с. Биволаре; Указ № 290/обн. 23.06.1950 г. – преименува с. Борил на с. Байкал; Указ № 317/обн. 13.12.1955 г. – заличава с. Злокучене (Злокучени) и го присъединява като квартал на с. Комарево; през 1956 г. – осъвременено е името на с. Оряховица на с. Ореховица без административен акт; Указ № 128/обн. 11.04.1961 г. – признава н.м. ДЗС „Георги Димитров“ за отделно населено място – с. Победа; Указ № 1942/обн. 17.09.1974 г. – признава с. Тръстеник за гр. Тръстеник; Указ № 1240/обн. 13.09.1977 г. – признава с. Долна Митрополия за гр. Долна Митрополия; Указ № 3005/обн. 09.10.1987 г. – закрива община Подем и присъединява включените в състава ѝ населени места към община Долна Митрополия.

Икономика Икономическо развитие Основни отрасли на икономиката в община Долна Митрополия са промишлеността, селското стопанство и услугите. Промишлеността в общината се определя и е развита в подотраслите: хранително-вкусова и лека промишленост. На територията на общината са развити транспортът, търговията и услугите. Услугите заемат важно място в местната индустрия, добре развитото земеделско стопанство е ключово за общината.

Промишлените предприятия са интегрирани на основата на селскостопанското производство – зърненофуражни култури, слънчогледово семе и др.

Селско и горско стопанство Икономиката на общината е силно обвързана с производството на местни суровини, на базата на селскостопанското производство.

Зърнопроизводството е традиционно приоритетно направление. Най-големи площи са заети от ечемик, пшеница, царевица, слънчоглед и рапица.

По официално следените икономически индикатори (дял в създавания от общината брутен вътрешен продукт, принос в пазара на труда, дял в създавания личен и домакински доход) селското стопанство е отрасъл с решаващ принос в местната икономика на общината.

Чрез предоставените от ЕС възможности – програми за развитие на земеделието, Общината отбелязва напредък на малките и средни селскостопански фермери и арендатори. Обработването на земеделската земя следва тенденциите за увеличаване на инвестициите в селскостопанския сектор.

Транспорт През общината, от юг на север, покрай десния бряг на река Вит преминава участък от 19,3 km от трасето на жп линията гара Ясен – Черковица.

През общината преминават частично 4 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 82,5 km: участък от 17,5 km от Републикански път II-11 (от km 157,1 до km 174,6); участък от 20,8 km от Републикански път III-118 (от km 5,3 до km 26,1); последният участък от 20,8 km от Републикански път III-137 (от km 12,6 до km 33,4); последният участък от 23,4 km от Републикански път III-3004 (от km 4,8 до km 26,1).

Естественият воден път по река Дунав, до който община Долна Митрополия има достъп, е чрез село Байкал. Реката осигурява нормални условия за корабоплаване и за увеличаване на обема и структурата на превозваните товари. За да отговори на нарасналите изисквания и да бъде конкурентоспособна, община Долна Митрополия предвижда да ускори модернизацията и реконструкцията на пристанищните съоръжения в село Байкал, като в плана за развитие се предвижда на пристанището да има товаро-разтоварна рампа, зърнобаза и складови помещения.

Образование На територията на община Долна Митрополия функционират 8 общински училища. Две от тях са средни общообразователни и се намират съответно в общинския център и в гр. Тръстеник. Останалите училища са основни и са локализирани в селата Божурица, Горна Митрополия, Комарево, Крушовене, Ореховица и Ставерци. 

Въпреки липсата на училища във всички населени места в общината, за всички деца се осигурява равен достъп до качествени образователни услуги. В училищата, в които се обучават ученици от други населени места, където няма училище, се осигуряват средства за транспортни разходи на учениците, целодневна организация на учебния ден и столово хранене.