Община Марица се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Пловдив. Тя, заедно с община Добрич-селска, община Родопи и община Тунджа е една от четирите общини в България, чийто общински център е извън територията им. Административен център на общината е град Пловдив.
География Географско положение, граници, големина Общината е разположена в централната част на област Пловдив. С площта си от 342,657 km2 заема 8-о място сред 18-те общините на областта, което съставлява 5,72% от територията на областта. Границите ѝ са следните: на север – община Калояново; на североизток – община Раковски; на юг – община Садово, община Родопи и община Пловдив; на запад – община Родопи; на северозапад – община Съединение.
Природни ресурси Релеф Релефът на общината е изключително равнинен, като територията ѝ попада в пределите на Горнотракийската низина. Община Марица е най-равнинната община в България, като денивелацията ѝ е 64 m. Максималната ѝ височина се намира в крайния северозапад – 207,1 m, северозападно от село Строево, а минималната – 143 m, разположена в коритото на река Марица, югоизточно от село Маноле.
Води Водните ресурси са представени от повърхностните и подземните води, които имат различно широко приложение. Повърхностните води – реки, речни течения, открити водни площи и канализационната напоителна система, заемат 5,46% от територията на общината. На югозапад и югоизток в пределите на общината попада част от левия бряг от средното течение на река Марица. На нейна територия Марица получава отляво три по-големи притока, които протичат през нея с долните си течения: река Потока, вливаща се южно от село Костиево; река Пясъчник, протичаща през село Труд и вливаща се в Марица в североизточната част на град Пловдив и река Стряма, протичаща покрай селата Трилистник и Маноле и вливаща се в Марица южно от последното.
Други открити водни площи са предимно язовирните системи при селата Труд, Граф Игнатиево и Войводиново и някои малки стопански язовири, разпръснати по цялата територия на общината – естествено свързани с каналите от ННС и ВКМ, подхранвани от язовирите Пясъчник, Домлян и речните течения. Повърхностните водни площи, освен за общото си предназначение се ползват за напояване, рибовъдство и са традиционни естествени развъдници на водолюбиви птици и животни.
В землището на с. Войводиново има регистрирани два сондажа за минерална вода, която лабораторно е определена като „трапезна“.
Поземлен фонд Най-голямото поземлено богатство на общината са земеделските земи, които заемат 81% от площта ѝ. Почвите са представени предимно от алувиален, ливаден и алувиално-ливаден тип. Тяхната комбинация в съчетание с температурната сума за вегетационния период от 4400 °C позволява на тези терени да се отглеждат високодобивни, топлолюбиви земеделски култури, традиционни за Тракийската низина. Земеделските земи са обработваеми (ниви, ливади, овощни градини, малко лозя и др.) и необработваеми (мери, пасища, дерета и оврази). Малка част от обработваемите земи са некачествени и непригодни за земеделски нужди (песъчливи образувания и преовлажнени терени – резултат от природни явления; засолени почви – резултат от неправилна обработка на земята). Плодородието на почвите и големият дял на земеделските обработваеми земи определят предимно селскостопанския характер на поминъка в общината.
Горите и горските територии са слабо представени в община „Марица“ (около 1,8% от общата територия). По предназначението си горите са: защитни, рекреационни, за дивечопроизводство и ловуване и горски земи – поляни и храсталаци. Разпространени са по поречието на реките, покрай населените места и стопанските обекти, покрай пътищата и в изолирани случаи – островно сред обработваемите земи. Гори за дърводобив няма. Интерес представляват горите по поречието на река Марица и по поречията и устията на реките Стряма, Потока, Пясъчник, и при село Труд – рекреационни и за ловуване.
Флора и фауна На територията на общината има „защитени територии“. Сега почти цялата и територия е усвоена за селскостопанска дейност. От някогашните гори (цяр, кафяв габър, полски ясен и полски бряст) са запазени малки групи и единични екземпляри. Интерес представлява малка гора от дъб в с. Маноле (някогашен център за семенен материал) Влажните зони около язовирната система Труд – Войводиново са сборно място преди отлитане на юг за Черния щъркел.
История Като административна единица Община „Марица“ е млада община, но историческите корени на селищата са дълбоко в древността. Те са били населени още през неолита и халколита. Според един от най-ревностните изследователи на най-старата история на Пловдивския край Петър Детев, нашите далечни предшественици били добри земеделци и скотовъди, занимавали се с лов и риболов. Доказателство за това са и намерените предмети при разкопките на праисторическото селище при с. Труд, възникнало още през V хилядолетие пр.н.е.
Северозападно от селото в м. Балджийката има некропол от осем тракийски могили. В края на петдесетте години на миналия век в м. Бончови храсти бяха разкрити останки от тракийско светилище и 14 оброчни плочки на Тракийския Херос и Аполон. Според Лили Ботушарова, те били произведени от местни тракийски каменоделци през II и III век след Христа и предоставят интересна информация за бита и културата на дребните траки.
През 1970 година при прокарването на канал между селата Труд и Строево е открит неизвестен за науката граничен камък с надпис, касаещ древното тракийско селище Бендипара. Мястото отстои на километър от надгробната Проклинова могила. Буквите в граничния сиенитен знак са дълбоко врязани и изписването им издава ръката на вещ каменоделец. В превод текстът гласи: „Съгласно обожественото решение са поставени от Квинт Атрий Клоний, легат на Августите и пропетор, посредством Мукий Вер, границите на земите на Бендипара". Границите на Бендипара са били поставени от тогавашния управител на провинция Тракия между 211 и 217 година, когато римската империя е била управлявана от Септимий Север и двамата му ненавиждащи се един друг синове Каракала и Гета. Идентична информация носят и двата по-рано намерени гранични знака на Бендипара при селата Строево и Калояново. Така че древното тракийско селище Бендипара трябва да се търси в земите, заключени между Труд, Строево и Калояново.
В съседното село Строево се намират пет надгробни могили. Две от тях са известни като Змей могили. Константин Иречек предполага, че пътят от Филипопол за Хисаря е минавал през селото. Значително антично селище е съществувало и западно от селото, в близост до т.нар. Голяма могила, която в края на XIX век била разкопана и ограбена от иманяри. Вероятно оттук е и част от висок мраморен релеф на мъж в естествена големина, който сега се пази в Пловдивския археологически музей. Изключително интересни тайни крият и земите около Скутаре. Оттам е една миниатюрна бронзова статуетка на тракийския бог Зевс Збелитиурд, твърде рядко срещан в земите на Тракия. Подобен релеф преди много години бил открит насред Рим на Ексвилинския хълм, където по традиция чуждестранните легионери в римската армия, сред които имало и много траки, имали собствени светилища, посветени на техните върховни божества. Релефът представлява Зевс Збелитиурд с брада и дълга коса, гол и прав. В дясната си ръка той държи дълъг жезъл, а в лявата – триъгълна набраздена мълния. Мраморният релеф сега се пази в Капитолийския музей В Рим. Същият този толкова рядко срещан Зевс Збелитиурд ни гледа и от изключително ценната за тракологията бронзова статуетка, висока едва петнадесетина сантиметра, която била намерена през 1923 година В оризищата на Скутаре. Статуетката, която сега се пази в Пловдивския археологически музей, представя в доста необичайна светлина гръмовержеца и Властелин на Вселената, изваян като млад мъж с красиво хармонично тяло.
От района на Скутаре е и мраморната пътна колона, отбелязваща трасето на най-важния път, пресичащ Тракия и свързващ Филипопол с Константинопол. От гръцкия надпис се разбира, че въпросната милиарна колона била издигната в околностите на Филипопол по време на римския император Гордиан III (238 – 244), когато наместник на Тракия бил Помпоний Магиан. На същата тази колона Филипопол е обозначен като „най-блестящата метрополия на римската провинция Тракия".
Изключително интересен за науката се оказа и намереният преди години край Рогош релеф на дребния индоирански бог на светлината и правдата Митра който в края на I век след Христа бил изключително почитан в римската армия. Релефът от грубозърнест варовик представя Митра като бикоборец.
Би било сериозен пропуск да не споменем широкоизвестната в българската наука праисторическа селищна могила Разкопаница край Маноле датираща от бронзовата епоха. Следи от праисторически селища са открити и край селата Войводиново, Войсил, Бенковски и на други места в община Марица. Тяхното по-нататъшно изучаване може да стимулира развитието на културния туризъм в общината.
Запазени са спомени за отминалите векове – предания за Султан Мурад и наследника му Баязид, за дядо Манол, чийто дух витае в село Маноле, за майстор Трифон от Калековец, за съратника на Апостола – Дядо Иван Абаджията от с. Царацово.
Селищата и църквите на общината помнят стъпките на легендарния син на България Васил Левски. Трилистник, Маноле, Манолско Конаре, Скутаре и Рогош съхраняват ценен исторически материал, който дава възможност да се проследи развитието на архитектурата, строителството, лозаро-винарството, тъкачеството. Маришките села съхраняват богато наследство от легенди, невероятни истории, където реалното и митичното се преплитат. Чудодейните рецепти за билколечения, баянията против различни злини и гаданията са части от културната съкровищница на общината.
Населени места Общината се състои от 19 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:
Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име) Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име)Бенковски 1366 16,284 Мързян Манолско Конаре 670 13,429 Войводиново 2070 13,031 Радиново 855 13,065 Войсил 1049 18,191 Карнофоля Рогош 3213 27,538 Граф Игнатиево 1849 28,493 Чоллук, Граф Игнатиев Скутаре 2453 18,239 Динк 881 6,118 Динк махала Строево 1702 24,743 Желязно 361 6,545 Демирджи кьой Трилистник 883 11,540 ТрифилКалековец 2563 17,994 Труд 4136 39,797 Чирпилие, Климентово, КлиментинаКостиево 1812 23,695 Царацово 2312 14,368 Крислово 621 6,743 Ясно поле 602 10,963 ЧакъреМаноле 2756 31,881 ОБЩО 32154 342,657 няма населени места без землища
Най-многолюдно към 2011 г. е село Труд (4017 души), а най-малко е Желязно (361 души). С население над 3000 души са селата Маноле и Рогош. Под 1000 жители имат селата Динк, Крислово, Манолско Конаре, Радиново, Трилистник и Ясно поле. Средния брой жители на едно село в общината е 1668 души при 524 за страната, което е показател за добър потенциал на човешките ресурси.
Административно-териториални промени през 1889 г. – заличено е с. Гьокчелии поради изселване, без административен акт; Указ № 273/31 май 1889 г. – преименува с. Чирпилие на с. Климентово; през 1902 г. – заличено е с. Гьокчелер поради изселване, без административен акт; Указ № 395/обн. 25 октомври 1902 г. – преименува с. Чоллук на с. Граф Игнатиев; МЗ № 2820/обн. 14 август 1934 г. – преименува с. Карнофоля на с. Войсил; – преименува с. Динк махала на с. Динк; – преименува с. Демирджи кьой (Демир кьой) на с. Желязно; – преименува с. Трифил на с. Трилистник; – преименува с. Чакъре на с. Ясно поле; МЗ № 1220/обн. 13 май 1939 г. – преименува с. Мързян на с. Бенковски; МЗ № 168/обн. 21 януари 1943 г. – преименува с. Климентово на с. Климентина; МЗ № 1189/обн. 25 март 1947 г. – преименува с. Климентина на с. Труд; през 1956 г. – осъвременено е името на с. Граф Игнатиев на с. Граф Игнатиево без административен акт;