Община Борино се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Смолян.
География Географско положение, граници, големина Общината се намира в западната част на Област Смолян. С площта си от 173,204 km2 е 8-ата по големина сред 10-те общините на областта, което съставлява 5,42% от територията на областта. Границите ѝ са следните: на запад – община Доспат; на север – община Батак, област Пазарджик; на изток – община Девин; на юг – Гърция.
Природни ресурси Релеф Релефът на общината е средно- и високопланински. Територията ѝ се простира в западната част на Западните Родопи.
На нейната територия попадат части от два планински дяла, части от Западните Родопи. Южната ѝ половина е заета от най-южните части на най-дългия родопски рид – Велийшко-Виденишкия дял. Неговата максимална височина, връх Дурдаа (1692,7 m), се извисява южно от село Ягодина, на границата с община Девин и е най-високата точка на община Борино. В северната ѝ половина се простират части от Девинска планина, която има западно-източно простиране. Най-високата ѝ точка, връх Хамамбунар (1688,1 m), се намира също на границата с община Девин, на 3 km северозападно от село Грохотно (община Девин).
Минималната височина на община Борино от 846 m н.в. се намира в коритото на Буйновска река, малко преди съединяването ѝ с река Чаирдере.
Води Основна водна артерия на община Борино е река Въча, която протича през нея с левия си приток Буйновска река, и която се приема за нейно начало. Буйновска река извира от границата с Република Гърция югоизточно от село Кожари и до село Буйново тече на северозапад в широка долина, заета от обширни ливади. След селото завива на север и след около 4 km навлиза в приказно красивото Буйновско ждрело. След това при село Тешел се съединява с идващата отдясно река Чаирдере и двете заедно дават началото на същинската река Въча. Основен приток на Буйновска река е река Чатакдере (Ешекчидере), която се влива отляво в нея (ляв приток), в средата на Буйновското ждрело и, която е граница между Велийшко-Виденишкия дял на юг и Девинска планина на север.
По северната граница на общината, в протежение на около 7 – 8 km, в дълбока каньоновидна долина преминава част от долното течение на Девинска река (ляв приток на Въча, участък от Девинска река, която над Кемеров мост се нарича Дамлъ дере и преминава през резерват Дупката.
Население Етнически състав (2011) Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:
Численост Дял (в %) Общо 3641 100,00Турци 2107 57,87 Българи 1117 30,68 Цигани 5 0,14 Други 22 0,60 Не се самоопределят 19 0,52 Неотговорили 371 10,19
Движение на населението (1934 – 2021)
Населени места Общината има 5 населени места с общо население от 2493 жители към 7 септември 2021 г.
+ Списък на населените места в община Борино, население и площ на землищата им Населено място Население(2021 г.) Площ на землищетоkm2 Забележка (старо име) Населено място Население(2021 г.) Площ на землищетоkm2 Забележка (старо име) Борино 1730 74,567 Кара булак Чала 108 12,185 Буйново 226 45,467 Неапли Ягодина 375 30,838 Балабан Кожари 54 10,147 Дериджилери ОБЩО 2493 301,165 няма населени места без землища
Административно-териториални промени МЗ № 2820/обн. 14 август 1934 г. – преименува с. Неапли на с. Буйново; – преименува м. Дериджилери на м. Кожари; – преименува с. Балабан на с. Ягодина; МЗ № 3775/обн. 7 декември 1934 г. – преименува с. Кара булак на с. Борино; На основание §7. (3) от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ДВ бр. 63/14 юли 1995 г.) всички махали, колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват статут на села.
Транспорт През общината преминава участък от 10,5 km от Републикански път III-197 (от km 64,2 до km 74,7) от Републиканската пътна мрежа на България.
Топографска карта
Бележки
Източници
Външни препратки Официален сайт на община Борино