Психологията ( – наука) е наука, която изучава психическата дейност, както и учебен предмет по тази наука. Психологията е наука за закономерностите, механизмите, формите и равнищата на психическото отражение.
Професионален практикуващ и изследовател, участващ в дисциплината се нарича психолог. Психолозите могат да бъдат класифицирани като социални, поведенчески и когнитивни учени. Някои от тях се опитват да разберат ролята на психичните функции в индивидуалното и социалното поведение. Освен това други изследват физиологичните и биологичните процеси, които са в основата на когнитивните функции и поведения. Психолозите изследват поведението и психичните процеси, включително възприятие, познание, внимание, емоции, интелигентност, субективни преживявания, мотивация, функциониране на мозъка и човешката личност. Интересите на психолозите се разпростират върху междуличностните отношения, психологическата устойчивост, устойчивостта на семейството и други области в социалната психология. Психолозите също разглеждат несъзнателния умПсихоанализата и други форми на дълбочина психология са най-често свързани теории за несъзнателния ум. За разлика от тях бихевиористите разглеждат такива явления като класическо обуславяне и оперантно обуславяне. Когнитивистите изследват имплицитна памет, автоматизъм и подсъзнателни съобщения, всички от които се разбират или да заобикалят, или да се случват извън съзнателното усилие или внимание. Всъщност когнитивно-поведенческите терапевти съветват своите клиенти да осъзнаят дезадаптивните мисловни модели, чийто характер преди това клиентите не са осъзнавали. Изследователските психолози използват емпирични методи, за да направят извод за причинно-следствени и корелационни връзки между психосоциалните променливи. Някои, но не всички, клинични и консултативни психолози разчитат на символична интерпретация.
Докато психологическите знания често се прилагат за оценка и лечение на психични проблеми, те също са насочени към разбиране и решаване на проблеми в няколко сфери на човешката дейност. Според много сведения психологията в крайна сметка има за цел да бъде в полза на обществото.O'Nei, H.F.; cited in Coon, D.; Mitterer, J.O. (2008). Introduction to psychology: Gateways to mind and behavior (12th ed., pp. 15–16). Stamford, CT: Cengage Learning.Мисията на APA- Американската психологическа асоциация е да подпомогне създаването, комуникацията и прилагането на психологически знания в полза на обществото и да подобри живота на хората".http://www.apa.org/about/index.asp About APA
Много психолози участват в някакъв вид терапевтична роля, практикувайки в клинични, консултативни или училищни условия. Други психолози провеждат научни изследвания по широк спектър от теми, свързани с психичните процеси и поведение. Обикновено последната група психолози работят в академични среди (напр. университети, медицински училища, болници). Друга група психолози са заети в индустриални и организационни условия.Bureau of Labor Statistics, U.S. Department of Labor, Occupational Outlook Handbook И други участват в работата по човешкото развитие, стареенето, спорта, здравеопазването, криминалистиката и медиите.
История
Корените на психологията Първото философско учение за душата се нарича анимизъм (от латински: anima – душа). Според него душата е независима същност, отделена от тялото и способна да управлява всички живи и неживи предмети. То възникнало около 10 000 г. пр.н.е. Чрез това учение древните си обяснявали каква е разликата между будния и заспалия човек, между живия и мъртвия. Духовете им давали добро обяснение за това, тъй като смятали, че те са всеобхватни и владеят всичко във Вселената. Така например считали, че душата е напуснала мъртвия завинаги, а при заспалия душата му временно се е изселила и се връща при него на сутринта.
Според основоположниците на атомическото учение Левкип и Демокрит светът е изграден от множество малки неделими частици, наречени атоми. Най-малките и най-подвижните от тях са атомите на душата. Според това учение всичко е възникнало от взаимодействието на невидими тела, като атомите се сблъсквали, отскачали и свързвали в безкрайната празнота. Атомистите отричали божествената намеса в сътворението на всичко, твърдейки, че светът е изцяло създаден от физическо взаимодействие на тела и частици. Аристотел в своя трактат „За душата“ обяснява чрез динамиката на атомите процесите на възприятие, памет, мисъл, сънища.
Според идеализма душата е безсмъртна (тоест, приема идеята за прераждането) и нематериална, тя усеща, мисли, помни и преживява. Душевните явления се разделят на разум (в главата), мъжество, или воля (в гърдите) и въжделение, или мотивация (в коремната кухина). Защитава идеята, че психиката е свръхествествено явление, което не може да бъде обяснено с материална причина.
Механистическото учение възниква за първи път през XVII век и според него всички естествени процеси се определят на механическо равнище и се обясняват от законите на физиката, химията, математиката и др. Отрича се съществуването на вътрешния свят. Емпиризмът (от емпирия – опит) е учение от началото на XVIII век, според което знанието се придобива само чрез чувствения опит. Според основателят му Джон Лок човек се ражда като „чиста дъска“ (), върху която времето може да запише различни неща. Според това разбиране човек не се ражда добър или лош, умен или глупав, а именно социалната му среда формира качествата, талантите и пороците му.
Първата употреба на термина „психология“ е често приписвана на германския схоластичен философ Рудолф Гьокел и е публикувана за пръв път през 1590 година. Повече от шест десетилетия по-рано хърватският хуманитарист Марко Марулич използва термина в заглавието на творба, която впоследствие е загубена. Това вероятно не е първата употреба на термина, но е най-ранната документирана такава. Терминът не става популярен докато германския идеалистически философ Кристиян Волф (1679 – 1754) не го използва в своята Psychologia empirica and Psychologia rationalis (1732 – 1734).
Съвременната психология През 1879 г. германецът Вилхелм Вунд, често определян като основоположник на експерименталната психология, създава първата в света психологична лаборатория в Лайпцигския университет. Основен метод на изследване в нея е интроспекцията или самонаблюдение. През 1904 г. двама от българските ученици на Вунд създават първата в България лаборатория по психология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
През 1880 г. американският философ Уилям Джеймс публикува книгата си „Принципи на психологията“, в която очертава много от основните въпроси на психологията. Школата на Джеймс става известна като функционализъм и се занимава с ролята на разума за адаптиране на организма към обкръжаващата го среда. Други учени с по-значителен принос към психологията на 19 век са германецът Херман Ебингхаус, пионер в експерименталните изследвания на паметта, който открива кривите на научаване и забравяне, и руският физиолог Иван Павлов, който открива ролята на условните рефлекси в процеса на учене.
През 90-те години на 19 век австрийският невролог Зигмунд Фройд създава метод на психотерапия, известен като психоанализа. Разбиранията на Фройд за ума са базирани на интроспективните методи и интроспекцията и се фокусират главно в разрешаване на умствени проблеми и психопатология. Теориите на Фройд стават много известни, главно защото разглеждат теми като сексуалността и въздържанието от научна гледна точка. Тези теми били табу по онова време и Фройд ги поднася за свободно обсъждане в обществото. Въпреки че днес теориите на Фройд търпят силна критика и не се използват широко в съвременните психологични отдели, неговата идеи за приложението на психологията като медицинско лечение имат своята стойност.
Отчасти като реакция на съзнаваното и неосъзнаваното в психологията на Фройд и фокусирането му върху възстановяване на детските спомени, през първите десетилятия на 20 век възниква бихевиоризмът. Създаден от психолози като Джон Уотсън и Едуард Толмен, бихевиоризмът почива на изучаване на животинското поведение. Според бихевиористите психологията трябва да е наука за поведението, за поведенческите актове, а не за ума и отхвърлят идеята, че умствени идеи като вярванията, желанията или целите трябва да се изучват научно. Бихевиоризмът оказва голямо влияние в психологията през първата половина на 20 век.
Гещалтпсихологията, създадена също през първите десетилетия на 20 век от Макс Вертхаймер изучава възприятието като цялостен образ и характеристиките на обучението. Хуманистичната психология възниква през 50-те години на 20 век. Тя налага феноменологичен поглед върху човешкия опит и се опитва да разбере човешките същества и поведението им чрез проучване на качествата им. Поставя акцент върху личността като уникална ценностна система. С развитието на компютърните технологии възниква уподобяването на мозъчните функции на процесите за обработка на информацията в компютрите. Този подход, заедно с научния метод за изучаване на мозъка и вярата в различните вътрешни състояния на мозъка, извеждат когнитивизма като господстващ модел на ума. Изучаването на връзките между мозъка и нервната система става по-популярно.
Обект и предмет на психологията Психологията описва и се опитва да обясни психиката – несъзнаваното, съзнанието, психичните явления (процеси, свойства и състояния), поведението и социалното поведение. Емпиричната психология е посветена главно на описване на човешкия опит и поведение. През последните 20 години психологията започна да изследва връзката между съзнанието и мозъка или нервната система. Все още не е ясен начинът, по който си взаимодействат: дали съзнанието определя състоянията на мозъка или състоянията на мозъка определят съзнанието, или и двете.
Обект на Психологията е психичният живот като цяло, психичните явления и поведението на индивида. Но не всичко, което се отнася към тях е и предмет на науката Психология. Това е така, защото не всичко в психичния живот на даден етап от развитието на индивида може да бъде достъпно за наблюдение и изследване. Предметът на Психологията се отнася до отделни нейни части от самия обект. Предмети на изучаване могат да бъдат: страни от поведенческия репертоар, нагласите, стереотипите, предразсъдъците, емоциите, възприятията, мисленето, паметта, съзнанието, волята, сфери от емоционалното или моралното развитие и др.Леви, Леон. Увод в психологията", изд. „Св. Климент Охридски“, София 1993, стр. 13, 17.
Основни дялове на съвременната психология Психологията може условно да се раздели на два относително самостоятелно развиващи се направления на научните изследвания – фундаментален и приложен. Общият брой на отраслите им е повече от 100. Връзките им са толкова сложни, че системата не може да се представи линейно.
Фундаментален дял Резултатите от изследванията на фундаменталната психология имат общо значение за разбирането и обяснението на поведението на хора и животни.
Биологична психология
Биологичната психология е научно изследване за биологичните корени на поведението и състоянията на ума. Поведението се контролира от централната нервна система, затова е важно да се изучи как функционира мозъка, за да бъде разбрано поведението.
Възрастова психология Фокусира се върху развитието на човешкия ум през жизнения му път и се опитва да разбере как хората започват да възприемат, разбират, действат и как тези процеси се променят с възрастта им. Изследванията на деца включват много уникални методи като специално разработени игри и постановки, които са както приятни за децата, така и полезни за учените. Измислени са начини за проучване дори на новородени.
Генетическа психология Генетическата психология изучава наследствените механизми на психиката и поведението и доколко наследствеността има значение във формирането на личността.
Диференциална психология