Община Каспичан е разположена в Североизточна България и е една от съставните общини на област Шумен.

География Географско положение, граници, големина Общината е разположена в източната част на област Шумен. С площта си от 275,056 km2 е 8-ата по големина сред 10-те общините на областта, което съставлява 8,11% от територията на областта. Границите ѝ са следните: на югозапад и запад – община Шумен; на североизток – община Нови пазар; на изток – община Ветрино, област Варна; на югоизток – община Провадия, област Варна;

Природни ресурси Релеф Релефът на общината е равнинен и платовиден, като територията ѝ попада в Източната Дунавска равнина.

Южната половина на общината е заета от централните, най-високи части на Провадийското плато, което със стръмни, на места отвесни склонове се спуска на северозапад, север и североизток към долините на Провадийска река и десният ѝ приток Мътнишка река. В северната му част се издига Мадарското плато, което представлява едно цяло с Провадийското плато. В Мадарското плато се намира най-високата точка на Провадийското плато и на цялата община Каспичан – връх Двете могили 429,8 m, разположен на 1 km южно от квартал „Калугерица“ на град Каспичан. Североизточно от платото, на границата с община Ветрино, в коритото на Провадийска река се намира най-ниската точка на общината – 69 m н.в.

Останалата, северна половина на община Каспичан е заета от обширното Плисковско поле с надморска височина от 100 до 200 m.

Води Основна водна артерия на община Каспичан е Провадийска река, която протича през нея от северозапад на югоизток с част от горното си течение. В град Каспичан в нея отдясно се влива Мътнишка река (Мадарска река), която протича през общината с последните си 5 km.

В южната част на общината протича горното течение на река Главница, десен приток на Провадийска река. Тя води началото си под името Мерявица от подножието на връх Аталана в Провадийското плато на 365 m н.в., на 3 км югоизточно от село Кюлевча. До изтичането си от язовир „Снежина“ тече на югоизток в дълбока долина под името Аннадере, след което напуска пределите на община Каспичан.

Населени места Общината се състои от 9 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:

Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име) Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име)Върбяне 186 16,688 Сюитли Кюлевча 334 55,023 Златна нива 389 18,559 Текер Марково 593 55,942 Марковец, МарковчаКаспичан 2551 40,974 Гара Каспичан, Касбиджан Могила 275 31,464 Каспичан 1055 - в з-щето на гр. Каспичан, Каспичун Плиска 795 34,356 Ахибаба, Акбаба, Абоба, ПлисковКосово 230 22,050 Косовец, Косовча ОБЩО 6408 375,056 1 населено място е без землище

Административно-териториални промени Указ № 86/обн. 26.03.1925 г. – преименува с. Абоба на с. Плисков; МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Сюитли (Сюютлю) на с. Върбяне; – преименува с. Текер на с. Златна нива; след 1947 г. – осъвременено е името на с. Плисков на с. Плиска без административен акт; през 1956 г. – уточнено е името на с. Косовец (Косовча) на с. Косово без административен акт; – уточнено е името на с. Марковец (Марковча) на с. Марково без административен акт; Указ № 546/обн. 15.09.1964 г. – признава гар.с. Гара Каспичан за гр. Каспичан; Указ № 202/обн. 02.03.1976 г. – заличава селата Калугерица и Каспичан и ги присъединява като квартали на гр. Каспичан; Указ № 2190/обн. 20.10.1981 г. – признава с. Плиска за гр. Плиска; Указ № 250/обн. 12.08.1991 г. – отделя кв. Каспичан от гр. Каспичан и го възстановява като отделно населено място – с. Каспичан; Указ № 173/обн. 21.07.2000 г. – отделя с. Мадара и неговото землище от община Каспичан и го присъединява към община Шумен, област Шумен.

Население

Численост на населението според преброяванията през годините:

Година на преброяване Численост 1934 14 024 1946 13 554 1956 13 119 1965 13 355 1975 12 612 1985 11 490 1992 10 483 2001 9 808 2011 7 976 2021 6 408

Етнически състав Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):

Населено място Численост Населено място Дял (в %) Общо Българи Турци Цигани Други Не се самоопределят Не отговорили Българи Турци Цигани Други Не се самоопределят Не отговорили Общо 7976 4935 1073 925 292 103 648 100,00 61,87 13,45 11,59 3,66 1,29 8,12Каспичан 3116 2449 343 56 259 Каспичан 78,59 11,00 1,79 8,31Плиска 906 726 54 31 92 Плиска 80,13 5,96 3,42 10,15Върбяне 265 128 124 4 0 6 3 Върбяне 48,30 46,79 1,50 0,00 2,26 1,13Златна нива 618 187 91 321 7 3 9 Златна нива 30,25 14,72 51,94 1,13 0,48 1,45Каспичан 1356 300 383 501 119 Каспичан 22,12 28,24 36,94 8,77Косово 240 54 0 185 0 Косово 22,50 0,00 77,08 0,00Кюлевча 347 341 0 4 Кюлевча 98,27 0,00 1,15Марково 758 405 77 39 96 4 137 Марково 53,43 10,15 5,14 12,66 0,52 18,07Могила 370 345 0 0 0 0 25 Могила 93,24 0,00 0,00 0,00 0,00 6,75

Вероизповедания Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:

Численост Дял (в %)Общо 7 976 100,00Православие 4 385 54,97Католицизъм Протестантство 37 0,46Ислям 1 160 14,54Друго Нямат 276 3,46Не се самоопределят 503 6,30Непоказано 1 588 19,90

Политика Общински съвет

Състав на общинския съвет, избиран на местните избори през годините:

Партия, коалиция или инициативен комитет 2003 2007 2011 2015 2019 Общ брой места 17 13 13 13 13ГЕРБ 4 6 6 5Алтернатива за българско възраждане 2БСП за България 2Движение за права и свободи 1 2 2Воля 1Обединена социалдемокрация 1Местна коалиция „АБВ – Либерали“ (Алтернатива за българско възраждане, Либерали) 3 Българска социалистическа партия 5 4 5 2 Местна коалиция „Либералнодемократичен съюз“ (Либерали, Движение за права и свободи) 4 3 2 Национално движение „Симеон Втори“ 1 2 Български земеделски народен съюз - Народен съюз 1 Политическо движение „Социалдемократи“ 1 Българско движение Национален идеал за единство 1 Българска социалдемокрация 1 ВМРО – Българско национално движение 1 Веселка Кирова Маринова – инициативен комитет

Транспорт През общината преминават два участъка от Железопътната мрежа на България с обща дължина 29,5 km. През средата на общината, от запад на изток, на протежение от 17,3 km – участък от трасето на жп линията София – Мездра – Горна Оряховица – Шумен – Каспичан – Варна; От северозапад на югоизток, на протежение от 12,2 km – последният участък от трасето на жп линията от Русе – Самуил – Каспичан.

През общината преминават изцяло или частично 6 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 56,5 km: участък от 5,5 km от автомагистрала Хемус (от km 355,1 до km 360,6); участък от 7,5 km от Републикански път I-2 (от km 126,5 до km 134,0); последният участък от 5,9 km от Републикански път III-2006 (от km 7,5 до km 13,4); целият участък от 10,2 km от Републикански път III-2007; участък от 17,9 km от Републикански път III-2082 (от km 18,3 до km 36,2); участък от 9,5 km от Републикански път III-7003 (от km 30,1 до km 39,6).

Топографска карта

Източници

Външни препратки