Ангел (Ангеле) Настев Бунгуров е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография

Ангел Бунгуров е роден през 1874 година в град Кичево, тогава в Османската империя, в семейството на Сава Бунгурова и Насте Бунгуров, член на Кичевската българска община. Завършва трети гимназиален клас и се занимава с търговия. Преподава в селата Бърждани, Белица, Кладник и Орланци, а след това и в Кичево.

Влиза във ВМОРО и в 1896 година става член на първия околийски комитет в Кичево. През лятото на 1902 година е избран за председател на комитета, като наследява дякон Тома Николов, с когото е в много лоши отношения. Лука Джеров пише:

Бунгуров работи заедно с другите учители Славейко Стрезов, Матей Христов и Павел Христов. Остава председател на комитета и началник на четите в Кичевския революционен район в продължение на три години.

Участва в Илинденското въстание от 1903 година в четата на Арсо Мицков и поп Стоян Поппетров и се сражава в местността Гюргеица при село Карабуница. В сражението участват всички селски войводи от Долна Копачка и половината чета на Йордан Пиперката. След това участва в обща акция с горския началник Лука Джеров.

След въстанието е многократно арестуван. В 1907 година властите го задържат и затварят в Битоля, където се помирява с Тома Николов, също затворен. Николов пише:

Бунгуров е освободен след Младотурската революция на следната 1908 година.

В годините на българското управление през Втората световна война Бунгуров става член на Илинденската организация.

След Втората световна война на 10 март 1946 година подава молба за югославска илинденска пенсия. Свидетели са му Стефан Попкръстев, Георги Николов Кутле и Венедикт Поповски, и тримата от Кичево.

Умира на 1 април 1949 година в Скопие.

Бележки

Категория:Родени в Кичево Категория:Български революционери от Македония Категория:Дейци на ВМОРО Категория:Дейци на Илинденската организация Категория:Български просветни дейци от Македония Категория:Починали в Скопие Категория:Дейци на ВМОРО, ВМОК и ВМРО, подали молба за югославска илинденска пенсия