Фернандо Магелан (, ; ) е португалско-испанскиЛанге П. В. – Подобно солнцу… Жизнь Фернана Магеллана и первое кругосветное плавание, 240 стр., издательство „Прогресс“, М., 1988 мореплавател, организирал експедиция като първа обиколка на света.
Магелан е първият мореплавател, достигнал от Европа до Азия в западна посока и първият европеец, плавал в Тихия океан. Въпреки че самият той умира преди завръщането си в Европа, част от екипажа, ръководен от Хуан Себастиан де Елкано, се завръща в Испания през 1522 г., завършвайки първото в историята околосветско пътешествие, с което окончателно се доказва кълбовидната форма на Земята.
Детство и юношество (1480 – 1500) Магелан е роден около 1480 г. в Саброза, Северна Португалия, според други сведения във Вила Нова ди Гая близо до Порто. Той е син на Рудригу ди Магаланиш (1433 – 1500), кмет на Авейру, и неговата съпруга Алда ди Мескита. Получава добро образование и проявява особен интерес към географията и астрономията. В началото на 1490-те години, след смъртта на родителите си, той става паж на крал Жуау II и кралица Леунор де Визеу в столицата Лисабон.
В Лисабон, заедно с братовчед си Франсиско Серан, Магелан продължава образованието си и започва да се интересува от география и астрономия. Според някои, той може би дори е обучаван от Мартин Бехайм. През 1496 г. Магелан получава титлата оръженосец и е зачислен в Морското ведомство, което окомплектова и контролира далечните португалски морски експедиции.
Морска и военна кариера (1500 – 1517)
На 20-годишна възраст Магелан за пръв път пътува по море. През 1505 г. е изпратен в Индия, за да подпомогне установяването на Франсишку ди Алмейда като португалски вицекрал и създаването на военни и морски бази по пътя дотам. При това пътуване Магелан за пръв път участва в битка, където е тежко ранен по време на завладяването от португалците на мюсюлманския град Килва в днешна Танзания. Следващото пътуване на Магелан на изток е през 1506 г., когато заминава за Островите на подправките.
През 1509 г. взема участие в разгрома на венециано-египетската ескадра от португалците близо до пристанището Диу в Индия. След това, заедно с Франсиско Серан, плава под командването на Диого Лопес де Сикейра с първата португалска посланическа мисия до Малака. След пристигането си там експедицията става жертва на заговор и е принудена да се оттегли. Магелан играе важна роля в отстъплението, като предупреждава Сикейра и спасява Серан, който вече е слязъл на сушата.
През 1511 г. под командването на новия губернатор Афонсу де Албукерке, Магелан и Серан участват в завладяването на Малака, като Магелан е ранен при превземането на Каликут. След това техните пътища се разделят – Магелан е повишен, получава добър дял от плячкосаното имущество и придружаван от малайския слуга Енрике Черния, се завръща в Португалия през 1512 г. Серан заминава с първата експедиция към Островите на подправките, където се установява на служба при султана на Тернате. Неговите писма до Магелан, предоставящи информация за богатия на подправки регион, изиграват решаваща роля за бъдещото околосветско пътешествие.
След като се отклонява от службата си без разрешение, Магелан изпада в немилост. Той участва в битката при Азамор в Мароко на 28 – 29 август 1513 г. и за трети път е тежко ранен, този път в коляното. Въпреки че е ранен и получава няколко медала, Магелан е обвинен в незаконна търговия с маврите. Той също така влиза в конфликт с командващия Алмейда. Алмейда изпраща негативен доклад до кралския двор. Някои от обвиненията впоследствие отпадат, но Магелан изпада в немилост пред крал Мануел I, който отказва да увеличи пенсията му. Кралят му съобщава, че след 15 май 1514 г. трябва да напусне службата си. През 1515 г. Магелан прави последен опит да умилостиви крал Мануел I, като му предлага проект, разработен заедно с астронома Руи Фалейру, за търсене на западен път към Островите на подправките. Проектът е грубо отхвърлен и Магелан разбира, че в Португалия няма на какво да се надява и заминава за Испания. Официално сменя поданството си и предлага услугите си на испанския двор, като променя името си от „Fernão de Magalhães“ на „Fernando de Magallanes.“
Околосветско плаване (1517 – 1522) Планове и подготовка (1517 – 1519) Магелан пристига в Севиля, най-голямото испанско пристанище, където се сприятелява със своя сънародник, португалския емигрант Диего Барбоса, началник на арсенала. В края на 1517 – началото на 1518 г. се жени за дъщеря му Беатрис Барбоса. От брака имат двама синове, Родриго (род. II.1519) и Карлос, които умират рано. Беатрис Барбоса умира в Севиля около 1521 г. Синът на Барбоса – Дуарте Барбоса, по-рано е служил в Индия, както и Магелан.
На 20 октомври 1517 г. Магелан заминава за Валядолид, за да се срещне с младия крал Карлос I, по-късно император на Свещената Римска империя под името Карл V. С помощта на Хуан де Аранда, един от тримата ръководители на севилската Индийска къща, и на други приятели, особено португалеца Диогу Барбоза, Магелан получава испанско поданство. Ставайки много популярен в Севиля, той привлича вниманието на Карлос I и влиятелния Хуан Родригес де Фонсека, епископ на Бургос и отдавнашен противник на Христофор Колумб.
По това време (според някои изследователи – още докато е на португалска служба) Магелан открива документ (въпросът дали е бил карта или просто съобщение, остава спорен), базиращ се на предишни пътувания, според който широкият естуар на река Ла Плата в Южна Америка е проток през този континент към Тихия океан. Той решава да проучи този път, за да достигне Молукските острови (Островите на подправките), ключът към стратегически важната и много изгодна търговия с подправки. Той обявява, че е готов да плава до 75° южна ширина, за да реализира своя проект.
Руи Фалейру, също португалски изгнаник, отново му помага в плановете и намира неоценим финансов съюзник в лицето на Христофор де Харо, участник в голяма антверпенска фирма, който е противник на португалския крал. На 22 март 1518 г. крал Карлос одобрява плана на Магелан и му предоставя сериозна субсидия. Според договора Магелан и Фалейру като генерал-капитани ще получат 1/20 от печалбите и те и техните наследници ще получат управлението на откритите земи с титлата аделантадо. Магелан се заклева във вярност в църквата Санта Мария де ла Виктория де Триана и прави дарение на монасите в манастира, за да се молят за неговия успех.
С парите, получени от краля, Магелан и Фалейру купуват пет кораба: Тринидад (110 тона, 55 души екипаж), Сан Антонио (120 тона, 60 души екипаж), Консепсион (90 тона, 45 души екипаж), Виктория (85 тона, 42 души екипаж) и Сантяго (75 тона, 32 души екипаж) – общо 265 души. Магелан издига адмиралския си флаг на Тринидад и освен Фалейру, капитани на другите четири стават съответно Хуан де Картахена, Гаспар де Кесада, Луис де Мендоса и Хуан Серано. В последния момент Фалейру се отказва да участва в експедицията. Освен 265-те души на корабите се намират още 26 извънщатни членове на екипажа, като сред тях е и младият италианец Антонио Пигафета, бъдещият историк на експедицията. Поради това, че той не е нито моряк, нито географ, много важен първоизточник са и записките в корабния дневник на Франсиско Албо, помощник щурман на „Тринидад“. В първото по рода си околосветско плаване се отправя интернационален екипаж: освен португалци и испанци, в неговия състав влизат представители на още 10 националности.
Отплаване (август – септември 1519)
На 10 август 1519 г. флотилията от пет кораба под командването на Магелан напуска Севиля и отплава на юг по река Гуадалкивир до Санлукар де Барамеда в устието ѝ, където остава повече от пет седмици. Испанските власти са подозрителни към португалския адмирал (донякъде заради немалкия брой португалци сред екипажите на корабите) и едва не го спират, но на 20 септември Магелан все пак потегля. Когато научава за заминаването на Магелан, португалският крал Мануел I нарежда да го заловят, но Магелан успява да се изплъзне.
По време на прехода през Атлантическия океан Магелан изработва много добра система за сигнализация, която спомага разнотипните кораби от флотилията му нито веднъж да не се изгубят един друг. Но разногласията между капитаните на отделните кораби започват много скоро: след Канарските о-ви капитанът на „Сан Антонио“ Хуан де Картахена настоява Магелан да се съветва с останалите капитани при всяка промяна на курса. Португалецът гордо и спокойно отговаря: „Ваше задължение е да плавате през деня зад моя флаг, а през нощта – зад моите фенери.“ След няколко дни Де Картахена отново повдига темата, но Магелан, който е нисък на ръст, но физически силен, го хваща за реверите и заповядва да бъде държан под стража на „Виктория“, а за капитан на „Сан Антонио“ назначава своя родственик Алваро Мишкита.
Пресичане на Атлантика и откриване на Патагония (септември 1519 – март 1520) След кратък престой в Тенерифе на 26 септември флотилията пристига в Кабо Верде, откъдето продължава за Бразилия. На 27 ноември е пресечен екваторът, а на 6 декември екипажът съзира бразилския бряг на около 8° ю.ш. Според договора от Тордесиляс Бразилия е португалска територия и Магелан я заобикаля, с изключение че на 13 декември акостира в близост до днешния Рио де Жанейро, където заварва приятелски настроени туземци. Флотът се запасява с провизии, но неблагоприятните атмосферни условия отлагат отплаването. Впоследствие екипажът се отправя на юг по източния бряг на Южна Америка и на 26 декември 1519 г. корабите достигат устието Ла Плата. Разчитайки на неточните (и както се оказва – неверни) сведения, с които разполага (в това число – от експедицията на Хуан Диас де Солис през 1515 г.) Магелан около месец изследва безуспешно Ла Плата в търсене на жадувания проток на запад, само за да установи накрая, че това е устието на гигантска река.
На 2 февруари 1520 г. флотилията вдига платна и продължава на юг, като през деня неотклонно следва извивките на брега, опасявайки се да не пропусне желания проток, а през нощта пуска котва. Така е открита бреговата ивица на Патагония, в т.ч. заливите Сан Матиас (24 февруари, ), Сан Хорхе (), Сан Хулиан (31 март, ) и устието на река Санта Крус. Зимата застига Магелан на аржентинския бряг и той решава да остане в залива Сан Хулиан. На 31 март екипажът се установява в селище, което е наречено Пуерто Сан Хулиан.
Зимуване в залива Сан Хулиан и бунт на корабите (март – октомври 1520) След влизането в залива „Тринидад“ остава на котва в устието му. Офицерите испанци настояват Магелан „да изпълни кралските заповеди“: да завие към нос Добра надежда и по източния път да достигне до Островите на подправките. Същата нощ избухва бунт. Де Картахена е освободен от заговорниците, които превземат „Виктория“, „Консепсион“ и „Сан Антонио“, и арестуват Мишкита. Трите кораба насочват оръдията си към „Тринидад“ и изискват от Магелан да се яви при тях за преговори. Против двата верни кораба на Магелан са трите метежни, готови за бой. Метежниците обаче не се доверяват изцяло на екипажите на своите кораби, а на един от тях даже ги разоръжават.