Димитър Светозаров Списарѐвски е български офицер, летец изтребител. Приживе е поручик, посмъртно произведен капитан (1944 г.) и полковник през 2009 г.) Кавалер е на ордена „За храброст“ (посмъртно).
Родът му е от Кюстенджа. Загива при боен полет, по време на бомбардировките на София през Втората световна война, след като сваля американски бомбардировач B-24 чрез въздушен таран.Любомир Георгиев – Въздушният таран на Списаревски – исторически факт или „несполучливо скроена легенда“? – В: Човекът и войната. Сборник доклади от национална научна конференция, Нов български университет, 19–20 януари 2023 г. София, 2025. ISBN 978-619-233-390-4 Посетен на 18 декември 2025.
Биография Димитър Списаревски, наричан от другарите си Спаич, е роден на 19 юли 1916 г. в Добрич, тогава в Румъния, 49 дни преди градът да бъде освободен от българската войска по време на Първата световна война. Майка му Елисавета е родом от Белоградчик. Баща му, офицерът от запаса Светозар Списаревски и чичо му, дипломатът Коста Списаревски, са българи от Кюстенджа. Димитър е потомък на котленски възрожденски род, чиито корени се знаят до първата половина на XVIII век. Другият чичо на летеца, също Димитър Списаревски, е офицер и поет, кавалер на български и сръбски ордени за храброст. В края на Междусъюзническата война е убит при Злетовска река, докато е парламентьор при сърбите.„Върни са с щита или върху него“, СВВНВУ Един заветВеселин Бончев, 95 години от рождението и 68 години от гибелта на капитан Димитър Списаревски, БАН, 20 декември 2011
След Ньойския договор от 1919 г. Добрич заедно с цяла Добруджа отново са анексирани от Румъния. Поради нетърпимостта на бащата към румънската окупация, още през 1919 г. след една протестна публична проява на главата на семейството, Списаревски са експулсирани от румънската власт. За кратко е чиновник в окръжната администрация във Варна.Добруджанско слово - дигитално копие - 21/10/1919, No. 115, 2 стр. Местят се в гр. Лом на ул. „Ивайло“ № 8. През 1924 г. се местят в Белоградчик, при родителите на майка му, където живеят цели 8 години. Накрая, от 1932 г. живеят в София на ул. „Хан Аспарух“ № 57. Бащата започва работа като финансов инспектор. Светозар Списаревски възпитава сина си Димитър в непоколебим свободолюбив дух, мъжественост и горещо родолюбие.
В София Димитър Списаревски постъпва в елитната Втора мъжка гимназия „Цар Борис III“ (днес 22-ро СЕУ). Завършва през 1934 г. В зрелостното му свидетелство е отбелязано, че е бил знаменосец на училището. Мечтата му да стане летец се проявява още в гимназията. Като ученик в шести (сегашен 10-и) клас, в кръжока по авиомоделизъм заедно със свои другари построяват безмоторен самолет.
Димитър расте висок, здрав и буен. Отличен гимнастик, плувец и футболист, занимава се с борба и бокс. От 1933 до 1935 г. е футболист на юношите на ПФК Левски (София), играе в няколко приятелски срещи в мъжкия отбор.
Димитър Списаревски тръгва по офицерския път на баща си и чичо си и постъпва във Военното на Н. В. училище. Заради простъпка още преди да завърши първата година, е откомандирован и е изпратен да служи като редник в Шеста пехотна „Търновска“ дружина – в гр. София. За отлично поведение, след няколко месеца е произведен в кандидат-подофицер и по лично ходатайство на командира на полка правата му на юнкер са възстановени. Върнат е в училището и го завършва в 1938 г. в 57-и „Средногорски“ випуск. През 1936 г. е обявен конкурс за летци и той е сред първите, кандидатирали се за новата специалност. Пролетта на 1937 г. юнкерите кандидат пилоти, всеки четвъртък посещават летището край Божурище и участват в подготовката на самолетите за полети и на парашутистите за скокове. През лятото преминават курс и летят, като „наблюдател на туристически самолет“, за което на 20.09.1937 г. получават и първите си свидетелства. През 1938 г. протупей-юнкерите от целите два випуска 57-и и 58-и („Родопски“) са изпратени за обучение като летци в Германия и Полша. От април 1938 до юли 1939 се обучава в авиационната школа в Кауфбойрен до гр. Аугсбург, където лети на самолети „Хайнкел 72 Кадет“ и „Фоке Вулф 44“. На 18-ти юни 1938 г. Димитър изпълнява своя първи самостоятелен полет „по кръга“. Това е паметна дата за всеки пилот. Нещо, като второ раждане и първа самостоятелна среща с мечтания небесен океан. След това, заедно с всичките си колеги от групата, продължава изпълнението на останалата част от програмата за обучение с многобройни самостоятелни полети „по кръга“ и по маршрути. След три месечно обучение, през месец юли 1938 г., Димитър Списаревски, заедно със своите колеги, получават първия си лиценз с права да пилотират едномоторен граждански самолет. След това усъвършенства висшия пилотаж в авиационното училище в Шлайсхайм до Мюнхен, където лети на „Арадо 68“. В тази база обучението е в изпълнение на фигури от сложния пилотаж, полети по прибори в сложни метеорологични условия и нощни полети – все изключително важни и сложни пилотажни умения. Накрая през 1939 г. завършва с отличен успех най-престижната изтребителна школа за маневрен въздушен бой във Вернойхен, на 10 км североизточно от столицата Берлин.
След пристигането си в България от юли 1939 г. завършилите училището са включени в състава на 2-ри изтребителен орляк, разширен и преименуван в 6-и изтребителен полк. Полкът се базира на летище Марино поле край Карлово, по-късно е преименуван в 3/6 изтребителен орляк. Командир е кап. Чудомир Топлодолски. Списаревски е включен в състава на ято изтребители П3Л24 „Ястреб“, като командир на строево крило във 2-ри армейски въздушен полк, дислоциран близо до турската граница. На тази длъжност остава до лятото на 1941 г. Лети със самолети Авиа 534 „Доган“. Усвоява управлението на първите доставени в България германски изтребители Месершмит Bf-109Е, наричани в България „Стрела“.
От края на март 1942 г. е старши инструктор в изтребително-щурмовата школа за висш пилотаж на Въздушния учебен полк в Долна Митрополия. През 1942 г. е назначен за командир на ято в изтребителен полк.
След това младият офицер Списаревски е назначен във Военновъздушното и свързочно училище в Скопие, като командир на 2-ра свързочна рота на летището. Според тогавашните предвижданията на генералния щаб се очаква основното нападение срещу България да е от Скопие. В града действат въоръжени партизански групи. В Скопие.
Командирован е отново в 6-и изтребителен полк на летище Марино поле, където е ротен командир до август 1943 г.
Списаревски е с патриотични и антикомунистически убеждения. Като офицер от армията счита за недостойни полицейските методи. Заявява, че: „Аз не съм се учил да ходя по горите да гоня нелегалните. Аз съм се учил да бъда летец“. Отказва да участва в разпита на подофицер Аяров, след като цивилен следовател нанася побой на арестувания. Заявява пред колегата си Павлов: „Излизай, излизай, нямаме работа тук. Идиоти, шамари ще бият на български войник!“.
Списаревски участва в борбата срещу партизаните. Видно от донесението на командира на 6-и изтребителен полк полковник Вълков, че съгласно „Правилника за реда за оказване на помощ на полицията от войската“ командирът изпраща рота от полка, командвана от поручиците Димитър Списаревски и Виктор Евстатиев (Павлов). Задачата е „да действат срещу антидържавните въоръжени изменнически елементи“. На 26 май 1943 г. при претърсване на горите край гр. Карлово ротата залавя един партизанин и ранява още един.„История на военната авиация на България“, С., 1988 г.Иван Петков, За героя Списаревски! сп. Клуб КРИЛЕ, бр. 12, 2013 г.
През лятото на 1943 г. Списаревски е командирован с още един български пилот, за да се запознае с тактиката на англо-американската авиация и начините на борба с нея. Изпратен е край Ламанша, но не участва във въздушните боеве. Усвоява в бойни условия тактика на германската изтребителна авиация при въздушните боеве над Ламанша.
След завръщането си в България за кратко е зачислен на летище Карлово като ротен командир. На 11.12.1943 г. е назначен в състава на 3/6 орляк, разположен на летище Божурище за отбрана на столицата. Орлякът води бойни действия срещу американските бомбардировачи, нападали три пъти София през ноември и декември 1943 г.
Въздушен бой на 20 декември 1943 г.
На 20 декември 1943 г. на височина от 7000 метра групировка от 37 американски бомбардировачи „Либърейтър“ B-24 „Liberator“ (Бе-24 „Освободител“) се насочва за поредната бомбардировка на София. Самолетите са 37, тежка бомбардировъчна групировка на 15-а Въздушна армия на САЩ. 15th (Strategic) Army Air Force Формацията се съпровожда от 50 двумоторни двутели изтребители Lockheed P-38 Lightning (Локхийд Пе-38 „Светкавица“) от 82-ра изтребителна група. Българската ПВО вдига едва 38 машини срещу 87 противникови. Противникът е посрещнат от изтребители „Месершмит Me-109 Г-2“, излетели от летище Божурище и изтребители „Девоатин Д.520", излетели от летище Враждебна. Българският орляк 3/6 от летище Божурище излита в състав 16 изтребителя тип Messerschmitt Bf-109G-2. Задачата му е да завърже бой с противниковите изтребители. Орлякът от Враждебна – 2/6, излита в състав от 22 изтребителя „Девоатин“ Д.520. Задачата му е да атакува бомбардировачите и да ги принуди да хвърлят бомбите си извън София. Летците знаят, че трябва да спечелят време за мирното население да се укрие в скривалищата. Тактическите цели са постигнати, формацията е разстроена. В този бой артилерията на ПВО изстрелва 805 снаряда. В боя загиват поручик Списаревски и подпоручик Георги Кюмюрджиев. След тарана на Списаревски, поручик Кюмюрджиев влиза във въздушна схватка с 6 изтребителя „Лайтнинг“ и сваля водача на звеното лейтенант Едуард Тинкър, който към тази дата има 42 бойни полета. Воденият на Тинкър - лейтенант Фоли успаява да простреля самолета на подпоручик Кюмюрджиев, който се разбива край с. Калище, Радомирско и Георги Кюмюрджиев загива. Българските летци свалят 4 самолета – 1 бомбардировач и 3 изтребителя.
„Либърейтърите“ идват към София в две групи: северна в състав от 21 бомбардировача и южна, отвличаща, от 16 бомбардировача откъм Панчарево в клинов строй по тройки, ешелонирани в тилна колона, краят на която се губи до хоризонта. Българите смело се изправят с едва 38 машини срещу 87 вражески. Формират насрещен боен ред, ешелонирани поятно, по четворки в тилна колона. Летят срещу противниковите самолети на 6000 метра височина".
При нападението на американската авиация над София, от северната група са разрушени 113 сгради и е прекъснат релсовият път на околовръстната железопътна линия. Убити са 64 души, други 93 са ранени.
Когато започват бомбардировките над София, всяка сутрин пилотът подпоручик Дереков излита със своя самолет тип „Врана“ с окачени на крилата датчици за измерване на температурата, влажността, налягането и други метеорологични показатели, необходими за планирането на полетите. През 1942 г. Дереков е награден с немски железен кръст за храброст за военни заслуги. От ноември 1943 г. е на летище Божурище. При завръщането си от такъв полет на 19 декември 1943 г., при приземяването, удря с крилото на „Враната“ и поврежда опашните кормила на самолет „Месершмит“. Това е самолетът на капитан Списаревски. Списаревски реагира буйно, предизвиква юмручен бой и едва е удържан от саморазправа.
Поручик Димитър Списаревски от 3/6 изтребителен орляк е един от пилотите на бойно дежурство на летище Божурище, които трябва на 20 декември 1943 г. да пресрещнат атакуващите бомбардировачи. Това е първият му боен полет, за който той се готви отдавна. Списаревски излита с резервна машина, след другите. Когато достига бомбардировачите, въздушният бой вече се води.
Списаревски се откъсва от два американски изтребителя и се насочва към южната група от 16 „Либърейтъра“, взела курс към София. Взема на прицел една машина, атакува стремително, без да се отклонява от огъня на изтребителното ѝ прикритие.