Сюлейман I (; ), известен също като Сюлейман Великолепни и Сюлейман Законодателя (Кануни), е 10-ият и най-дълго управлявалият султан на Османската империя – от 30 септември 1520 до 6 септември 1566 година. Наследява баща си Селим I на трона, а той самият е наследен от сина си Селим II.
Накратко По време на управлението на Сюлейман I Османската империя достига своя зенит и става световна сила. Когато Сюлейман Великолепни умира, най-важните мюсюлмански градове (Мека, Медина, Йерусалим, Дамаск и Багдад), Балканите с Панония до днешна Австрия, както и голяма част от Северна Африка вече са част от Османската империя. Въпреки че империята продължава да разширява своите владения, управлението непосредствено след смъртта му е последвано от дълги години на упадък.
Начело на непрекъснато разширяващата се държава, Сюлейман лично провежда законодателни промени, свързани с обществото, образованието, данъците и наказателното право. Неговите закони формират империята за векове напред. Самият Сюлейман не само е изтъкнат поет и златар, но и е голям покровител на османската култура, преживяла по негово време Златен век в изкуствата, литературата и архитектурата. Сюлейман говори 5 езика: османски турски, арабски, чагатайски (тюркски език, свързан с уйгурския език), персийски и сръбски.
Биография Ранни години Сюлейман е роден в град Трабзон, на югоизточния бряг на Черно море, вероятно на 6 ноември 1494 г. Той е син на султан Селим I и Айше Хафса Султан, която до смъртта си през 1534 г. оказва голямо влияние в управлението му.
На 7-годишна възраст Сюлейман е изпратен да учи природни науки, история, литература, теология и военно дело в училищата на главния константинополски дворец Топкапъ сарай. Като младеж се сприятелява с Ибрахим – султански роб от гръцки произход, който ще стане неговия първи велик везир и ще бъде сред най-доверените му съветници. 17-годишен, Сюлейман е назначен за управител на Кафа, за кратко на Одрин, а след това на Сарухан.
След смъртта на баща си през 1520 г. Сюлейман се връща в Константинопол и заема трона като 10-и османски султан. Няколко седмици след идването му на власт венецианският пратеник Бартоломео Контарини описва новия владетел така: „Той е на възраст 26 години, висок, но жилав, и с деликатен цвят на кожата. Вратът му е малко дълъг, лицето му е тясно, а носът му е орлов. Има сянка от мустак и малка брада. Все пак има приятна външност, макар че кожата му бледнее. Казват, че е мъдър господар, привързан към учението, и всички се надяват на добро при неговото управление. Чалмата му също е извънредно голяма.“
Според някои историци в младостта си Сюлейман се възхищава от Александър Македонски и идеята му да създаде империя, обхващаща Изтока и Запада, която по-късно мотивира военните му кампании в Азия и Европа.
Първи войни в Европа
Малко след възкачването си на престола Сюлейман започва редица завоевателни походи, след като първо потушава бунта на управителя на Дамаск през 1521 г. На 29 август същата година превзема Белград – стратегически важна крепост на южния бряг на река Дунав, контролирана дотогава от Унгария. Падането на Белград предизвиква широк отзвук в Европа, а посланикът на Свещената Римска империя в Константинопол по-късно пише: „Превземането на Белград беше началото на драматичните събития, които погълнаха Унгария. То доведе до смъртта на крал Лайош, до превземането на Буда, до завладяването на Трансилвания, до съсипването на процъфтяващо кралство и до страх сред съседните държави, че и те ще бъдат сполетени от същата съдба.“
След успеха в Белград Сюлейман не започва настъпление в Централна Европа, а насочва вниманието си към Средиземноморието. През лятото на 1522 г. обсажда остров Родос – основната база на ордена на хоспиталиерите, които извършват пиратски набези по крайбрежието на Мала Азия и Леванта. За тази цел там е прехвърлен голям османски флот от около 400 кораба, като Сюлейман лично оглавява 100-хилядна войска, която се разполага на брега на Мала Азия срещу Родос. На 24 декември 1522 г. островът се предава, но хоспиталиерите се споразумяват със султана, който ги оставя да се изтеглят, като по-късно създават нова база на остров Малта.
През следващите години отношенията с Унгария продължават да се изострят и Сюлейман подновява военните действия в Централна Европа. На 29 август 1526 г. разгромява в битката при Мохач крал Лайош II, който е убит в боя. С това сломява съпротивата на унгарците и превръща Османската империя в доминираща сила в региона.
След смъртта на Лайош II Хабсбургите предявяват претенции към короната на Унгария. Австрийският ерцхерцог Фердинанд с подкрепата на брат си император Карл V завзема част от страната с град Буда, измествайки поддържания от османците нов крал Янош Заполяй (Ян Заполски). В отговор през 1529 г. Сюлейман започва нов поход в Унгария, връща си Буда и през есента обсажда Виена. Този поход се превръща в кулминация на османския военен натиск към Запада. С подсиления 16-хиляден гарнизон защитниците на Виена нанасят първото поражение на Сюлейман, което поставя началото на османско-хабсбургския конфликт, продължил до края на 2-е империи през ХХ век. Нов османски поход към Виена се проваля през 1532 г., преди да достигне до града. И при двете кампании османците са засегнати от лошото време и затрудненото снабдяване на отдалечената от базите си армия. През 1533 г. Сюлейман сключва договор с Фердинанд, с който Унгария е поделена между Хабсбургите и Ян Заполски.
Война с Персия, надмощие в Средиземно море След като стабилизира позициите си в Югоизточна Европа, Сюлейман насочва вниманието си на изток, където шиитската династия на Сефевидите в Персия (днешен Иран) е трайна заплаха за османското надмощие в Близкия изток. След като шах Тахмасп I убива лоялния към османците управител на Багдад и поставя на негово място свой привърженик, а управителят на Битлис преминава на страната на Сефевидите, напрежението между 2-те страни преминава в открит конфликт.
През 1533 г. Сюлейман изпраща на изток войска начело с великия везир Паргалъ Ибрахим паша, която си връща Битлис и завзема Тебриз, без да срещне съпротива. През следващата година самият Сюлейман се присъединява към войската, която продължава настъплението си, но шах Тахмасп отстъпва, без да приема решаващо сражение. През 1535 г. управителят на Багдад капитулира пред османците и султанът влиза триумфално в града, затвърждавайки водещата си позиция в Ислямския свят като наследник на Абасидите.
През 1532 г. флотът на Хабсбургите завзема крепостта Корони в Пелопонес, което е възприето от Сюлейман като заплаха за османската хегемония в Източното Средиземноморие. Осъзнавайки нуждата от засилване на османския военноморски флот, той назначава за негов главнокомандващ Хайредин Барбароса, който се заема с преустройството на флота, така че да стане по-силен от всички останали средиземноморски флоти, взети заедно. През 1535 г. император Карл V удържа голяма победа срещу османците при град Тунис, която – заедно със започналата война с Венецианската република, кара Сюлейман да приеме предложенията на крал Франсоа I за създаване на Френско-османски съюз, насочен срещу Хабсбургите.
През 1538 г. Барбароса нанася поражение на испанския флот в битката при Превеза, което осигурява османското надмощие в Източното Средиземноморие за няколко десетилетия напред, до битката при Лепанто през 1571 г. Към империята са присъединени обширни територии в Северна Африка – т.нар. Варварски бряг, включващ Триполитания, Тунис и Алжир. Те се превръщат в база за нападенията на берберските пирати, нанасящи значителни поражения на хабсбургските владения в Западното Средиземноморие.
Конфликти с Хабсбургите, край на войната с Персия През 1541 г., възползвайки се от смъртта на Янош Заполяй и невръстната възраст на неговия син Янош II Жигмонд, Хабсбургите подновяват претенциите на ерцхерцога Фердинанд за управление в цяла Унгария и правят опит да обсадят град Буда. Османците ги отблъскват и завземат някои техни крепости. В резултат на това Фердинанд и император Карл V са принудени да подпишат унизителен мирен договор, с който Фердинанд се отказва от претенциите си за унгарската корона и се задължава да плаща данък за унгарските земи, които на практика контролира. В договора Карл V е наречен не „император“, а „крал на Испания“, с което се подчертава претенцията на Сюлейман да бъде наследник на Римската империя.
През 1542 г. французите търсят османска помощ срещу Хабсбургите и Сюлейман изпраща на запад османски флот от 100 галери, воден от Хайредин Барбароса. Той опустошава крайбрежието на Сицилия и Неаполитанското кралство, след което превръща в своя база френското пристанище Тулон. Една година по-късно Барбароса обсажда и превзема Ница. През 1544 г. Франсоа I и Карл V сключват мир и френско-османският съюз е временно прекратен.
През 1548 – 1549 г. Сюлейман организира 2-ри голям поход срещу Сефевидите, опитвайки се да завърши войната с тях с победа. Както и при предходния сблъсък, шах Тахмасп избягва решаваща битка с османските войски, а отстъпва, прилагайки тактиката на изгорената земя, като османците са принудени да прекарат тежка зима в Армения. Сюлейман се отказва от похода, който му донася временни придобивки в Табриз и Урмия и по-трайно присъединяване на областта на Ван и на няколко крепости в Грузия.
През 1553 г. Сюлейман започва своя 3-ти и последен поход срещу Персия, повод за който става завземането на Ерзурум от сина на шаха. Османците скоро си връщат този град, пресичат Ефрат и навлизат в иранска територия. Армията на шаха следва обичайната си тактика и избягва решаващ сблъсък, което за пореден път довежда до патова ситуация. През 1554 г. 2-те страни сключват споразумение, което слага край на продължилата повече от 2 десетилетия война. Османците връщат Табриз, но запазват Багдад, долната част на Месопотамия с устията на Ефрат и Тигър, както и част от крайбрежието на Персийския залив.
Кампании в Индийския океан Османските кораби плават в Индийския океан още от 1518 г. Османски адмирали като Хадим Сюлейман паша, Сайди Али Реисbooks.google.com.pk и Куртоглу Реис са известни с пътуванията си до пристанищата на Моголската империя Тата, Сурат и Джанджира. За моголския император Акбар е известно, че разменя 6 документа със Сюлейман Великолепни.books.google.combooks.google.com.pk
От края на 1530-те години Сюлейман прави няколко опита да ограничи засилващото се влияние на Португалия в Индийския океан, за да подсигури търговските пътища към Индия. През 1538 г. е превзет град Аден в Йемен, който се превръща в база за нападения срещу португалските владения в Индия. Изпратеният на изток флот неуспешно обсажда Диу през септември 1538 г., след което се връща в Аден, укрепявайки града със 100 оръдия. През следващите години османците навлизат и във вътрешността на Йемен, завземайки Сана, но жителите на Аден се разбунтуват и предават града на португалците.
През 1548 г. османският адмирал Пири Реис отново превзема Аден, с което възстановява османската хегемония в Червено море и активизира търговските връзки с Моголската империя. Пири Реис продължава успешните военни действия в Индийския океан и през 1552 г. успява да превземе Маскат на източния бряг на Арабския полуостров, но португалците спират по-нататъшните му завоевания през 1554 г.
При Сюлейман пристигат през 1564 г. пратеници от Ачех – мюсюлманска държава на остров Суматра, която моли за помощта му срещу португалците. В резултат на това е организирана османска експедиция до Ачех, която оказва значителна помощ на ачехците.
Последни години
През 1562 г. Сюлейман завладява Трансилвания. През 1565 г. прави опит да завземе Малта – владение на хоспиталиери, които използват стратегическото положение на острова, за да възпрепятстват движението на османски кораби в Средиземно море. Обсадата на Малта продължава от май до септември, когато османците са отблъснати от пристигналите испански подкрепления, давайки около 30 хиляди души жертви.